Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Преглед на задължителните действия в областта на правосъдието по Плана за възстановяване и устойчивост

Автор: ИПИ / 18.11.2022
Оцени тази статия:

Преди месец отбелязахме какви законодателни действия са необходими, за да бъдат изпълнени условията в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).  Този пореден инструмент на ЕС има задачата да обезпечи конкретни действия и постигането на важни за държавата цели. За целта е необходимо да бъдат приети редица промени в законодателството, включително и в законите, уреждащи устройството и организацията на съдебната власт, както и борбата с корупцията. Крайният срок за това начинание е 31.12.2022 г., очакваното плащане е в размер на малко над 724 млн. евро и това реално е вторият транш. Това само припомня колко съществено важно е да има действаща законодателна власт.

В сферата на правосъдието списъкът е сравнително кратък, но силно поляризиращ политическите партии. А ние добре знаем, че разминаванията между стратегически цели и приети закони е често явление за българската действителност. Вече изтеклата Стратегия за съдебна реформа 2014-2020 г. само потвърди това – изпълнихме много, не постигнахме почти нищо.

Ето и „задължителния списък“:

  • Изменения на Закона за правната помощ – разширяване на кръга лица, които могат да се ползват от правна помощ, както и на самия обхват на органите, пред които лицата могат да се обърнат към адвокат за подкрепа. Проектът е внесен от Министерски съвет, приет на първо гласуване в Правната комисия, тече срок за предложения между двете четения;
  • Приемане на Закон за защита на лицата подаващи сигнали за нарушения – идеята е да се транспонира директивата на ЕС по темата от 2019 г., действие, по което страната ни е в забава. На този етап законопроект са представили от Демократнична България, приет на първо гласуване от Правната комисия в Събранието;
  • Закон, с който да бъде трансформирана КПКОНПИ, в това число и процедурите за отнемане на противоправно придобитото имущество. Това може би е най-трудната и противоречива материя, която, освен че се ползва за изграждане и поддържане имиджа на политическите играчи, крие в себе си редица трудности. На този етап с особена охота се търсят решения относно проверката на декларациите на лица от висшите етажи на властта, възлагане на органа на компетенциите по извършване на оперативно-издирвателни дейности по реда на НПК,  възможността антикорупционният орган да обжалва постановленията на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство, както и постановленията за прекратяване или спиране на наказателното производство. Внесени са два законопроекта – от екипа на Крум Зарков чрез Министерския съвет, както и проектът на Продължаваме промяната. Първият текст е одобрен на първо гласуване от водещата Комисия по правни въпроси, докато проектът на ПП все още не е разглеждан от нея.
  • Ревизиране на производството по медиация в ГПК чрез разширяване мрежата на центровете по медиация и въвеждане на задължителни етапи. Служебното правителство е представило проект - без разглеждане в комисии на този етап;
  • Промени в Търговския закон, касаещи производството по несъстоятелност – относно задължение за ранно предупреждение от страна на търговеца, както и повишаване критериите към синдиците. И тук законопроектите са два – първият на Демократична България, вторият на Министерството на правосъдието, чрез МС, като все още и двата текста са без разглеждане от нито една комисия на НС ;

Промени в Закона за съдебната власт в две направления:

  • Създаването на механизъм за независимо и ефективно разследване на главния прокурор при съмнение за извършено престъпление – тази мярка следва да бъде изпълнена през 2023 г., но предвид изтичането на 2022 година и необходимостта от изменение и на основни положения в наказателния процес, то би следвало вече да се работи по темата. Законопроектът, изработен от екипа на Надежда Йорданова премина през оценка от Вененцианката комисия, която разглежда по-скоро в положителен аспект предложените разпоредби. Този текст е внесен от народни представители от Демократична България, на този етап не е разглеждан от комисиите в Събранието;
  • Изменения, свързани с правомощията на съдебния инспекторат да проверява съдии, прокурори и следователи – вносител МС, проектът е изготвен от Правосъдното министерство, нулева ангажираност от депутатите;

На фона на всичко това, към момента  основното ядро от партии на статуквото в лицето на ГЕРБ, ДПС и БСП очевидно ползва Събранието, за да опорочи изборния процес чрез изменения в Избирателния кодекс без да се ангажира със съществените за държавната власт въпроси.