Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Право на собственост и икономическо развитие

Автор: Зорница Манолова / 29.02.2008
Оцени тази статия:

Индексът „Права на собственост" 2008 (International Property Rights Index - IPRI) е международен сравнителен коефициент, който измерва значенията на физическото и интелектулното право на собственост и връзката им с икономическото развитие. Инициатор на изчисляването на такъв индекс е Алианцът за право на собственост по идеята на Ернандо де Сото. Индексът се изготвя на базата на три различни аспекта на правото на собственост: Правова и политическа среда (Legal and Political Environment - LP), Физическо право на собственост (Physical Property Rights - PPR) и Интелектуално право на собственост (Intellectual Property Rights - IPR). Настоящото изследване анализира данните за 115 държави от различни точки на света, които формират 96% от стойността на световния БВП. Индексът е изчислен посредством данни за защитата правото на собственост, получени основно от експертни оценки и изследвания в самите държави.

Резултати

Резултатите са по скалата „0-10", където 10 е максималната оценка за най-добра защита на правото на собственост. На първо място в класацията, подобно на миналата година, е Финландия с резултат от 8.6. Второто място включва четири държави с резултат 8.3 - Норвегия, Дания, Германия и Холандия. Другите страни в челната десятка са Швейцария, Нова Зеландия, Великобритания и Швеция с по 8.2 точки и Исландия с 8.1 точки.

На дъното на класацията са Азербайджан (3.6), Нигерия (3.5), Бурунди (3.5), Молдова (3.4), Парагвай (3.4), Ангола (3.4), Венецуела (3.3), Чад (3.3), Зимбабве (3.1) и Бангладеш (2.9). Резултатите на тези држави показват острата нужда от защита на правото на собственост. В най-добрия случай - този на Финландия от 8.6 точки - също има място за още повече подобрения. В сравнение с миналата година общият резултат за цялата извадка от страни намалява.

Таблица 1: Обща статистика за стойностите на Индекса

Индикатор

Средна величина

Медиана

Минимум

Максимум

IPRI

5.5

5.3

2.9

8.6

LP

5.3

5.1

1.8

8.9

PPR

6.1

5.8

3.7

8.8

IPR

5.1

4.9

1.8

8.5

IPRI (2007)

5.7

5.5

2.6

8.6

Източник: IPRI - 2008 Report

Според класацията по индекса през 2008 г. България се нарежда на 71 място с резултат от общо 4.9 точки, като по отношение на Правова и политическа среда точките са 4.3, Физическо право на собственост - 5.5, а Интелектуалното право на собственост - 4.9. Според отделните показатели за защита на правото на собственост, най-високо е мястото на страната ни за защита на интелектуалното право на собственост - 60-то място. Общият ни резултат ни подрежда на една линия с Хърватия и Индонезия. Чили е на 26-то място с 6.7 точки, а Естония, Малта, Словакия и Унгария следват с резултати с разлика от 0.1 точки. Чехия се подрежда на 48-мо място с 5.7 точки. Латвия и Полша имат по 5.3 точки. Преди нас е и Румъния с 5.0 точки на 64-то място.

Ако разглеждаме стойностите на Индекса в различните региони, може да се обособи следната картина:

Таблица 2: Стойности на Индекс в различните региони

Регион

IPRI

LP

PPR

IPR

Всички държави

5.5

5.3

6.1

5.1

Северна Америка

6.7

6.2

7.0

6.9

Латинска Америка

4.6

4.0

5.4

4.4

Африка

4.5

4.3

5.0

4.1

Близък Изток/Северна Африка

5.6

5.6

6.2

5.0

Западна Европа

7.6

7.7

7.8

7.5

Източна Европа и Русия

4.7

4.6

5.6

3.9

Азия/Океания

5.9

5.5

6.6

5.5

Източник: IPRI - 2008 Report

Вижда се, че Западна Европа има най-висок резултат, което е отражение от резултата на отделните държави в дадения регион. Почти всички страни от челната десятка принаделжат към Западна Европа. Същата е логиката и относно за региона с най-ниски постижения в това отношение - Африка.

Друго деление според резултатите на този Индекс е по групи на пет квинтила от по 20%. България попада в четвъртия квинтил заедно с Хърватия, Индонезия, Малави, Танзания, Виетнам, Бенин, Доминиканска Република, Алжир, Мадагаскар, Гвадемала, Аржентина, Украйна, Кения, Мозамбик, Уганда, Казакстан, Камерун, Перу, Хондурас, Замбия и Русия. 

