Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Правителството срещу хората*

Автор: Ричард Ран** / 04.02.2011
Оцени тази статия:

Чиновниците се подсигуряват, че никога няма да бъдат обвинени за своите грешки

 

Искате ли още доказателства , че много от държавните служители няма как да ги е грижа по-малко за защитата на Вашата личност, частна собственост и свобода – дейността, която Основателите на САЩ смятали за основна роля на държавата? Докладите, излезли последната седмица на януари предоставят доказателства, потвърждаващи именно това.

През май 2010 година беше създадена специална комисия, която да изследва причините за финансовата и икономическа криза. Шестима от десетчленната Комисия бяха посочени от демократите в Конгреса, а останалите четирима – от републиканците (вместо да се гарантира нейната обективност, Комисията беше създадена по начин, който да гарантира политическите позиции на много от хората, които предизвикаха проблема). Докладът от 500 страници, изпратен на президента беше одобрен само от членовете на демократите. Трима от републиканците подадоха общо възражение, докато четвъртият – Питър Уолисън, който е бивш главен съветник на Министерството на финансите при управлението на президента Рейгън и сега е сътрудник в Американския предприемачески институт, изготви собствено възражение от 100 страници.

Г-н Уолисън пише: „Както Конгресът и администрацията на Обама, така и мнозинството в Комисията се заблуждават, че знаят кои са причините за финансовата криза. Вместо да проведат едно задълбочено изследване, те използваха установените им със закон извънредни правомощия за разследване, за да открият фактите, които да подкрепят първоначачалните им допускания – кризата беше резултат от дерегулации или неефективни регулации, алчността и безразсъдството на Уол Стрийт, хищното кредитиране на ипотечните пазари, нерегулираните деривативни финансови инструменти и финансова система, пристрастена към поемането на огромни рискове. Комисията не разследва задълбочено за никоя друга възможна причина и не се опита да свърже ефективно факторите, които разследва, с финансовата криза.”

Демократите в Комисията така и не отговориха на фундаменталния въпрос, за да подкрепят тезата си, а именно: Защо банкерите от Уол Стрийт изведнъж станаха по-алчни и как това предизвика кризата? Тримата републиканци, които не подкрепиха доклада, обвиниха водената от държавата политика в жилищния сектор, грешните оценки на рейтинговите компании и още няколко фактора. Според г-н Уолисън, ако не беше пагубната намеса на държавата в сектора на имотите, другите фактори сами по себе си не биха били достатъчни, за да предизвикат глобалната финансова криза. Докладът на демократите очевидно обслужваше техните интереси. Нищо изненадващо. Тримата републиканци са съвестни хора, но всеки от тях е заемал важен пост и е имал значима отговорност в правителството на Щатите през последните десет години. За разлика от тях, Уолисън последно е работил за държавата преди повече от 20 години, но което е и по-важно, за последното десетилетие предупреждаваше за задаващата се катастрофа и по-специално за проблемите, които двата ипотечни гиганта – финансираните от правителството Фани Мей и Фреди Мак. Уолисън успешно прогнозира срива, защото отделяше време да анализира данните и другите доказателства и нямаше никакви интереси да прикрие истината.

Администрацията на президента и повечето от демократите в Конгреса изглежда не са си взели поука. Те прокараха Закона за финансовата реформа „Дод-Франк” през 2010 година преди да установят или дори да приемат първоначалната причина за проблема: Фани и Фреди (както беше широко отразено тогава – и сенатор Кристофър Дж. Дод и представителят от долната камара Барни Франк – са били в сериозен конфликт на интереси с двата ипотечни гиганта). Като цяло, „кризата при имотите” ще продължи, а финансовата криза ще се повтори по-скоро, отколкото очакват.

В сряда (26 януари) Ралф Нейдър написа в Уол Стрийт Джърнъл, че правителството е ограбило акционерите на Фреди/Фанни, включително и него в качеството му на такъв. Каква сладка ирония, че човекът, който от години повтаряше да вярваме на правителството, а не на частния бизнес, беше измамен от правителството. Чудя се дали си е извадил поука.

Друг доклад от предходната седмица, публикуван от Комисията за бюджета към Конгреса, посочва очаквано, че бюджетният дефицит ще е по-голям (1.5 трилиона щатски долара) от първоначално прогнозирания. Финансовият апокалипсис наближава. Президентът Обама, който изглежда също не си е извадил поука, отново предложи в речта си за Състоянието на съюза по-големи публични разходи. Изглежда той полага истински усилия сривът да настъпи още по време на първия му мандат.

По същото време се появиха и немалко доклади, които сочат, че много от щатските и местни власти не са разкрили информация относно състоянието на публичните си финанси, която е важна за техните облигационери. Мениджърите в частните компании ги грози глоба или дори затвор за същите нарушения, но правилата, които ние трябва да спазваме не важат за правителствените служители. Тъй като общинските облигации най-често се държат от пенсионери и от други хора, търсещи нискорискови инвестиции, публичната власт застрашава доходите на хората, за които твърди, че се грижи най-много.

Теорията за публичния избор обяснява защо бюрократите и публичните служители поставят собствения си интерес пред този на гражданите, когото се очаква да обслужват. Тези, които подкрепят голямата държава, нееднократно са пренебрегвали тази фундаментална истина. Основателите на Щатите са разбирали това и именно заради това са създадали система, която предпазва хората от правителството. Скорошните събития показаха, че страховете им са били основателни.

 

*Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в Понеделник,31 януари 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Георги Аврамов – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.