Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Природен газ от шисти: социално - икономически въздействия за България

Автор: KC 2 Ltd . / 30.05.2014
Оцени тази статия:

Резюме

Българската икономика и гражданите, които сега плащат висока цена (в сравнение с получаваните доходи), най-вероятно ще спечелят от добива на природен газ от шисти(ПГШ) в страната.  Този доклад прави опит да покаже какви са разходите и ползите от подобна перспектива и което е още по-важно, разглежда съпътстващите ефекти върху българската икономика и благосъстоянието на населението.

България изостава в проучването на запасите си от природен газ, което заедно с липсата на  информация за потенциалните ефекти може да отблъсне потенциалните инвеститори.

В този доклад ние вземаме за даденост положението, когато пречките пред използването на метода на хидравличното нагнетяване са вдигнати и дейностите протичат при пълно спазване на изискванията за опазване на околната среда.  От това гледище ние проучваме директните, индиректните и индуцираните въздействия от изследването и производството на природен газ от шисти върху икономиката, заетостта, постъпленията от данъци за държавата и за местните бюджети, както и вероятните странични ефекти от диверсификацията на енергийните ресурси и енергийната сигурност на страната.[1]

МЕТОДОЛОГИЯ

Въздействията са измерени в две перспективи: на базисния блок Нови Пазар и социално-икономическите условия в района, с оглед да се подчертае ефектът и върху националната икономика, и този върху местната и след това са екстраполирани пропорционално ефектите от останалите блокове, които вече са лицензирани и ще се разработват.

Директните, индиректни, индуцирани (предизвиканите) и общоикономическите ефекти са измерени в постоянни евро от 2013 г.  Така наречените общоикономичеси („knock-on“) въздействия са тези, които идват от по-ниските цени и засягат цялата икономика, доколкото природния газ се използва като енергиен ресурс и като суровина.  Разработили сме възможен сценарии, при който нов доставчик (или доставчици) на природен газ се появява на пазара и увеличените количества на предлагания природен газ свалят цените.  В резултат на това, производствените цени в различните стойностни вериги намаляват докато обемът на производството расте.  Това освобождава ресурс, който може да се пренасочи към инвестиции, създаване на нови работни места, потребление или работни заплати.

След това измерваме пълния потенциал от въздействията върху икономиката от проучването и добива на природен газ от шисти във всички предполагаеми находища.  Това правим на основаната на оптимистичните изчисления на ефектите от примерния блок в Североизточна България, като предполагаме, че въздействията са сравними според площта.  Иначе казано ефектите от примерния блок са екстраполирани pro rata с включване в анализа на два допълнителни блока – Ловеч и Койнаре.  Трите блока се разработват от различни инвеститори, но ние не предполагаме съществени разлики в инвестиционните разходи и производството.  За нас е важен общоикономическият резултат за страна, като вземаме предвид и еластичността на цените на природния газ, а оттам - и повишената конкуренция.  При тези изчисление не включваме блока „Вранино“ в източна Добруджа.[2]  Характеристиката на залежите и техлогията на добива и в този блок е различна.

Изчисленията са направени за период от 40 години, от които 10 години проучване на запасите, и 30 години добив и растящо потребление на природен газ.  Разработването на природен газ от шисти е нещо различно от типичните инвестиционни проекти, защото етапите на капиталовите ("capex", включително тези по опазване на околната среда) и оперативните разходи ("opex") непрекъснато се припокриват.

Разглеждаме три вероятни сценарии за примерния блок: "Ограничена разработка" при който не се установяват технически значими запаси от природен газ от шисти, "Консервативен (ограничен) добив на ПГШ" и "Оптимистичен добив".  За цялата страна ние изчисляваме и сценария "Пълен добив (или "потенциал"), т.е. добивът от всички предполагаеми и лицензирани оператори. Оценките за Пълния потенциал са направени на основата на резултатите на Оптимистичния сценарии.  Целта на това упражнение е да покажем мислимите, но все пак реални граници на съответните социално-икономически въздействия.

За примерен ние вземаме блока "Нови Пазар", за който приемаме за дадени единствените засега официалните оценки за залежи на природен газ в шистови породи в рамките на 0.3 до 1.0 Tcm,[3], след което залагаме изначално консервативни оценки на базата на запаси от 300 bcm.

Разликите при двата сценария за добив в този блок са както следва.

