Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Правителствените разходи в Европа и България

Автор: Светла Костадинова / 09.01.2007
Оцени тази статия:

Наскоро беше публикувана статистика за разходите на правителствата на страните-членки на ЕС за 2004 година. Най-големите разходи са тези за социална политика със среден размер от 18.9% от БВП общо за всички страни.

Следват разходите за здравеопазване със средни нива от 6.4% и образование – 5.3%.

 

Къде е България?

Данните показват, че българското правителство харчи повече от средните за Европа средства за отбрана, опазване на обществения ред и за икономически дейности.

От страните – членки на ЕС, страните с най-високи разходи за отбрана са Великобритания (2.6% от БВП) и Гърция (2.7%). Доколкото можем да обясним тези нива за Великобритания като една от световните сили, а за Гърция - с пословичната й неефективност, то размерът на тези разходи за България - 2.3% от БВП или с 30% повече от средното за Европа (т.е. 1.6% от БВП) – изглежда прекалено много. Обяснението е просто – огромна, ненужна армия. Интересното в случая е, че в бюджетната прогноза на правителството за 2006 – 2008 година се казва, че разходите за отбрана ще продължат да растат и ще достигнат 2.5% от БВП, за да се постигнат “икономически, технологични, финансови, и не на последно място – политически ползи за страната”.

Другото направление на правителствени разходи, в което България е на едно от първите места и надвишава значително средните за Европа нива е опазване на обществения ред и сигурност. Данните за страната ни показват, че през 2004 година правителството е похарчило 2.1% от БВП за такива дейности, което е по-ниско единствено от Великобритания (2.6%) и Естония (2.2%). За сравнение ще посочим, че най-малко разходи за тази политика са направени от правителствата на Дания (1%) и Люксембург (1.3%). Причините за изключително високите разходи за България и липсата на осезателен резултат за обществото са неефективна съдебна система и корупция.

Третото направление, в което българското правителство харчи повече от средното европейско ниво са за икономически дейности и услуги. Тук се включват различните програми, субсидии за сфери като земеделие, енергетика, транспорт и други индустрии, както и разходите за инфраструктура. За 2004 година разходите за България са 4.8% от БВП в сравнение със средните за Европа 3.9%. Страната с най-ниски разходи за икономически дейности е Великобритания (2.9%), а Малта (7%) и Гърция (6.9%) изразходват най-много. Предпоставките за големите харчове в България са няколко – първо, има пари за правителствени хрумвания, тъй като общата данъчна тежест е все още висока и дори и да има укриване на данъци, т.е. събраните средства позволяват високи правителствени разходи. От друга страна, в България водената политика в определени отрасли е те да се подпомагат чрез субсидии, данъчни преференции и други трансфери, а не обратното – чрез либерализиране и приватизация да се насърчават пазарните субекти. Държавата все още счита, че по-рационално може да решава какво е добре да се развива като отрасъл и води насърчителна политика, което от своя страна провокира и други групи в обществото да търсят подобна подкрепа.

 

Разходи на правителството като % от БВП за 2004 година

Източник: Евростат и Бюджетна прогноза за 2006 – 2008 г. на Министерство на финансите

Къде изостава България и това добре ли е или не?

В останалите сфери на правителствените разходи България изостава от средните нива за ЕС.

Социална политика

Страните с най-висок дял на разходите за социална политика са Люксембург – 28% и Швеция – 24.3%, а с най-нисък – Ирландия – 9.1%, Литва – 10.1%, Латвия – 10.2% и Естония – 11%. Българското правителство е изразходвало 13.8% от БВП през 2004 година за социална политика. Амбициозни са плановете на правителството да намали тези разходи до 12.8% от БВП през 2008 година. Не сме сигурни обаче как ще успее да постигне това без да се откаже от “популярни” мерки като увеличаване на минималния доход за получаване на детски надбавки без реформа на системата, повишаване на минималната работна заплата и различните активни мерки на пазара на труд, които изискват допълнително харчене на пари. Възможен вариант е правителството да успее да реформира системата на социално подпомагане така, че помощите да са с по-висок размер, а броят на получателите на различни плащания да намалее значително и разходите за администриране да се съкратят значително. Доколкото обаче не виждаме никакви подобни знаци от социалното министерство, то сме по-склонни да смятаме, че тези намерения едва ли ще се изпълнят. Затова може би е положителен фактът, че българското правителство “изостава” с харчовете в тази област.

