Приватизацията трябва да продължи

Евентуалните приходи от приватизация на общински и държавни активи намаляват ежеминутно, защото държавата е лош стопанин, чиято некомпетентност намалява стойността на управляваните активи. Решението е бърза, ефективна, прозрачна, пълна и конкурентна приватизация на всички държавни и общински дялове в предприятия, които надвишават правомощията на държавата за намеса в стопанския живот над осигуряването на ред и сигурност и защита на частните права.

Досега общият финансов ефект от сключените приватизационни сделки възлиза на 11 млрд. долара., включително 5.7 млрд. договорени плащания по сделките (тоест приходите в бюджета), 1.2 млрд поети или изплатени задължения от купувачите, и около 4.2 млрд. поети ангажименти за инвестиции. Наскоро се продадоха и Български морски флот за 440 млн. лв. и ТЕЦ "Бобов дол" за 100 млн. лв., което прави 2008 г. много успешна за приватизационни сделки. След продажбата на БТК през 2004 г. обаче приватизацията е със затихващи функции, буквално срутвайки се до 311 млн. лв. през 2007 г.

Общият размер на приватизираните дълготрайни активи възлиза на около 40% от всички държавни и общински активи, 60.44% спрямо размера само на всички държавни активи и 91.53% спрямо подлежащите на приватизация активи. Тази разлика от 30% между всички държавни и подлежащите на приватизация активи се поражда от изработения от държавата забранителен списък за приватизация, в който влизат 169 предприятия, сред които дружествата за водоснабдяване и канализация, БДЖ, летищата, пристанищата, Български пощи, университетски и общински болници, няколко ТЕЦ и ВЕЦ централи и спортни бази. Този списък би могъл да бъде допълнен с НДК, държавното тото, БАН и пр.

Ползите от приватизация

Публичният сектор като цяло използва по-малко капитал и повече човешки труд от частния, което го прави неефективен, непродуктивен и неконкурентноспособен. При приватизация, ресурсите са с по-висока степен на оползотворяване, което води и до по-високи инвестиции и технологичен процес. Частният интерес е ясно изразен и не търпи различни интерпретации както държавния интерес, който от социален ерудира до лесно прикриваеми корупционни практики. В краткосрочен период данъкоплатците еднократно печелят от продажбата на държавните активи,а в дългосрочен с по-висок икономически растеж. 

Загубите от неприватизация

По оценки в пресата държавният бюджет вече е изгубил около 500 млн. евро от непредлагане на публичното дружество "Автомагистрали".  на борсата Отделно, държавата е загубила 8 млрд. лв. от замени на нейни гори и земи за масиви на частници през последните 10 години. Агенцията за следприватизационен контрол е успяла да събере само 8 млн. лева неустойки за 2007 г. и 4 млн. лева за 2006 г. при положение, че констатира нарушения за близо 40 пъти по-висока сума, което показва тотална неспособност на държавата да управлява поетите към нея договорни задължения. След създаването си тази Агенция разпространява информацията, че общият размер на пропуснатите ползи на държавата по различни клаузи от приватизационните договори, сключени от 1993 г. до 2001 г., е около 1.2 млрд. лв. Наскоро пък се разрази скандал за други 1.2 милиарда лева пропуснати ползи на държавата от неизпълнението по договорите за приватизация при "Софийски имоти". Липсват оценки за загубите от военните заменки, публично-частните партнъорства, апортирането на имоти и увеличаването на капитала на държавни компании.

Други загуби

Неспособността на държавните компании дори при монополни ситуации да обслужват пазара генерира загуби за държавния бюджет и нуждата от субсидии за покриване на тези загуби. Всяка държавна компания се стреми да оправдае съществуването си. Това може да е чрез въвличането на страната в проекти със съмнителен резултат, в ненужни проекти или в неоправдани от икономическа гледна точка такива. Например, министърът на транспорта обяви, че 1.200 млрд. лева ще бъдат осигурени по договор за обществена поръчка между БДЖ и държавата за 15 години, което в случая е ненужно при положение, че международните и вътрешните железници трябва да бъдат напълно либерализирани според директива на ЕС в следващите 3 до 5 години и буквално ще срути неконкурентните ни железници въпреки държавните инвестиции.

Решение

Решението е да се забранят всякакви видове непрозрачно раздържавяване и да се извършва само прозрачна и конкурентна приватизация на всички държавни и общински активи доколкото това е възможно. Наред с това, държавата трябва да направи нужните стъпки да осигури конкурентна среда и еднакво третиране на държавни и частни предприятия. Ресурсът от дружества с държавно участие, подлежащи на приватизация, е значително ограничен засега, но може да бъде разширен с изваждане на предприятия от забранителния списък и най-малко отдаването им на концесии на стратегически инвеститори. Задържането на приватизацията е задържане на икономическия растеж над потенциалния, което ощетява нееднократно всички нас.