Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

ПРОЕКТОБЮДЖЕТ 2009 – МАКРОРАМКА

Автор: ИПИ / 31.10.2008
Оцени тази статия:
 

Основните допускания в макрорамката на проекта за бюджет 2009 са свързани с въздействието на световната икономическа криза върху българската икономика. Кризата намира пряко изражение в прогнозата за растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, която се понижава до 4.7% в реално изражение. Това представлява забавяне на растежа спрямо 2008 г., но заедно с това би означавало, че в България ще се реализира отново една от най-високите стойности на растеж през годината предвид очакванията за забавяне на растежа икономиките в Европейския съюз. Самите очаквания за развитието в ЕС са по-скоро оптимистични и до известна степен подценяват негативните ефекти от кризата. Тези очаквания обаче са продукт до голяма степен на експертите от Европейската комисия и представляват рамка, спрямо която се формират прогнозите за отделните страни, включително и България. Това се отнася и за други основни показатели като курса на еврото спрямо щатския долар, цените на петрола на международните пазари.

Очакванията за ценовата инфлация (измерена чрез храмонизирания индекс на потребителските цени) са за средногодишен темп от 6.7%, а в края на 2009 г. - 5.4%. Тоест прогнозата е насочена към постепенно намаляване на темпа на инфлация през следващата година. Ситуацията на международните пазари, където се очаква продължаващо нарастване на паричното предлагане от големите централни банки като мярка за противодействие на кризата, обаче ще допринесе за повишаване на цените на основните суровини и горивата, както и постепенно нарастване на ликвидността. Това ще означава, че ценовата инфлация може да бъде значително по-висока и да се съчетае заедно с това със стагнация на производството в световен мащаб. Ефектът върху българската икономика ще се изрази в по-високи цени от очакваните.

В това отношение една реална възможност е да се понижи производството в страната, както и да се пречупи тенденцията за нарастване на заетостта от последните няколко години. В момента на съставяне на доклада по бюджета безработицата е на най-ниското си равнище от началото на отчитането на този показател. В него е посочено, че заетостта ще продължи да се покачва макар и с намаляващ темп през следващите няколко години. За 2009 г. обаче това вероятно няма да се случи предвид цялостното развитие на икономиката. Предвиденото намаление на капиталовите потоци ще доведе и до общо понижение на инвестиционната активност в страната, което ще ограничи създаването на нови работни места. От друга страна възможното намаляване на производството ще означава повишена вероятност от ликвидиране на неуспешни инвестиции и на работни места. Изглежда използваният сценарий при изготвянето на бюджета е относително по-оптимистичен, което намира израз и в прогнозата за преките чуждестранни инвестиции.

Въпреки това основният изрично посочен акцент в доклада е включването в бюджета на мерки за смекчаване на въздействието на кризата върху икономиката на страната. Това, което не се признава, е фактът, че бюджетът всъщност е предизборен. Значителното увеличение на разходната част е характерно именно за подобни предизборни периоди. Тогава се увеличават обществените поръчки и се изпълняват дори повече от обичайните неефективни проекти без реални ползи за обществото като цяло. Това обаче се изтъква като една от силните страни на проекта - нарастването на инвестиционните разходи е с над 900 млн. лв., а евентуално могат да бъдат отпуснати допълнителни 1 100 млн. лв., като се наруши целта за бюджетния излишък от 3% от БВП. Освен това изглежда странно фиксирането на инвестиционните разходи като минимален процент от БВП - това е необичайна практика при съставянето на бюджетите. Обикновено разумната логика при подобни предложения за фиксиране на определени разходи спрямо БВП надделява и те не се приемат, именно защото ефективността на разходите допълнително би се понижила, когато е ясно, че определена сума трябва да бъде изхарчена. Нещо повече - това ще се случи за сметка на един от предвидените „буфери" в бюджета.

През 2009 г. се връща практиката за налагане на таван на разходите от 93% от предвидените. Правилното и прилагане би означавало спестяване на част от средствата, което би било по-добрата политика от изразходването им за неефективни проекти и програми. Това обаче ще зависи от следващото правителство, което може да не подходи по такъв начин.

Политиката относно държавния дълг, заложена в бюджета за 2009 г., ще представлява до голяма степен продължение на благоразумните действия от последните няколко години. Един от по-спорните моменти ще бъде евентуалното заемане на средства (около 1.2 млрд. лв.) за АЕЦ „Белене". Това е проект, за когото все още не е представен бизнес-план, доказващ, че инвестицията ще бъде печеливша. Останалите аспекти на тази политика са насочени към увеличаване на дела на вътрешния за сметка на външния дълг, на дела на дълга с фиксирана спрямо този с плаваща лихва и като цяло понижаване на общия размер на публичния и публично гарантирания дълг.

Като риск пред устойчивостта на публичните финанси се посочва застаряването на населението, което ще доведе до повишаване на разходите за пенсии и здравеопазване. Като мярка за противодействие може да се приеме поддържането на „сребърния" фонд. Предприемането на по-цялостна пенсионна реформа обаче отново не се предвижда, което означава, че рисковете в по-дългосрочен план ще останат.