Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Преразглеждане на банковия рейтинг (и държавната политика)*

Автор: Момчил Еленков (СУ)** / 05.06.2009
Оцени тази статия:
 

Рейтингите на българските ДСК и Първа Инвестиционна Банка(ПИБ) са били поставени за преразглеждане, съобщиха от Bloomberg. Условията на криза са накарали рейтинговата агенция Moody's да обсъди варианта за намаляването им. Стойностите от D+ на ДСК и D за ПИБ са попаднали под лупата на оценителите поради „вероятно влошаване на българската оперативна среда".

Това, което вече се случи, бе намалението на рейтинга на ДСК относно дългосрочните левови депозити от Ваа2 до Ваа1. Този акт не изчерпа всичко - измерителите се преразглеждат за евентуално следващо понижаване на стойностите. Неприятната за българския банков сектор ситуация се породи от факта, че унгарската ОТР Bank, която е собственик на ДСК, също бе засилена по негативната рейтингова скала.

Корените на конкретния проблем, разбира се, са подхранвани от финансовата криза. Според изявлението от ръководството на Българската Агенция за Инвестиции от 22 май, България може да привлече с една трета по-малко чужди инвестиции, отколкото през 2008 година. Наистина, чуждестранните инвеститори се страхуват да не бъдат заразени от нездравата среда на развиващите се пазарни икономики по време на криза. В първото тримесечие на 2009, българската икономика се сви за пръв път от 11 години, след като лошата икономическа ситуация задуши инвестициите, индустрията и търговията.

Тези наблюдения обясняват и думите на главните анализатори за банковите сектори в Moody's, Те твърдят, че в условия на криза вероятността от корпоративни просрочки по кредити се повишава и може да доведе до загуби в корпоративните банкови отдели.  Малките продуктови схеми също са застрашени и забавените плащания по тях ще повишат безработицата, докато цените на недвижими имоти падат - и всичко това поради намаленото търсене от страна на чуждите инвеститори.

Друг е въпросът, че престижът на рейтинговите агенции беше поставен под въпрос около сагата с фалиралата Lehman Brothers. Основният проблем, всъщност, е дали контролът върху оценителите да бъде затегнат и дали това ще бъде наистина ефективна мярка към по-добър контрол и в превенцията на кризи и влошаващите се такива. Тази мярка е част от модела за държавна намеса, който е политически популярен, макар и не до там работещ. Ако се облегнем на горните факти за анализа на българската реалност в банковия сектор, можем да заключим, че държавата няма как да реагира на случващото се, освен да запази минималната си намеса. В този казус можем да говорим за положителен аспект на ограничената парична политика, с която разполага държавния банков орган - това ограничение до голяма степен пречи на управляващите да налагат популистки и прибързани мерки, които само биха влошили нещата в една малка икономика, каквато е нашата. 

Всички посочени малки елементи изграждат несигурната картина за прохождащата пазарна икономика на България. Изходът от лабиринта на рецесията ще стане известен, когато стане ясно и кои прогнози за растежа (или спада) ще се окажат верни. Но не бива да се забравя, че на държавно ниво трябва да се мисли в мащаба на съответната икономика и да не се предприемат необмислени ходове. Банковият сектор в България има сили за саморегулация в едни минимално направлявани икономически условия. Тогава нивата на рейтингите биха отразявали най-вярно посоката на развитие на световната криза и нейните български проявления.

* Източник на информацията:

http://www.bloomberg.com/apps/news?pid=newsarchive&sid=aOXmtJH.YF54

** Член на Клуба на студентите към ИПИ