IPRI и икономическото развитие

Връзката между ефективните защити на правото на собственост и икономическото благоденствие е много силна, което доказва и следващата графика:

Графика 1: Взаимозависимост между нивото на БВП на човек от населението (в щатски долари) и класацията на държавите според Индекса, разделени на квинтили

Източник: IPRI - 2008 Report

Държавите от 1-я квинтил се радват на повече от 9 пъти по-голям БВП на чавек от населението в сравнение със страните от последната група. Връзката е правопропорционално и според изчисленията повишаване с една точка в общия резултат отговарят $7616 нарастване на БВП на глава от населението. Това съотношение показва колко важна е наистина защитата на правото на собственост в страната и как това се явява един от компонентите за икономически растеж и подобряване на икономическата среда в дадената държава като цяло.

Пример: Буенос Айрес, Аржентина

Sebastian Galiani and Ernesto Schargrodsky

Въведение

Деликатната материя на правото на собственост е решителен елемент от икономическото развитие. Основен аргумент тук е, че индивидите не инвестират достатъчно, ако могат да се възползват от инвестициите на другите. В сегашния бурно развиващ се свят широкоразпространена проява на незастъпено право на собственост са милионите хора без официални документи за притежаване на земята, която заемат. Програмите, даващи права над земята, са защитавани от много политически кръгове в ролята им на инструмент за намаляване на бедността. Ернандо де Сото изтъква факта, че липсата на право на собственост затруднява трансформацията на богатството на бедните хора в капитал. Когато има собственост, бедният човек може да използва земята за обезпечение при кредит. Кредитът може да се използва за развиване на ефективен проект, повишаващ производителността  и дохода. Въпросът е дали в една реална ситуация би станало така?

Реален пример

През 1981 г. около 1800 семейства, нямащи никаква земя, окупират пустеещи земи в покрайнините на Буенос Айрес. Заселниците смятат, че земята принадлежи на държавата, но по-късно разбират, че всъщност е частна като се състои от 13 парцела на различни собственици. Заселниците отстояват на няколкото опита за изгонването им от земята по време на военното правителство в страната. След обявяването на демокрацията в Аржентина през 1984 г. Конгресът приема закон за отчуждаване на земята на собствениците в замяна на парично обещетение и го прокарва в местността. Така всеки от собствениците трябва да реши дали да приеме предложената компенсация или да настоява за повече чрез съдебни процедури. През 1986 г. осем от 13-те собственика приемат предложената от правителството компенсация. През 1989 г. правителството дава придобитото право на собственост на заселниците. През 1998 г. още един от парцелите преминава в ръцете на заселниците. Останалите четири случая все още се обсъждат в съда.  

В резултат на всичко това към сегашния момент една част от заселниците имат право на собственост върху земята, а другата - не.

Резултати

Заселниците, които имат право на собственост върху имота правят повече инвестиции, свързани с дома, заради сигурността, че домът им няма да бъде иззет, а и представлява инструмент за повишаване на спестяванията. Бедните семейства, особено при нестабилна макроикономическа среда, не спестяват. Правото на собственост върху земята би им позволила на намалят настоящото си потребление и да се насочат към дългосрочни спестявания. По-доброто положение на хората, които притежават земята се доказва и от качеството на домовете им в сравнение с тези, които нямат право.

Собствеността се отразява и на размера и структурата на жилищата. Осигуряването е добър мотив за обясняване на тази разлика. Бедните хора по-принцип не се осигуряват и застраховат и не се ползват от пенсионната система в страната, което би им помогнало в труден етап или при пенсиониране. Обикновено за да осигурят сигурността си бедните увеличават семейството си. Понякога защото е трудно да се изгонят хора, живеещи в къщата без право на собственост; понякога хората създават повече деца, за да може да се предпазят от други заселници, които искат да им отнемат земята. Поради тези и други причини се наблюдава сериозна разлика между броя на членовете в домакинства, които живеят  в собствено жилище и тези, които нямат право на собственост. Последните имат с 0.95 членове повече.

Разлики се забелязват и в степента на образование и здраве на децата на заселниците, както и намаляване на бременните между 14 и 17 годишна възраст. Изследването паказва, че дори съзнанието и начинът на мислени в двете групи започва да се различава. 

Всичко това показва, че бедните общества не трябва да се изолират. При подходяща политика те могат да излязат от порочния кръг на бедността и да дадат своя принос за развитието на икономиката и обществото.