Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Преговорите за финансовата рамка на ЕС за 2014-2020 г., ОСП и България

Автор: Николай Вълканов / 05.10.2012
Оцени тази статия:

Преговорите по новата Многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2014-2020 навлизат в своята заключителната фаза. От решителната среща, която ще се проведе в Брюксел на 22 и 23 ноември между правителствените лидери на 27-те, ще стане ясно дали и в каква степен ще бъде прието предложението за съкращения на бюджета, който надхвърля 1 трилион евро.Ако бъде взето, подобно решениенеминуемо ще доведе и до съответно намаляване на средствата по Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС.

Конфликтът

През последните седмици става все по-трудно човек да се ориентира в различните пластове на дебатите около новата МФР. Осем държави – Германия, Обединеното кралство, Франция, Австрия, Финландия, Италия, Холандия и Швеция се обявиха срещу предложението на ЕК за увеличение на разходите до 1,03 трилиона евро. Кипърското председателство също повдигна официално въпроса за съкращения, като ги намира „неизбежни“ (виж тук). В предложената нова рамка за преговори от 18 септември се предлагат съкращения както в Кохезионната политика на ЕС, така и в ОСП, и точно от детайлите на тези предложения произтича разнобоят дори между осемте привърженички на съкращенията.

Отделно от това против съкращения в ОСП се обявиха ЕК, Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП и няколко държави начело с Франция, която е най-големият бенефициент. Що се касае до българската позиция, тя е следната: ако съкращения са необходими, то те не трябва да за сметка на държавите, получаващи субсидии под средните за ЕС.

Възможните ефекти върху ОСП и България

Ако духът на съкращенията във формата, в която последно бяха предложени, все пак надделее, ще станем свидетели на историческото първо по рода си намаляване на разходите за ОСП. При сценарий с 5% съкращение това би намалило средствата по І (преки плащания) и ІІ стълб (развитие на селските райони) с близо 20 млрд., а с 10% - съответно с близо 40 млрд. евро за седемгодишния период. В новата рамка за преговори се предлагасвиване на директните плащания на хектар „с от х% до у%“ за всяка от годините от 2015 до 2020 г.За държавите с директни плащания под 90% от средното за ЕС, една трета от разликата ще бъде наваксана прогресивно до 2018 г. Това би означавало, че преките субсидии за българските земеделци няма да се изравнят в обозримо бъдеще с тези на западноевропейските им колеги. Предлага се или таванът на субсидиите за големи фермери да се регламентира на национално ниво, или такъв изобщо да няма, което със сигурност би зарадвалоедрите български зърнопроизводители.Друго предложение е делът на зелените плащания да не е твърдо 30%, а гъвкав – по преценка на държавите-членки.

Все по-вероятна изглежда и възможността да се прехвърлят повече средства както от І към ІІ, така и от ІІ към І стълб на ОСП.

Фатално забавяне?

Прекалено много противоположни интереси правят опитите всеки да бъде удовлетворен обречени. Времето вече притиска актьорите на тази сцена – всяко забавяне означава, чеотговорните европейски институции и държавни администрации ще бъдат поставени под огромен натиск да подготвятдетайлите на новите правила, съответно да изготвят и одобрят националните стратегически плановенавреме, така че те да заработят от 2014 г. безда настане пълен хаос. Ако отделните държави и европейски институции (ЕП и ЕК) обаче отстояват своите позиции докрай, консенсус по МФР няма да бъде постигнат и стигаме до големия въпрос – какво се случва тогава?

В случай, че не се стигне до споразумение, разходните тавани и другите разпоредби, важащи за последната година от настоящата финансова рамка (2013-а), ще бъдат удължени до достигането на разбирателство. Т.е. има възможност през 2014 г. да се работи по правилата и със средства в размер на тези от 2013 г. Това ще важи за директните плащания на площ например, но не и за други политики на ЕС като кохезионната, политиката за развитие на селските райони, както и тази за развитие на научни изследвания (виж тук).

Принципни проблеми

Политиката, особено на общоевропейско ниво, отдавна се е превърнала в кръжок по прокарване на групови интереси, което е и една от основните причини за забавянето на новата МФР. Един от главните препъникамъни както винаги е ОСП, където фермерските лобита на големите земеделски държави усърдно спират всякакъв устрем за реформи и понижаване на разходите. За съжаление България не прави изключение от това правило. Страната ни далеч не е двигател на реформите, а по-скоро цели да получи колкото се може повече от едно заварено статукво, без да се опитва да го промени по начин, който дългосрочно би я удовлетворил значително по-добре. В българската позиция по новата ОСП прозират интересите на големите зърнопроизводители, които са най-големите бенефициенти на субсидии. Никой в Министерство на земеделието и храните обаче не се интересува от разностранните ефекти от тези субсидии върху развитието на земеделието в странатаза периода 2007-2012 г. Вместо да основат позицията си върху анализ на ползите и вредите от субсидиите, българските политици работят за автоматичното им увеличаване както по линия на европейските средства, така и по линия на националния бюджет. А ако след 10 години се окаже, че нито ЕС, нито България могат да си позволят тези срества, но междувременно земеделието им е загубило напълно своята конкунетоспособност?