Сценарият за ниски технически извлекаеми запаси на шистов газ предвижда, че годишният добив на природен газ от шисти е 4.8 bcm, при който цените на едро на природния газ на пазара ще се понижат с 25%.  При Оптимистичният сценарии приемаме, че добивът на  газ ще бъде  9.6 bcmна година и това ще понижи цените на едро на природния газ на българския пазар с 30%.

 

РЕЗУЛТАТИ

Ограничено проучване (опитен блок)

При този сценарий разходите остават изцяло за сметка на фирмите извършили проучването, а социално-икономическите въздействия остават само в рамката на проучвателните дейности (сеизмика,оценка, пилотни сондажи).

Ако вземем за база примерния блок "Нови Пазар", ефектите върху икономиката биха били както следва.

  • Заплатите, социалните осигуровки, данъците, печалбата, амортизацията, таксите и разрешителните или брутната добавена стойност на директните, индиректните и индуцираните дейности ще бъде 90.8милиона евро за период от 7 години.
  • При сеизмиката (тестове извършени на 500 линейни км., 2Dсеизмични линии, дейност за 8 месеца) ще бъдат наети най-малко 166 работника; оценъчните сондажи и пилотни кладенци ще дадат работа на 364 работници за 5 години.  От тях 125 души ще бъдат заети в сондажните работи, администрация, поддръжка на оборудването и логистика, а останалите работни места ще бъдат създадени в местната икономика за подизпълнители и фирми за услуги.
  • Съвкупният фискален ефект от тази брой на заети ще е 1.55 милиона евро в преки данъци.  Потреблението на работниците и семействата им ще внесе в националния бюджет около 0.7 милиона евро от ДДС и мита.  Към ефектите за централния бюджет трябва да се добави платеното право проучване, което е фискален приход от 30 млн. евро.[4]
  • 3.2 милиона евро ще бъдат похарчени за потребление в региона и в местната икономика.  Ефектът идва от предполагаемата относително висока средната работна заплата на заетите в проучвателната фаза - около три пъти по-висока от средната месечна заплата за страната през 2013 г., защото проучвателната дейност ще се извършвана от висококвалифицирани специалисти и геолози.
  • Ако проучвателната дейност не доведе до откриването на промишлено значими запаси от природен газ от шисти, някои от използваните съоръжения ще останат в местните общини.  Имаме предвид таксите за ползване и разработката на нови водоизточници,сервитутните права и наемът платен на собствениците на земя, нужни за оценъчните сондажи (приблизително 340 000 евро).

По отношение на заетостта, създадените работни места, ситуацията се променя много съществено, когато и ако започне добив на природен газ от шисти, както е показано в следващата таблица.  Общоикономическите въздействия върху заетостта (knock-on effects), както стана дума по-горе, са следствие на предполагаемите положителни промени в във веригите на стойността (вследствие в промяната на цените на енергийните ресурси).

Таблица 1:Работни места при ограничено проучване и оптимистичен добив от примерния блок (40 години)

 

Преки

Непреки

Индуцирани

Общоикономически 

Сеизмика

94

45

27

 

Оценъчни сондажи

125

199

40

 

Добив

1800

635

120

29526

Източник: KC2 Ltd.

 

КОНСЕРВАТИВНИ ЗАПАСИ И ДОБИВ НА ПГШ (примерен блок)

Когато примерният блок бъде разработен, може да се проследят следните ефекти.

Коефициентът на зависимост при доставките на природен газ ще се намали значително в сравнение със сценария на липсващи запаси.  Вносът би бил около 70-71% в сравнение с 94% според оценката на ЕК, за периода от 2006 до 2012.

  • По време на добива за 30 години, необходимата инвестиция би била 6.78 милиарда евро (192 сондажни кладенеца или 1 200 сондажа за целия период, а добитият природен газ (4.8 bcm на година или 144 bcm за 30 години) ще има пазарна стойност от 34.8 милиарда евро.
  • Прекият принос към годишната нова добавена стойност в икономиката ще бъде 1.7% от БВП и 1.98% от БДС за целия период.[5]
  • Очакваното нарастване на добавената стойност ще ускори икономическия растеж с 0.59 процентни пункта или с 239.7 милиона евро средно на година за 30-годишния период на добив.
  • По отношение на инвестициите определяни като пряк ефект, проектът ще допринесе 2.83% от общото годишно бруто капиталообразуване в страната или повече от 1/40 от основния капитал, измерен в постоянни цени[6].
  • Очакваме общият брой на персонала, зает в добива на природен газ от шисти при този сценарий да бъде 1755 души; подизпълнителите ще наемат други 635 души, които да подпомагат главните дейности по добива– шофьори, машинни оператори, строители, инженери, адвокати и юристи, консултанти и др. Индуцираният бизнес ще наеме дългосрочно още 120 работници.
  • Общоикономическият ефект по линия на създаването на работни места (knock-on effect) ще е 23 612 наети.
  • Общият фискален ефект е 8.2 милиарда евро за целия период и се разпределя както е показано на следната таблица.

