Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Приватизацията на „Български пощи” и синдикалните лозунги в родния ефир

Автор: Явор Алексиев / 13.09.2013
Оцени тази статия:

За пореден път беше повдигната темата за евентуална приватизация на националния пощенски оператор Причината беше информация, че се търси „стратегически партньор” за 49% от акциите на „Български пощи ЕАД”. В отговор от синдикатите веднага заваляха заплахи за протести и ефективни стачки. После „партньорът” се оказа фиктивен и всичко утихна.

В такива периоди истината често се изгубва зад синдикалните лозунги, които ехтят из родния ефир. Както винаги в дебатите липсваше едно: факти. Тъй като е много вероятно след има-няма няколко месеца темата пак ще дойде на дневен ред, искаме да насочим вниманието към няколко „неточности” (за да не ги наречем лъжи), които бяха широко отразени в медиите.

1. Във всички държави в ЕС универсалната пощенска услуга (УПУ) по закон е предоставена единствено на държавния пощенски оператор

Глупости. Има шест държави в ЕС, в които държавата се е разделила с част от собствеността на традиционния си оператор. В три от тях държавата има под 50% участие. В Директива 2008/6/ЕО изрично е разписано, че държавите-членки могат да прилагат една или съчетание от следните възможности за предоставяне на УПУ: предоставяне на УПУ чрез пазарни механизми; определянето на едно или няколко предприятия за предоставяне на различни елементи от обхвата на УПУ или за покриването на различни части от територията; възлагането на обществени поръчки. Никъде в европейското законодателство не пише, че предоставянето на УПУ е в прерогативите на държавни предприятия.

2. Никой частен собственик не би се заел с предоставянето на универсалната услуга, защото тя е губеща.

Глупости. Универсалната пощенска услуга е губеща по дефиниция. Именно затова се субсидира от държавата. Няма абсолютно никакво значение дали предоставящият я оператор е държавен или частен. Ако „Български пощи” ЕАД бъдат приватизирани, те ще продължат да предоставят УПУ на територията на страната и ще продължат да получават субсидия за това. Вече доколко пощите се справят с осчетоводяването на направените разходи, доколко Комисията за регулиране на съобщенията се е справила с нормативната уредба за определянето на размера на субсидията и доколко държавата като цяло е стриктна в ангажиментите си за нейното предоставяне са съвсем други въпроси. Те обаче нямат отношение към собствеността на оператора.

3. Около 35% от работещите в пощите са на намалено работно време – 4 часа примерно

Неточно. През 2012 г. на непълен работен ден работят не 35%, а 28,8% от служителите на пощите. На 4 и по-малко часа работят едва 11% от служителите. Повечето от тях са в станциите (206 на брой), обслужващи населени места, в които живеят под 150 души. Близо 1400 от пощенските станции са в селища с по-малко от 800 души население. В тях няма обективна нужда пощата да работи по цял ден. Освен това, както се вижда на приложената графика, в целия период, за който има налични данни (2008-2012 г.), делът на заетите на пълен работен ден в „Български пощи” остава стабилен.

Фигура 1: Разпределение на персонала по часова заетост през 2012 г. , %

Източник: Отчети на „Български пощи” ЕАД за периода 2008-2012

4. Да се направи промяна в Закона за обществените поръчки, която да позволи държавните фирми и в частност "Български пощи" да обслужват по задължение всички общински, областни и държавни администрации.

Нахално и незаконно. През 2012 г. „Български пощи” са спечелили 51 броя обществени поръчки, като са кандидатствали за общо 119 такива. Прогнозната стойност на поръчките е 54,8 млн. лв., които включват 4-годишната ОП на Агенция пътна инфраструктура (АПИ) за разпространение на винетни стикери. Освен това публичният сектор генерира 58% от потреблението на пощенски пратки и колети, влизащи в обхвата на УПУ през 2012 г. Като сложим към това и субсидията, излиза, че близо половината приходи на пощите идват от самата държава. Явно това не е достатъчно.

5. Ако затворим станциите, бабите по селата няма да си получат пенсиите.

Глупости. Пощенските станции обслужват населението на 2616 селища от общо 5177 селища, обслужвани от „Български пощи”. Останалите 2561 населени места и в момента се обслужват по алтернативни методи, които включват пощенски агентства, пощенски гишета, междуселищни пощальони и други методи. Процесът на обезлюдяване на малките населени места изисква намаляването и на пощенските станции и въвеждането на алтернативни методи за обслужване на населението, за да не останат възрастните хора без пенсии. Това се потвърждава и от данните на Евростат, където България заема едно от последните места в Европа по ефективност на пощенската мрежа.

Фигура 2: Обслужвано население от една пощенска станция през 2010 г.

Източник: Евростат

Забележка: В таблицата са включени последните налични сравними данни на европейско ниво.

И все пак

Синдикатите са абсолютно прави в две неща – дружеството не се управлява добре, а чиновническият щат е раздут. Трудно е да се обясни защо продажбата на част от акциите на дружеството на „стратегически партньор” не се разглежда като възможно решение на тези проблеми.