Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Преглед на доклада на ЕБВР за страните в преход 2004

16.12.2006
Оцени тази статия:

През миналата седмица беше представен официално редовният доклад за прехода(Transition Report) през 2004 г. на Европейската банка за възстановяванеи развитие (ЕБВР). Той се отнася за 27 страни от Централна и Източна Европаи от бившия Съветски съюз. В него се отбелязват някои положителни развитияна българската икономика през изтеклата една година, но също така се наблягана нуждата от реформи в определени сектори, които в противен случай бихамогли да доведат до сериозни проблеми в бъдеще.

Ключовите предизвикателства пред България според доклада са завършванетона процеса на приватизация и останалата част от структурната реформа, провежданетона ефективна реформа в съдебната система и администрацията и придържанетокъм благоразумна фискална политика и политика на доходите. Целта на посоченитедействия и политики е да се поддържат големи и стабилни потоци от прекичуждестранни инвестиции, да се осигури спазването на правата на собствености да се запази валутният борд и макроикономическата стабилност.

Специално внимание в доклада е отделено на оценката на законодателствотоотнасящо се до неплатежоспособността на длъжниците. Прогресът в тази насокасе измерва чрез оценка на настоящото законодателство и как работи то напрактика. По отношение на приетите закони България попада в групата на седемтестрани с най-високи стандарти в региона, но все пак са необходими подобрения.За съжаление, положението е много по-лошо при прилагането на практика натова законодателство. Тук недостатъците са сериозни и процедурите са едниот най-бавните, най-неефективните и най-непредсказуемите от всички 27 разгледанистрани.

В двата посочени примера на изследване в зависимост от това дали казусъте иницииран от кредитора или от длъжника България е съответно на трето ина второ място по неефективност на прилаганите процедури като се разрешаватедва 45% от случаите, докато при страни като Словения този процент е около80.

Като положителен за България се оценява прогресът в структурната реформаи приключването на преговорите с Европейския съюз. Трябва да се има предвидобаче, че ще продължава засиленият мониторинг и че е предвидена клауза,която би могла да доведе до забавянето на приемането на България в ЕС седна година.

Структурна реформа
Основният напредък на България е свързан с продажбата на някои големи предприятияпрез последната година като БТК и Варненската корабостроителница, кактои отново започналата процедура по приватизацията на Булгартабак на обособеничасти. Освен това бяха подписани сделки за продажбата на електроразпределителнитедружества, за които се получи цена от около 690 млн. евро, което е над очакваниятана правителството.

Среда за бизнес и конкуренция
С приемането на новия закон за ограничаване на административното регулиранесе облекчава навлизането на нови участници на пазара. Въвежда се работа“на едно гише” при административните услуги, както и принципът на мълчаливотосъгласие, което позволява на бизнеса да придобива разрешителни и сертификатиако властите не вземат решение за това в рамките на 30 дни. Законът за насърчаванена инвестициите предвижда ускорено лицензиране и изграждане на инфраструктураот страна на държавата при инвестиции над 50 млн. евро.

Инфраструктура
Приети са нови закони за енергетиката и за енергийната ефективност, коитоочертават регулаторната рамка в този сектор като дефинират условията задостъп на трети страни до енергийните мрежи и позволяват директни договоримежду производители и потребители. Тези закони, също така, предвиждат постепенналиберализация и облекчават навлизането на пазара на нови компании за производствона електроенергия.
Повишават се цените на електрическата и топлоенергията съответно с 10 и12%, с цел тези цени да могат да покриват разходите за производство.

Финансов сектор
Повишава се доверието в банковата система и се увеличава финансовото посредничество.През последните две години в българската икономика се наблюдава кредитенбум, като кредитите за частния сектор нарастват реално с над 40% на годишнабаза. По този начин нараства процентът на банковите кредити спрямо БВП от15 % през 2001 г. до 26% през 2003 г., а депозитите почти се удвояват презпосочения период.

Въпреки някои опасения за качеството на отпуснатите кредити индикаторитеза състоянието на банките остават стабилни. Все пак, Българската народнабанка предприе някои мерки, насочени към затягане на кредитната политикана търговските банки, като изискванията по отношение на провизирането накредитите и разширяването на базата, върху която се начисляват минималнитезадължителни резерви. Освен това правителството изтегли депозитите си оттърговските банки, за да намали ликвидността в системата.