 

Таблица 2: Обобщени фискални ефекти (при ограничени запаси и добив, в млрд. евро) 

Основни фискални ефекти 

Млрд. Евро

ОБЩО ФИСКАЛНИ ВНОСКИ

8.2

ДДС и АКЦИЗИ

2.4

ЛИЦЕНЗИОЗНИ ВНОСКИ

0.9

СОЦИАЛНИ ОСИГУРОВКИ ДАНЪЦИВЪРХУ ДОХОДИТЕ

1.5

КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК

1.6

МЕСТНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

0.5

KNOCK-ON ЕФЕКТИ

2.5

ИКОНОМИИ ЗА БЮДЖЕТА

1.7

Източник: KC2 Ltd.

ОПТИМИСТИЧЕН СЦЕНАРИЙ ЗА ДОБИВ НА ПРИРОДЕН ГАЗ ОТ ШИСТИ (примерен блок)

При по-богати залежи на технически извлекаем природен газ от шисти в рамките на блока за проучване в Североязточна България, вероятни са следните въздействия:

  • Зависимостта от вноса на природен газ от шисти ще намалее още повече в сравнение - 55-62%;
  • Средногодишната добавена стойност ще допринася за 3.2% за БВП и 3.7% от БДС в икономиката или около 1.3 милиарда евро годишно за БВП (изчисленията се базират на стойността на БВП през 2013 г. или 40.4 млрд. евро и БДС от  34.7 милиарда евро.);
  • Очакваният растеж на добавената стойност ще ускори икономическия растеж с 0.74% или 299 милиона евро годишно за 30 годишния период;
  • Инвестицията от 13.5 милиарда евро за периода (384 сондажни кладенеца и 2 400 сондажа  ще позволи общ добив на газ на стойност 78.5 милиарда евро;
  • На базата на преките, непреките, индуцираните и общоикономическите ефекти, брутният продукт в следствие от проекта е около 103.6 милиарда евро, което е с 18% повече в сравнение с общо произведената продукция на България през 2013 г. (87.2 милиарда евро).

 

ОБЩОИКОНОМИЧЕСКИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ

Следващата таблица дава някои сравнения между стадиите в разработката на шистов газ

 

Таблица 3: Въздействия на различните стадии при оптимистични запаси и добив 

Показатели

Сеизмика

Оценка 

Добив

Работни места

166

364

2 555

Създаване на работни места (брой)

-

-

29 526

Заетост (подизпълнители, човеко/години)

102

263

46 000

Мултипликатор (преки vs останали)

1.76

2.91

17.82

Потребление (евро)

472000

3.2млн.

0.795 млрд.

Фискални въздействия (евро)

664000

1.6млн.

2млрд.

Източник: KC2 Ltd.

  • При оптимистичния сценарий на разработване на примерния блок са прогнозирани 29 526 работни места, изчислени на базата на създаваната БДС от бизнеса.  В икономическа стойност това са 3.7 млрд. евро за държавния бюджет (включително НОИ и НЗОК), от които 2 млрд. ще дойдат от по-високите заплати.  Потреблението на домакинствата, станало възможно благодарение на добива на природен газ от шисти възлиза на 2.6 млрд. евро за 30 години.

НЯКОЙ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ МЕСТНАТА ИКОНОМИКА

Общата прогнозна работна сила при Оптимистичния сценарии е 32611 души за целия период на инвестицията и добива.  Около 70% от новите работни места ще бъдат за местната работна сила (22 827 души).  Това е около 5% от сегашната сравнително висока безработица в България.  Сравнен с фактическата безработица в четирите области на североизточна България, броят на новосъздадените от проекта работни места е равен на 44% от безработицата там и е 2.3% от населението в района на добив.

