Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Проблемите и решенията са ясни, но трябва воля

Автор: Калоян Стайков / 11.07.2014
Оцени тази статия:

Твърде често голяма част от обществото е по-склонно да повярва на оценки или препоръки от външни, отколкото от вътрешни специалисти. Това се наблюдава през 2013 г., когато служебното правителство поиска експертна оценка от Европейската комисия и Световната банка за проблемите в електроенергетиката и техните решения. Вижда се и в момента – редица политици обясняват, че проблемите в банковата система и по отношение на фискалната политика (където, ако има такива, те са политически) могат да бъдат решени единствено с помощта на Международния валутен фонд.

Подобни схващания обаче са много далеч от реалността, както показва докладът на Сметната палата за регулираните цени на електроенергията от ДКЕВР за периода януари 2007 г. – април 2013 г. На фона на шумното политическо говорене относно „проблемите” във фискалната политика и особено по отношение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, самата каса публикува анализ на проблемите в системата.

Най-важната оценка в доклада за работата на системата, която е известна на всички наблюдатели и специалисти, е, че НЗОК „не управлява, а само преразпределя средствата, утвърдени от парламента по отделните направления на основния пакет здравни услуги”. Нещо повече, касата не прави политика, а е зависима от решенията на управляващите, които я използват за провеждане на социална си политика. Това става чрез:

  • Недостатъчни трансфери за групите, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет, което прехвърля тежестта за финансиране на техните здравни услуги върху работещите и осигуряващи се лица.
  • Постоянно увеличение на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК без оценка на тяхната необходимост и анализ за финансирането им. Така например броят на клиничните пътеки се увеличава от 120 през 2004 г. на 299 през 2014 г.
  • Прехвърляне на средства от бюджета на НЗОК към Министерството на здравеопазването, а впоследствие – прехвърляне на дейности от МЗ към НЗОК.
  • Национализиране на резерва на НЗОК, който трябваше да се използва за здравни вноски на всяко осигурено лице в частен здравен фонд.

 

Резултатът от политиката в здравеопазването, която се води не от принципи на ефективност и целесъобразност, а от популизъм, е сериозно разминаване между необходимостта от здравни услуги и тяхното предлагане и финансиране. Авторите на доклада посочват, че „основният пакет не съответства на реалните потребности на населението от здравни услуги”, а за предоставянето му не са осигурени необходимите ресурси, включително финансови. Анализът на НЗОК показва, че до края на месец май 2014 година „75% от общия брой преминали пациенти [е концентриран] в общо 60 клинични пътеки (19,5% от общия брой КП). Това може да означава както неправилно прогнозиране, така и липса на достатъчен контрол и злоупотреби.

Последното е много вероятно, тъй като финансирането на болничната помощ в страната се извършва на база на клинични пътеки (КП), а авторите на доклада обясняват, че според множество автори този метод не е достатъчно ефективен поради следните причини:

  • Нехомогенност на групираните в КП клинични състояния при лечението на пациентите и съответно при анализ на данните;
  • Липса на отчитане на придружаващи заболявания и усложнения;
  • Субективност при изготвянето на клиничните пътеки и определянето на техните стойности;
  • Лесна манипулируемост при отчитането;
  • Изкривяване на реалната информация относно заболеваемостта;
  • Невъзможност   за   реално   отчитане   на   здравните   потребности   на населението;
  • Липса на удовлетвореност от прилагането на КП като механизъм за заплащане при основните участници в процеса на предоставяне и получаване на здравната услуга.

 

Според авторите на доклада тази система е довела до:

  • Увеличени и трудноконтролируеми до неконтролируеми разходи в сектора;
  • Значително увеличаване на броя хоспитализации на национално ниво спрямо броя им отпреди 2001 г. при намаляващ брой на населението в страната;
  • Променени статистически данни до степен, непозволяваща оценка на здравните нужди;
  • Непроменено качество на обслужване и на медицинската услуга;
  • Невъзможност за реална оценка на извършената дейност;
  • Намаляващо доверие сред населението към системата на здравеопазване.

 

Тези и други заключения в доклада дават много ясно обяснение за причините, довели до сегашното финансово състояние на здравноосигурителна система и противно на всеобщите обяснения, те не се коренят в липсата на пари. Напротив, средства има, но докладът откроява следните сериозни проблеми:

  • Невъзможност на НЗОК да се договаря със стратегически партньори – тези, които дават най-добро качество на медицинските услуги и гарантират пълна равнопоставеност, своевременност и безопасност за пациентите;
  • Заплащането на извършената дейност от болничните лечебни заведения не е обвързано с резултатите от лечението;
  • Нормативната уредба не дава възможност за осъществяването на реален обществен контрол върху разпределението и разходването на средствата за здравеопазване;
  • Ниска ефективност на системата на финансиране – непрекъснато повишаващи се разходи за здравеопазване на фона на все повече влошаващи се показатели за здраве.

 

Решенията трябва да се търсят в същата посока – конкуренция, обективни критерии за финансиране на здравните дейности, повече прозрачност и възможност за контрол от страна на обществото, включително чрез личен избор. Системата, независимо дали частна, държавна или смесена, не може да работи без доверие от страна на потребителите си, а мантрата „всичко ще се оправи, само да има повече пари и по-добър контрол” не дава резултати, защото колкото и средства да се наливат, те никога не стигат. Така например общите разходи за здравеопазване, с изключение на директните плащания от джоба на всеки пациент, се увеличават от 2 млрд. лв. през 2006 г. на 3,5 млрд. лв. през 2013 г., но въпреки това НЗОК приключи годината с дефицит за първи път. Като дял от БВП увеличението в същия период е от 3,9% на 4,5%. Та, пари има, въпросът е как се харчат. За съжаление, до момента отговорът е – неефективно.