Присъединяване към хора за сътрудничество в данъчната област*

На какъв ли натиск трябва да си подложен, за да продадеш своята интелектуална почтеност? Тези, които са отговорни за развитието и насърчаването на разумни публични политики, са изложени на непрестанен натиск от политическата класа, за да служат по-скоро на нея, отколкото на обществото.

Наскоро бе публикувано изключително добре разработено и провокативно изследване. То проследява дейността на голямата международна „Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)“. Тя се отказа от политиките за насърчаване на търговията и създаване на нови работни места в различните страни и започна да подкрепя данъчните картели, които увеличават безработицата в полза на страните с високи налози. Изследването “Картелизиране на данъците: Разясняване на кампанията на ОИСР срещу свободното определяне на налозите“ е написано ясно и интригуващо от икономиста и правист Андрю Морис от Университета Алабама и от шведската икономическа изследователка Лота Моберг от Университета „Джордж Мейсън“. Авторите са провели много интервюта и са използвали първични и вторични източници, за да подкрепят своите смущаващи заключения.

Трудът показва как ОИСР изоставя своите първоначални цели, които осмислят нейното съществуване като организация. Според г-н Морис, „загатката, която ние си поставяме за цел да разрешим, е защо ОИСР, организация, която през по-голямата част от своето съществуване е била посветена на насърчаването на икономическия растеж, може да започне да подкрепя политиките на високи данъци и забавянето на икономиката. Изследването показва, че „основната критика на ОИСР към „конкуренцията на данъците” е твърдението, че привличането на инвестиции не е легитимен критерий за  оценяване на данъчните политики. Въпреки това, създаването на благоприятна бизнес среда е третирана като легитимна цел в други сфери от тези, покриващи политиките на ОИСР”. Авторите отбелязват: „Най-нежеланата характеристика на новата мисия на ОИСР са усилията й да налага своите стандарти върху юрисдикции, които преди не са имали глас при определяне на страндартите, защото са били в „черния списък.” Г-н Морис коментира: „Има нещо обидно в това хората в Париж, които вземат тлъсти и необложени с данъци заплати (които плащаме ние), да прекарват времето си, обяснявайки на останалата част от света, че трябва да плащат по-високи данъци. Това важи също за тези, които работят за МВФ, Световната банка и другите международни организации. И накрая, може би най-тревожното от всичко, както отбелязва и г-жа Мобърг, е, че: „текущият проект срещу „данъчната конкуренция” може да се забележи в по-големия мащаб на международните организации, които навлизат в сфери на международна регулация. Там те опитват да наложат своите мерки, ако не по законен път, то чрез създаване на норми и чрез взаимен натиск между страните”.

Това, което наблюдаваме, е нарастване броя на международните бюрократи, които не избираме на избори. Те се намесват в нашите икономически свободи, унищожават работни места и възможности, и всичко това в името на преразпределение и схеми за „данъчна честност”. В случая с ОИСР САЩ финансира около една четвърт от бюджета на организацията. Хората трябва да питат членовете на Конгреса защо ценните долари на данъкоплатците се пилеят в организация, която в момента насърчава разрушителни икономически политики.

Международните организации не са единствените, които унищожават работните места и икономическите възможности в името на „данъчната справедливост”. Министерството на финансите и данъчната служба на САЩ обмислят регулации, които може да струват милиони работни места на американците. Една от регулациите, които се обмислят, произтича от Закона за прилагане на данъчното законодателство към чуждестранни сметки (FACTA), който бе приет от Конгреса през 2010 г. FACTA може да наложи данък от 30% върху инвестициите в САЩ от всяка чуждестранна финансова институция (включително банки), ако тя не е докладвала всеки американски гражданин или притежател на зелена карта, допринесъл за парите, които се инвестират от нея. Освен това служителите на такава чуждестранна финансова институция могат да бъдат обект на граждански и криминални наказания за извършването на такава инвестиция. В ерата на двойните гражданства е невъзможно за чуждестранна финансова институция да знае дали някой от нейните клиенти е данъкоплатец на САЩ (гражданин, притежател на зелена карта и др.). По този начин чуждестранните финансови институции от Швейцария, Тайван или от където и да било другаде, изтеглят своите инвестиции от САЩ, точно когато страната има най-голяма нужда всяка инвестиция, която може да създаде работни места.

Сенатор Карл Левин, демократ от Мичиган, както и други неразбиращи от икономика хора, които предлагат тези мерки, твърдят без никакво основание, че САЩ губят 100 милиарда долара годишно от избягване на данъци по чуждестранни сметки. Частните чуждестранни инвестиции в САЩ възлизат на около 14 трилиона долара. Така че 100 милиарда долара е по- малко от 1% от частните чуждестранни инвестиции, докато  умствено изостаналите в Конгреса и администрацията са склонни да рискуват трилиони долари в чуждестранни инвестиции, създаващи работни места в замяна на измамни 100 милиарда долара. И заради тази глупост над 10 милиона американци могат да загубят работата си.

Става все по-зле. Министерството на финансите и Данъчната служба все още не са изготвили анализ „разходи-ползи” на  Закона за прилагане на данъчното законодателство към чуждестранни сметка (FATCA), но окончателните регулации все още се изготвят. В частния сектор, изпълнителите, които не изпълняват поетата отговорност, ще бъдат уволнени, глобени или дори изпратени в затвора. Най- малка е вероятността членовете на Конгреса и изпълнителната власт да понесат някакво наказание за това, че рискуват от 20 до 40 работни места за всяко място, което теоретично могат да запазят. Между другото, много от сенаторите и конгресмените, които измислиха FATCA, са същите онези, които искат да продължат да  финансират ОИСР. Г-н Президент, ако наистина ви е грижа за работните места, както твърдите, защо не изискате да се отмени FATCA и да „укротите” г-н Левин, неговите колеги и вашето Министерство на финансите, които са на път да застрашат много повече работни места, отколкото което и да било от въпросните ви предложения може да създаде.

* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник, 7 ноември, 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Даниел Георгиев – стажант в ИПИ.  

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Като и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ. Уилям Нисканен беше член на Консултативния съвет на ИПИ.