Здравеопазване

Разходите за здравеопазване на правителството в България за 2004 година са 4.7% от БВП, а средните за Европа са 6.4%. Най-малко средства в това направление са изразходвани от Кипър (2.9%) и Естония, Литва и Латвия (4.1%), а най-много от правителството на Франция (7.3%). Разходите за здравеопазване зависят от няколко фактора: (1) системата на финансиране на здравните услуги; (2) здравния статут на населението и (3) наличието на конкуренция.

Доколкото в България здравната система все още не позволява навлизането на частни здравни каси, което запазва монопола на НЗОК, трудно се случва ограничаване на разходите на болниците, а се говори и за увеличаване на вноската без каквито и да е гаранции за подобряване на обслужването в резултат на това, то май е по-добре, че правителството не е изхарчило повече средства. Една от вероятните причини за пробутване на идеята за увеличаване на данък-здраве е не декларираната грижа за болните и медицинския персонал, а оценката, че допълнително към 4.7% правителствени разходи, в системата гражданите вкарват средства, равни на 3-4% от БВП. Правителството иска да вземе тези пари. Т.е. основната характеристика на системата и тук е неефективността.

Образование

Разходите за образование в България (4.3% от БВП) са наполовина по-малко от най-щедрото правителство в Европа – Дания с 8.3%. Най-малко разходи в тази сфера са направени в Гърция (3.5%), Словакия (3.7%) и Ирландия (4.5%). В България се правят вече опити да се дават пари единствено срещу реформи, но това изисква воля и време. Вече сме свидетели как ще се закриват паралелки поради недостатъчен брой записани деца, но това не е достатъчно, за да бъде гарантирана ефективността на вложените средства. План за въвеждане на ваучерна система няма, а децентрализирането на отговорностите от министерството на образованието към директорите едва ли ще се случи скоро. При това положение е по-добре европейските нива на харчене да не бъдат достигнати, защото, когато една система е неефективна, наливането на пари в нея само по себе си няма да подобри нещата, а ще ги влоши.

Общи държавни служби

Друго направление, в което правителството в България харчи по-малко от средното за Европа средства е Общи държавни служби. Най-големите разходи по това перо се правят в Кипър (7.4%), Словения (6.2%) и Швеция (5.7%). Най-ниски разходи за администрацията са отчетени в Ирландия (2.4%), Естония (2.9%), а средното ниво за ЕС за 2004 година е 3.7%. За България разходите са 2.9% от БВП, като за следващите години се предвижда те дори да намалеят до 2.7% през 2008 година. За да се случи това обаче трябва да се направи мащабна реформа в администрацията – съкращаване на държавните служители и подобряване на ефективността и прозрачността на работата на администрацията.

Ако се опитаме да направим някакви изводи от всичките тези числа и данни, то те биха били следните:

  • Страните с най-ниски данъци в Европа изземват най-малко средства от бизнеса и гражданите и затова имат и най-ниски разходи на правителството.

  • Ниските разходи на правителствата въобще не означават, че гражданите не живеят добре, а точно обратното. Отдръпването на държавата от много от секторите, създаването на благоприятни условия за бизнес и ефективното гарантиране на правата на собственост са предпоставките за ниски разходи, ниски данъци и доволни граждани.

  • Високите разходи на правителствата не са равносилни на справедливо общество. Значителните разходи означават високи данъци, висока разпределителна роля на правителството и ограничаване на индивидуалната свобода на гражданите. В много от страните със значителни правителствени разходи нископроизводителното мнозинство живее на гърба на вископроизводителното малцинство, което финансира разходите на правителството.