Реална икономика
Според предварителните оценки БВП нараства с 5.6% през първата половинана 2004 г., като основните източници на растежа от страна на търсенето сачастното потребление и натрупването на запаси. Основен принос за растежаот страна на предлагането имат секторите на индустрията и на услугите.

Процентът на безработица остава висок на равнище от около 11.9% в краяна август 2004 г., макар че постепенно се понижава. Въпреки че реалниятрастеж е над 4.5% през последните 4 години, България си остава бедна странакато по данни на Евростат средният доход на човек от населението при отчитанена паритета на покупателната способност е около 28% спрямо този в разширенияЕС.

Икономическа политика
Инфлацията измерена чрез потребителските цени остава висока на равнище отоколо 7% през първата половина на 2004 г. поради увеличаването на някоиакцизи и на цените на електроенергията. Все пак, очакванията са за понижениена инфлацията в края на годината до 4% поради утихването на ефектите оттези фактори. Фискалната политика е затегната, а бюджетният излишък презмесец юли е в размер на 2.6% от БВП. В предпазното споразумение с Международниявалутен фонд правителството се задължава да поддържа бюджета близко до балансирани да спестява допълнителните приходи като буфер срещу външни шокове.

Засиленият растеж на БВП и активното управление на външния дълг допринасятза понижаването на съотношението между общия публичен дълг и БВП под 50%през 2003 г. През юли 2004 г. правителството изкупи обратно Брейди облигациина стойност 679 млн. долара и освободи обезпечение на стойност 293 млн.долара, като остатъкът се финансира за сметка на фискалния резерв.

Външен сектор
Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс се предвижда да се задържинад 8% от БВП през 2004 г. след рязкото му нарастване през 2003 г. порадизасиленото вътрешно търсене вследствие на кредитната експанзия. Финансиранетона тези външни дисбаланси не е проблем в краткосрочен период, тъй като нетнитепотоци от преки чуждестранни инвестиции се очаква да достигнат рекордните2 млрд. долара през 2004 г. предимно от приходи от приватизация.

Изгледи и рискове пред българската икономика
Необходимо е нарастване на производителността, за да се постигнат по-високитемпове на растеж на БВП над текущите равнища, за да може България да започнеда настига по доходи ЕС. Текущата сметка остава уязвима към по-нататъшноускоряване на темповете на нарастване на вноса, високите цени на петролаи прекомерното увеличаване на заплатите, което би могло да влоши конкурентоспособността.При евентуалната поява на неблагоприятни шокове правителството може да разчитаединствено на фискалната политика за противодействието им поради ограниченатаот валутния борд парична политика.

Обяснение на резултатите в отделните показатели

Реформата в предприятията включва два индикатора за приватизация,които измерват прогреса в преминаването на активите на държавните предприятиякъм частна собственост. Резултатът за управлението и реструктурирането напредприятията показва прогреса при съкращаването на субсидиите за производствои въвеждането на ефективни процедури при фалит и солидни практики при корпоративнотоуправление.

Приватизация на големите предприятия – над 50% от активите на големитепредприятия са приватизирани и се наблюдава значителен прогрес при управлениетона тези предприятия

Приватизация на малките предприятия – завършена е приватизациятана малките предприятия

Реформата на пазарите и търговията се измерва с либерализацияна цените, либерализация на търговията и на достъпа до чуждестранна валутаи ефективността на конкурентната политика срещу злоупотребата с пазарнатапозиция и анти-конкурентните практики

Либерализация на цените – стандарти и състояние, типични за развититестрани: завършена либерализация на цените без контрол на цените освен прижилищата, транспорта и естествените монополи.

Либерализация на валутата и търговските сделки – стандарти и характеристикакато при развитите страни: премахване на повечето тарифни бариери; членствов Световната Търговска Организация.

Конкурентна политика – има установени институции и законодателство;наблюдава се известно намаление на ограниченията пред навлизане или в действиятаспрямо доминиращите на пазара фирми.

