Приносът на данъчният рай към свободата и благосъстоянието

Тази статия е преразказ на част от идеите и разсъждение по повод един доклад на Дан Митчъл пред колоквиум на тема „Виждания за международното данъчно съревнование”, организиран в началото на декември м.г. от Либералния институт на Фондация Фридрих Науман. Когато получи правото, ИПИ ще преведе целия доклад.

Определение и първи исторически премери

Въпреки емоциите около офшорните зони, определението им е доста прозаично. „Данъчен рай” е юрисдикция на ниски в сравнение със средата данъчни задължения, която позволява значително по-бързо спрямо други юрисдикции натрупване на капитал.

Подобни зони съпътстват развитието на цивилизацията. Вероятно първият добре описан исторически примери е остров Родос, с неговия колос, пристанище и пристанищни услуги. Юрисдикцията на Родос се появява в края на IV и в началото на III век преди нашата ера и просъществува до I век. Нейният замисъл и поява са много навременни. Става дума за епоха, в която Филип и Александър Македонски налагат данъци и репарации върху елинския свят. Родос запазва данъчните традиции на Атина от класическата епоха – облагане на оборота, никакви данъци върху дохода, използване на данъците за поддържане на ред и сигурност по морските пътища и на острова и за инфраструктурата на пристанището и складовете. Възходът на Рим довежда до това, че Родоската държава е разрушена в навечерието на новата ера.

Интересно е обаче, че преди да бъде унищожен с военна сила, Родос е подложен на организирана данъчна конкуренция от римски пристанища в източната част на Средиземноморието. За да неутрализират икономическата мощ на острова, римляните започват да събират два пъти по-ниски данъци в контролираните от тях пристанища. Но забравят да поддържат реда по морските пътища, т.е. спестяват си разходите по поддържането на сигурността, защитата на договорите и законността. Пиратството се разраства, Родос вдига данъците, но търговците продължават да го предпочитат като сигурно пристанище.

Функции на данъчния рай

Независимо дали става дума за древния Родос или за съвременни свободни финансови зони, те успяват да гарантират две много важни обстоятелства и затова са предпочитани от публиката, а именно:

• Защита на гражданите и търговците от агресия, беззаконие и престъпност

• Поддържане на просперитета.

Едва ли някой би оспорил тези принципи на всяко държавно управление. И начините за постигане и поддържане на тези принципи чрез установяване на:

• Права на частна собственост и тяхната защита, включително защита на договорите,

• Управление на закона,

• Стабилни средства на размяна,

Смисълът на икономическия растеж

Стопанското развитие е нещо повече икономически растеж. Той може да се случи и без развитие, например когато нещо е унищожено и след това се възстановява. Например такова възстановяването на някои от щетите, нанесени от централното планиране. Икономическият растеж е развитие, когато продължава дълго време и води до нарастване на стандарта живот и разширяване на възможностите за избор за мнозинството граждани ( поданици) на определена юрисдикция.

Тогава той генерира редица съпътстващи ползи, нещо като “положителни външни въздействия” от рода на: толериране на различията, обществена мобилност, справедливост и предразположеност към демократична уредба (представителна демокрация).

Уредбата на всеки данъчният рай с по-голяма вероятност създава такива възможности, поради две много лесно разбираеми обстоятелства: тя оставя по-голям разполагаем доход и предоставя стимули на мнозина, дори извън нейната територия да се възползват от нейните предимства.

Тези предимства са видими в данъчни особености на свободните финансови зони. Ниските данъци дават възможност за повече работа, спестявания, поемане на риск и предприемачество.

Общият резултат е по-ефективно насочване на оскъдните ресурси към по-печеливши начинания, по-бързо натрупване на капитали като възможност по-нататъшно благополучие и по-добър живот.

Тази роля на свободните финансови зони се потвърждава впрочем и от историята на юрисдикциите с високи данъци: някога всички без изключение днешни социални държави са били юрисдикции с ниски данъци.

Днешните глобални алтернативи на свободните финансови и данъчни зони възникват, когато днешните социални държави достигат при средно общо облагане от 70 и над 70 на сто.

Цялата теорията на капитал и дохода обяснява тези наблюдения, а те – на свой ред – я потвърждават. Глобални положителни въздействия на юрисдикциите с характеристика на “данъчен рай” според Вито Танци са следните:

• Те повишават ефективността на международните капиталови пазари

• Осигуряват международното набиране на капитал

• Повишават ефективността на капиталовложенията

• Създават ползи дори за онези, които не инвестират в тях.(1)

В крайна сметка юрисдикциите с високи данъци са обречени да събират по-малко данъци и да се променят.

–––––––––––––––––––-

(1) Виж: Vito Tanzi, Globalization, Tax Competition and the Future of Tax Systems, IMF, IMF Working Paper No 96/141, December 1996, статията може да бъде намерена на : www.imf.org .