Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Предизвестеното решение по президентското вето за осигурителния кодекс

Автор: ИПИ / 09.01.2007
Оцени тази статия:
На 10 юли президентът Георги Първанов върна за повторно разглеждане промените в кодекса за задължително обществено осигуряване. На 23 юли парламентът прегласува промените, предложени от кабинета, отхвърляйки ветото на президента. Основният аргумент на Първанов, както бе деклариран, се състои в липсата на комплексно гарантиране на социалната сигурност на гражданите. Ето какви позиции са защитили участниците в дискусията (виж стенограмата тук) за промените в кодекса, проведена два дни преди решението за връщане на проектозакона:  Отношението на печелившите от съществуването на НОИ: “...Нашите български пенсионери са поставени под всякакво внимание и грижи от страна на правителството и ние дойдохме до това убеждение, че трябва да одерат кожата им. Е, вече няма кожи, има кокали, но и тях вече ги няма. Е, този нов Кодекс, с който искаме да увеличим годините на 65 г. при българските условия, при липсата на храна, при липсата на всички неща, не може да се приеме меродавно. И аз моля вносителите на закона да помислят за това незаконно отнемане, да се възстановят пенсиите ни и да се знае какво е положението. И стандартът на живот да е както в другите страни. Кой от нас може да си позволи лукса да отиде на гости на баща си или на майка си в съседно село? А германците и австрийците пенсионери, по 10-20 хил. души пристигат в Албена, в най-луксозния курорт, и си празнуват своите летни обичаи....”Сава Гърбузанов, председател на Обединения съюз на пенсионерите   Отношението на онези, които по идея защитават работещите сега: “...На първо място, от тези права (за ранно пенсиониране – бел. ред.) ще имат възможност да се ползват единствено високо квалифицираните и високо заплатените български работници и служители, защото това право е поставено в зависимост от натрупаните средства, тъй като там има изискване за размера на отпусканата пенсия, тъй като, обърнете внимание, допълнителната пенсия от универсалния стълб, по силата на тази разпоредба ще може да бъде единствена и основна пенсия за период от 5 или по-малко години, в зависимост от желанието на осигуреното лице. За нас това е един много опасен прецедент, защото това е една крачка, която в бъдеще може да ни доведе до нечия идея да направим една чилийска осигурителна система в България. Тоест, да направим основната пенсионна защита, решавана от капиталови фондове. Това ние не можем да преглътнем....”Ася Гонева, член на Надзорния съвет на НОИ, изпълнителен секретар на КНСБ   “...На първо място съм длъжен да подчертая, че по въпроса за съотношението между Държавното обществено осигуряване и другите форми на обществено осигуряване нямаме никакви различия с колегите от КНСБ и бихме сметнали за грубо посегателство върху действителните права на наемните работници всяко променяне на съотношението в полза на капиталовото пенсионно осигуряване, без да се впускам в дълги подробности, да цитирам примери от Чили, добре известни на колеги около нас. И този икономически мит, който за съжаление в България има своите привърженици - застраховната пенсионна си система в Чили. С две думи - в Чили няма пенсионна система или ако има, тя касае 10-на процента от работещото население в тази държава. Няма да влизам В подробности....”Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ “Подкрепа”, член на Надзорния съвет на НОИ Отношението на “академиците”:
”... Това са учащите по време на производствена практика, които от 25-а година бяха осигурени за трудова злополука и професионална болест. Кодексът за задължителното обществено осигуряване ги изключи от кръга на осигурените лица. Зная, че веднага би могло да се реагира. Те не получават трудови доходи, които да губят и общественото осигуряване да замества...”
Проф. Красимира Средкова (спец. по осигурително право в СУ) При такива послания, президентът, сам нарекъл се “социален”, нямаше как да не наложи ветото. От друга страна, при такива мотиви, парламентът нямаше как да се съобрази с тях и да измени предложенията на правителството. Така че това вето не може да се разглежда като нещо друго от действие за съхраняване на образа на президента като близък до пенсионерите и синдикатите.В същото време, както в средите на правителството и НОИ, така и сред синдикатите има съгласие да не се правят реформи, насочени към смяна на модела на пенсионно осигуряване в България. А реформата в Чили, която по мнение на мнозина е най-успешната реформа за създаване на частна осигурителна система (виж повече тук) се посочва като плашило. В крайна сметка, несъществуващият проблем с ветото на президента отново измества дискусиите по проблемите на сегашния модел (виж по темата тук) на осигуряване в България и разходите, които поддържането му ще налага на данъкоплатците в дългосрочен план.