При финансовите институции индикаторите измерват реформатаи развитието на банковия сектор (включително степента на либерализиранена лихвените проценти), както и създаването на пазар на ценни книжа и нанебанкови финансови институции. Те също така показват степента, до коятобанковите и финансовите регулации са съвместими с международните стандарти,дали се прилагат ефективно и ако процедурите съществуват за решението зафалит на финансовите институции.

Реформа на банките и либерализация на лихвените проценти – значителенпрогрес в изграждане на платежоспособност на банките и на рамка на предпазливнадзор и регулации; пълна либерализация на лихвените проценти със слаб преференциалендостъп до евтино рефинансиране; значително кредитиране за частните предприятияи значително присъствие на частни банки.

Пазар на ценни книжа и небанкови финансови институции – създаванена фондова борса, маркетмейкъри и брокери; има слаба търговия с краткосрочнии/или дългосрочни държавни ценни книжа; недоразвита правна и регулаторнарамка за емисията и търговията с ЦК.

Инфраструктурната реформа се измерва като комбиниран резултатот прогреса в пет области – телекомуникации, електроенергия, железници,пътища и вода и отпадъчни води. За всяка от тези области индикаторите обхващатвъпроси като комерсиализация, степента на реформиране на тарифите, качествотона регулаторната рамка и участието на частния сектор.

Телекомуникации – съществен прогрес в комерсиализацията и регулациите;напълно са отделени телекомуникациите и пощенските услуги, с понижение встепента на субсидиране; значителна либерализация в мобилните услуги и втези с добавена стойност.

Електроенергия – приет е закон за пълна либерализация в отрасъла,свързан с вертикално освобождаване чрез отделяне на сметките и създаванена регулатор; има частична реформа в тарифите и подобрение в събираемосттана приходите и има нарастващо участие на частния сектор.

Железници – има закон за реструктуриране на железниците и е въведенапазарна ориентация; услугите по превоз на пътници и товари са отделени иса създадени маркетингови отдели към съществуващите структури; има бюджетнакомпенсация за пътническите услуги; бизнес-плановете се правят с ясни инвестиционнии преустройствени цели, но не е осигурено финансиране; малко участие начастния сектор в преустройството и/или поддръжката.

Пътища – темпът на децентрализация е умерен и са предприети стъпкикъм пазарно ориентиране; съществува агенция за магистралите/пътищата; предприетиса стъпки за разпределяне на ресурсите и методите на публично доставяне;таксите за пътищата са на базата на таксите за превозните средства и горивата,но са свързани само индиректно с използването на пътищата; създаден е фондза пътищата, но той е зависим от бюджета; строежът и поддръжката на пътищасе извършва от публични предприятия, с малко участие на частния сектор;има минимално публично дискутиране и/или участие и отчетност при подготовкатана проектите за пътищата.

Вода и отпадъчни води – достатъчно голяма степен на децентрализацияи комерсиализация; компаниите, които предоставят тези услуги оперират независимоот общините в областта на управлението и счетоводството, като използватмеждународните счетоводни стандарти и управленски информационни системи;покриването на разходите се извършва от тарифите и има минимални субсидии;установени са по-детайлни правила в контрактите, определящи формулата запреглед на тарифите и стандарти за изпълнение; има участие на частния секторчрез пълна концесия на основна услуга в поне един град.

Таблица 1: Индекс наЕБВР за България

Индекси

1998

1999

2000

2001

2002

2003

2004

Либерализация







Либерализация на цените

4.0

4.0

4.0

4.3

4.3

4.3

4.3

Валутна и търговска либерализация

4.0

4.3

4.3

4.3

4.3

4.3

4.3

Приватизация

Малки предприятия

3.0

3.3

3.7

3.7

3.7

3.7

3.7

Големи предприятия

3.0

3.0

3.7

3.7

3.7

3.7

4.0

Предприятияи пазари

Реформа в предприятията

2.3

2.3

2.3

2.3

2.3

2.7

2.7

Конкурентна политика

2.3

2.3

2.3

2.3

2.3

2.3

2.3

Инфраструктура

Реформа в инфраструктурата

2.0

2.7

2.7

2.7

2.7

2.7

3.0

Електроенергия

2.0

3.0

3.3

3.3

3.3

3.3

3.7