12-02-2009

Предоставянето на пенсии – правителствен провал по света

/Резюме/*

Комбинацията от застаряващо население и държавна непокрита разходопокривна пенсионна система означава, че много развити демокрации ще се изправят лице в лице със сериозен фискален проблем в идните десетилетия.
Реформирането на разходопокривните системи, които съществуват в момента, е трудно да бъде изпълнено от практическа гледна точка, защото държавните пенсионни системи създават голяма група заинтересувани лица, които печелят от статуквото. Хората в пенсионна възраст или тези, които я наближават, представляват значителна част от избирателния електорат и могат пряко да въздействат на политическите процеси и да възпрепятстват реформите.
Съществуващите държавни пенсионни системи изтласкват системата от индивидуални спестявания. Частният сектор, макар и не перфектен, постига далеч по-добри резултати от публичната разходопокривна система, но често е затруднен от недалвидното законодателство, което прави пенсионните спестявания в много страни непонятни и безсмислено скъпи.
Разходопокривната система често води до присвояване на средства. В много страни, с неефективно функционираща правна система, това се случва под формата на корумпирани чиновници. В развитите демокрации, обаче, изкривеното законодателство често води до използване на средствата от капиталонатрупващите публични фондове за изплащане на настоящите пенсии или за покриване на общи разходи на правителството.
Комбинацията от разходопокривната система и недостатъчно ефективното законодателство създава стимули за хората в напреднала възраст да спрат да работят по-рано и да имат по-малко деца, с което се намалява работната сила и данъчната база. Това от своя страна означава, че системата не може да се поддържа, което в повечето случаи е във вреда на възрастните хора, които биха били по-здрави, по-богати и реализирани, ако продължаваха да работят.
Много страни със средно развити икономики имат подобна демографска структура като богатите държави. Много от тях са обременени с неподходящата разходопокривна система, наследена от предишните социалистически режими. Но докато едни страни, например Чили, са предприели обещаващи реформи и ефективно са приватизирали системите си, то при други плахите опити за реформа са били прекършени от прекомерната намеса на правителство и тромавото законодателство. Успехът на реформата обикновено е обратно пропорционален на участието на правителството в този процес.
Големите развиващи се икономики, Индия и Китай, са в особено лошо състояние. Китай е изправена пред тежка демографска бомба, много по-лоша от ситуацията в развитите страни, причинена от политиката за ограничаване на децата в семейството до едно. Населението в Индия е много по-младо, така че нейните проблеми са отложени във времето. Пенсионната политика в Индия, обаче, се характеризира с държавна намеса и вредно законодателство.
При липсата на държавни пенсионни системи хората показват голяма доза иновативност. Изобилстват примери в по-слабо развитите страни, където официални форми на осигуряване и спестяване за пенсии не съществуват. В Хонконг, където до скоро не е съществувала държавна пенсионна система, доходите на пенсионерите са били далеч по-високи от тези в други страни с държавна пенсионна система. В САЩ индивидуални инициативи осигуряват иновативни решения въпреки намесата на правителството.
Подходът на влиятелната Световна Банка в областта на реформиране на пенсионните системи предполага, че правителството трябва да бъде в центъра на пенсионното осигуряването, дори и някои от задачите да се осъществяват от частния сектор. Това, като цяло е социалистическа гледна точка за обществото, която трябва да бъде променена. Индивидът и семейството трябва да бъдат в центъра на осигуряването за старини, а ролята на държавата е да предоставя правна и институционална рамка, а понякога и по-съществена помощ, за да подпомогне на индивидите да посрещнат нуждите си.
Правителствата трябва да се фокусират върху това да осигурят необходимата правна и институционална среда, която да позволи на хората да се погрижат правилно за собствените си старини. На хората трябва да бъде предоставена свободата да спестяват за себе си, намирайки най-подходящата форма за това. За целта разходопокривната система трябва да се ограничи максимално. Така нареченият "пазарен провал" винаги ще гарантира, че резултатът е несъвършен. Но в сравнение с него, правителствените провали по света имат катастрофални последици.

* Институтът за икономически работи (Institute for Economic Affairs), Англия, публикува в края на 2008 г. книга с монографии, озаглавена "Предоставянето на пенсии – правителствен провал по света". Представяме резюмето на книгата, което обобщава изводите и оценката на авторите за състоянието на пенсионните системи по света и необходимостта от тяхното реформиране. Цялата книга е достъпна тук. Преводът е на Вера Русинова, стажант в ИПИ.