Статии ISSN 1313 - 0544

Правилната политика в условията на глобална криза

Автор: Адриана Младенова / 10.10.2008
Оцени тази статия:

Въпреки че България за второ поредно тримесечие отбеляза третия най-висок растеж на брутния вътрешен продукт на годишна база в Европейския съюз (7.1%), глобалната финансова криза, която взима все повече жертви, няма да подмине българската икономика. Тя вече оказва влияние, но ефектите от нейното проявление още не са се отразили в повечето макроикономически индикатори, тъй като има времеви лаг за приспособяване на икономическите агенти към новата икономическа действителност. Несъмнено неблагоприятната външна конюнктура означава затруднено финансиране и по-нисък приток на преки чуждестранни инвестиции, по-голям риск и по-високи лихвени проценти, което води до реализирането на по-малко инвестиционни проекти в страната. В тези условия е важно да бъдат предприети правилните мерки от страна на правителството, за да се избегне продължителен спад на икономиката. Необходимостта от формиране на нов дневен ред на стопанската политика, обаче, крие рискове от взимането на погрешни решения и налагане на идеи, които се ръководят от политически подбуди, а не от икономическата логика.

Противно на мнението, което се налага в общественото пространство, кризата, породена от спукването на балона с ипотечните облигации в САЩ, не е следствие от действието на свободния пазар. Тя е резултат от подвеждащи сигнали на пазара, чиито проводник до голямата степен са централните банки на САЩ, Япония, ЕС с експанзионистичната парична политика, която провеждаха през последните години и която доведе до прекалено голяма ликвидност на пазара чрез изкуствено поддържане на ниски лихвени проценти и увеличаване на паричното предлагане. Тази политика води до временен, но неустойчив растеж и натрупването на структурни дисбаланси в икономиката, които рано или късно трябва да се коригират. Въпреки това, обаче, идеите за интервенции на пазара, за намеса и планиране стават по-силни и се разпространяват особено бързо в условията на криза. Защото е лесно да се представи на обществото, че кризата е вид пазарен провал, тъй като фалират частни компании. И държавата идва на "бял кон", за да коригира грешките и да спаси хората.

Прилагането на практика на кейнсианската доктрина, обаче, която предвижда увеличаване на държавното потребление и повече публични инвестиции в периоди на икономически спад, показва, че резултатите не отговарят на очакванията. Повече държавна намеса и по-голяма роля на държавата в преразпределението на икономическите ресурси води до по-нисък икономически растеж. Емпиричните изследвания са единодушни, че ролята на държавата трябва да се ограничи до изпълнение на основните й функции - гарантиране на сигурността на гражданите, защита на личната собственост, осигуряване на ефективна съдебна система.

Колкото е по-голям публичният сектор, толкова по-несвойствени функции започва да изпълнява, което води до изкривяване на публичните сигнали, разточителство на ресурси и неефективно използване на факторите за производство. От една страна, високите данъци намаляват стимулите на хората да инвестират, да поемат рискове и да бъдат предприемачи, защото получават по-малко възнаграждение срещу вложените усилия. От друга страна, публичните инвестиции изместват частни инвестиции и в дългосрочен план водят също до по-нисък икономически растеж, защото не се насочват в най-продуктивните сектори и променят пазарните сигнали.

Според редица академични изследвания оптималният размер на държавата е между 20% до 30% от БВП. В България правителствените разходи достигат до 40% от БВП. В същото време именно в основните функции българската държава се проваля - закон и ред и ефективна съдебна система.

Неписано правило е, че по време на криза, разходите трябва да се свият, особено разточителното харчене. Именно това трябва да направи и правителството. Но вместо това то внесе за одобрение от Народното събрание предложения за изхарчване на допълнителни 1.206 млрд. лв., които не са били предвидени в Бюджет 2008. Това е част от бюджетния излишък, който е натрупан до момента. Голяма част от предложенията представляват трансфери и субсидии за държавни компании (БДЖ и „Железопътна инфраструктура" например ще получат 60 млн. лв.), а тези публични разходи имат доказано негативен ефект върху икономическия растеж в дългосрочен план.

Изследване на Института за пазарна икономика показа, че за периода 2000-2007 г. правителството е похарчило малко повече от 6.5 млрд. лв. над предвидените разходи, което представлява средно около 2% от БВП на година. Според емпирични оценки нарастването на правителствените разходи с един процентен пункт води до понижаването на икономическия растеж с около 0.15 процентни пункта. Следователно, ако не бяха направени тези допълнителни публични разходи (и не бяха иззети пари от данъкоплатците), икономическият растеж би могъл да бъде с около 0.3 процентни пункта по-висок, а това през 2008 г. се равнява на 193 млн. лв. А ако държавните разходи се свият до 30% от БВП, това би могло да доведе до увеличаване на икономическия растеж с 1.5 процентни пункта в дългосрочен план.

Следователно това, което трябва да направи правителството, е да използва събраните приходи за структурна реформа на здравната и пенсионна система и подобряване на съдебната система и в същото време да се помисли за сериозно оптимизиране на държавните разходи, намаляване на преразпределението на държавата през бюджета и увеличаване на икономическата свобода в страната. Това е особено важно в условията на глобална финансова криза, което означава, че бизнесът ще има нужда от повече средства на разположение, за да изпълни инвестиционните си планове и да се справи с трудностите, свързани със сътресенията на световните пазари.