Повече Европа за повече пари

Европейската комисия представи в сряда предложението си за новата рамка на европейския бюджет за периода 2014-2020 г. Многогодишната финансова рамка (МФР) определя дългосрочните разходни приоритети на ЕС, както и максималните годишни суми, които ще се разходват по всеки приоритет.

В проекта на бюджет се съдържат някои нови моменти и те със сигурност ще нажежат предстоящите преговори в Европейския парламент и Съвета. Комисията е направила предложения за реформи както в приходната, така и в разходната част на европейския бюджет. Въпреки че председателят на ЕК Барозу определи бюджета като „относително малък”, сумата от 1 025 млрд. евро (1,05% от брутния национален доход на ЕС) едва ли може да се нарече малка. Основните донори  в съюза – Германия, Франция и Великобритания вероятно ще възразят силно на искането за 5% увеличение на средствата. Тяхното настояване е за замразяване на средствата, като осъвременяването да е единствено с процента на инфлация. Вероятно не само тези страни, а и други ще изразят резерви към плана на Комисията за повишаване на бюджета. Леко цинично е Брюксел да отправя препоръки за затягане на коланите и за намаляване на дефицитите, а в същото време да иска страните да плащат няколко десетки милиарда повече към ЕС.

Сериозни сблъсъци се очакват и при обсъжданията на бъдещия финансов модел на европейския бюджет. Планът на ЕК предвижда въвеждането на два чисто европейски данъка – пряк ДДС данък и данък, с който ще се облагат финансовите транзакции. Осъзнавайки сериозната съпротива в момента за прокарването на тези данъци (Великобритания и Германия са категорично против), е оставена възможността тяхното въвеждане да се изтегли към края на програмния период, но не по-късно от 2018 г. Предложено е ефективната ставка за ДДС данъка да е 1%, за данъка върху финансовите транзакции подробности на този етап липсват.

Въвеждането на данъците на равнище ЕС е представено като начин за намаляване на директните вноски от страните, които носят над 2/3 от общите приходи. Но в крайна сметка, парите пак ще дойдат от даннъкоплатците в страните-членки. Ако тези предложения се прокарат, нищо чудно в крайна сметка всички да плащаме повече за бюджета на ЕС, отколкото в момента. Надали много правителства биха направили реверанс към потребителите и бизнеса като се лишат от данъчни приходи и намалят размера на същите (или други) данъци, за да неутрализират негативния ефект от европейските данъци.

Стремежът на Брюксел би трябвало да е към намаляване на вноските на държавите-членки чрез намаляване на своя бюджет, а не към въвеждане на преки европейски данъци. Тези предложения ще доведат до прехвърляне на големи правомощия към Брюксел, който ще бъде в състояние да администрира (а вероятно и да повиши в бъдеще) размера на „своите” данъци, за да финансира нарастващите си нужди. Данъчната политика и събирането на данъци трябва да остане изцяло в правомощията на националните правителства. В този смисъл, най-разумното, което страните в ЕС могат и трябва да направят, е да наложат вето на тези предложения.

При представянето на разходните направления в бюджета, Барозу изрази амбицията парите от следващия бюджет на ЕС да се харчат по различен начин, с „по-голям акцент върху резултатите и изпълнението”. Най-важните политики на ЕС, т.е. тези, свързани с Кохезионната и Общата селскостопанска политика (ОСП), ще претърпят известни промени в тази насока.

Комисията предлага да отпусне 376 млрд. евро за инструментите на Кохезионната политика за периода 2014-2020 г. Най-много средства (162,6 млрд. евро) се предвиждат за т.нар. „конвергентни региони”, сред които попадат и всички региони на България. Комисията предлага също така да помогне на страните, които излизат от статута на „конвергентни региони” като ограничи намаляването на помощта, което би се случило, ако тези региони преминат незабавно в „конкурентоспособен  регион”. Именно заради това се предлага създаването на нова категория – т.нар. „преходни региони”, която ще включва всички региони с БВП на глава от населението между 75% и 90% от средното за страните в ЕС. Предложението е тези региони да запазят две трети от предишно получаваните средства през следващия седемгодишен период (2014-2020).

Нов момент по отношение на Кохезионната политика, което е обвързано с постигането на целите на стратегия „Европа 2020”, е предложението 5% от бюджета на Кохезионния фонд да се задели и да се разпределя само към страните, които са изпълнили своите средносрочни цели, определени в техните национални програми за реформи. С това ЕК дава ясен сигнал – дерзайте и ще бъдете възнаградени, което е типичен пример за политиката на „моркова”. Предстои да видим и каква ще е „тоягата”, ако страните все пак се провалят в изпълнението на „супер-важната” европейска стратегия.

За периода 2014-2020 г. Общата селскостопанска политика (ОСП) ще се финансира с 281 млрд. евро (30% от бюджета), а за развитие на селските райони ще се отпуснат допълнително 89,9 млрд. евро. Новите моменти по отношение на ОСП са три:

• „Озеленяване” на директните плащания: 30% от директната помощ ще бъде предоставяна под условие и само ако земеделските стопани се ангажират с действия в подкрепа на околната среда.
• Сближаване на плащанията: през седемгодишния период след 2014 г., всички държави-членки с преки плащания под 90% от средното ще затворят една трета от разликата между сегашното им равнище и това ниво. Това сближаване ще се финансира пропорционално от всички държави-членки с преки плащания над средното за ЕС.
• Ограничаване нивото на директните плащания чрез намаляване на плащанията към основните получатели на средства, а именно големите земеделски стопанства.

Освен това Брюксел иска да инвестира 4,1 млрд. евро в сигурността и борбата с тероризма и организираната престъпност и 3,4 млрд. евро за имиграционна политика. Административните разходи на институциите на ЕС се прогнозира да бъдат за 50,4 млрд. евро.

В крайна сметка от прегледа на предложението на Комисията става ясно едно – очаква ни повече Европа за повече пари. Искаме ли, обаче, да платим сметката?