ПЪЛЕН ПОТЕНЦИАЛ НА ДОБИВ НА ПРИРОДЕН ГАЗ ОТ ШИСТИ

Ако всички блокове бъдат разработени и в тях започне добив, най-вероятно ще бъдат  реализирани следните макроикономически ефекти. За целият инвестиционен период от 30 години се прогнозира вложените средства да бъдат 22.5 млрд. евро - при640 сондажни кладенеца и 4 000 сондажа на цикъл, а добитият газ (при добив от 16 bcm годишно или 480 bcm за целия период на добив) ще има стойност от 103.4 млрд. евро за период.

Преките ефекти от проекта ще бъдат още по-значителни в сравнение с предходния сценарий, като годишната средна добавена стойност ще дава 5.1% от БВП и 6% общата БДС в икономиката.  Това ще допринася 2.1 млрд. евро в БВП,[7]което означава, че делът на добива на газ ще бъде значителен в общото индустриално производство на страната.[8]

Като инвестиции, прекият ефект ще бъде също по-висок, защото проектът ще допринесе за 9.3% от общите инвестиции в страната.  (Изчислението е направено на базата на общите инвестиции в българската икономика през 2013 г. - 8.3 млрд евро).

Следващите две таблици показват ефектите върху работните места, благосъстоянието (потребление на домакинствата) и фиска, според фазите на процеса на разработване на ПГШ.

 

Таблица 4: Новосъздадени работни места на различни фази при пълния потенциал на ПГШ

Работни места

Преки

Непреки

Индуцирани

Общо в икономиката

Сеизмика

282

135

81

 

Оценъчен стадии

375

597

120

 

Производство

3 000

1 058

200

33 200

 

Таблица 5: Основни ефекти върху работните места, потреблението и държавния и местните бюджети 

Основни въздействия

Сеизмика

Оценка

Сондиране

Човешки капитал (работни места)

498

1 092

4 241

Общоикономически ефект върху работните места

-

-

33 200

Заетост (човек/години)

306

789

76 338

Мултипликатор (преки vs други)

1.76

2.91

12.48

Потребление (евро)

1.4 млн

9.6 млн

1.325 млрд

Фискални ефекти (евро)

1.99 млн

4.8 млн

3.4 млрд

 

СРАВНЕНИЕ НА ОСНОВНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ ПО СЦЕНАРИИ

Таблица 6 показва съотношенията на инвестициите, работните места, общоикономическите ефекти, фискалните въздействия и новосъздадената в икономиката стойност (БДС) при различните сценарии на проучване и добив на природен газ от шисти.

Ръстът на инвестициите, ако производството на ПГШ премине от ограничен към оптимистичен добив в примерния концесионен блок би бил над 56%, а ако се състои пълно използване на потенциала на страната, този ръст би бил над 60%.  Поради пределното натрупване на разходи и ползи в процеса, другите показатели имат подобна насока, но не толкова изразен, макар и съществен ръст.

Таблица 6: Сравнение на основните икономически ефекти на различните сценарии

Сценарий

Инвестиции (млн. евро)

Работни места

Общоикономически ефект (млн. евро)

Фискални ефекти

БДС (млн. евро)

Ограничено проучване

256

530

0

23

167

Ограничен добив

9 480

25 897

7 190

8 210

28 541

Оптимистичен добив

16 863

32 611

8 987

12 984

48 758

Пълен потенциал

26 835

39 031

10 106

18 064

73 721

 

Пълният доклад може да бъде разгледан ТУК.

 


[1]Виж текста и Приложение 1 за повече детайли по методологията и допусканията.

[2]Виж описание: USEIA, Op. cit., p. X-23 -- X-24 and “Hydrocarbon Potential and Prospects of NE Bulgaria and Offshore Black Sea – AnOverview.” Sofia, InstituteofGeologyandMineralResources, 26 January 2011.

[3]Ibidem.

[4]Това е сумата от така наречените „signature payment“. Другите такива преки приход централния бюджет, като разрешителни, оценката на въздействието върху околната среда и др. свързани процедури проучването и добива процедури, са включени в преките разходи за дейността и са включени в общите суми на фискалните ефекти.

[5]Изчислението е направено на базата на БВП от 40.4 милиарда евро през 2013 и БДС за същата година - 34.7 милиарда.

[6]За основа е взет обема инвестиции за 2013 г. (8.3 милиарда евро).

[7]Референтните стойности за БВП, БДС и инвестициите са за 2013.

[8]Отново изчисленията са направени при обема на БВП от 40.4 млрд. евро и на БДС от 34.7 млрд евро през 2013 г.