Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Потенциалът отвъд София – поглед към Пловдив и Варна *

Автор: Петър Ганев / 14.02.2020
Оцени тази статия:

Статията е публикувана във вестник „СЕГА” на 12.02.2020 г. под заглавие „Божурище и Костинброд догонват София по заплати”

Един от основните акценти в последните „Регионални профили” на ИПИ е наблюдението, че периферията на големите икономически центрове в страната дърпа сериозно напред. Софийска област, която приютява както индустриалните зони на София – например в Божурище и Костинброд, така и част от тежката индустрия от Средногорието – например в Пирдоп и Челопеч, вече догонва София-столица както по заетост, така и по произведена продукция на човек от населението. Дори и този извод от изследването обаче беше отразен в контекста на дискусията за регионалните различия и пропастта между столицата и всички останали. Другите центрове с голяма периферия – основно Пловдив и Варна, често биват пренебрегвани, макар през последните години да показват много добра динамика.

Фокусът върху вторичните центрове си заслужава, тъй като по-дълбоката промяна на регионалната карта започва именно от тях. Няма как да говорим за икономическо развитие и/или свиване на регионалните неравенства, без първо да погледнем към подема на най-големите градове извън столицата. Пловдив и Варна са особено интересни не само защото са вторият и третият по големина градове в страната, но и защото, заедно с перифериите си, вече обхващат над 1 млн. жители. Под „периферии“ разбираме тези населени места – заобикалящи ги общини, които имат тесни икономически връзки с големия град и на практика допълват икономическия център (виж тук).

Сходното между Пловдив и Варна е, че и двата центъра имат изключително силна индустрия, разположена в периферните общини. Марица и Раковски до Пловдив, както и Девня до Варна, са в топ 10 общини в страната по произведена продукция в преработващата промишленост – всяка в рамките на 1-1,5 млрд. лв. (данни за 2018 г.). Силната индустрия влияе и на заплащането, като особено периферията на Варна се отличава с три общини в топ 15 на страната по заплати – това са Белослав, Суворово и Девня със средна заплата от около 1 300 лв. до 1 700 лв. на месец (данни за 2018 г.). По подобие на индустрията около столицата, Пловдив и Варна показват, че силната промишленост в периферните общини е ключова за перспективите пред големия град.

Пловдив и Варна са и сред малкото областни центрове, които през последните години успяват да увеличават своето население. Това означава, че положителният приток на хора – т.е. повече заселвания, отколкото изселвания, успява да компенсира негативния естествен прираст, характерен за цялата държава. Причините за това, наред със силната индустрия, са както във високия брой студенти – над 50 на всеки 1000 души и в двете области, така и в увеличаващите се възможности пред младите хора в сферата на услугите. И макар Варна да остава силно зависима от морския туризъм, в случая визираме развитието на информационните технологии.

Общият поглед към ИКТ сектора показва, че в момента това е най-динамичната икономическа дейност в страната – с най-сериозен ръст на наетите лица през последните години и безспорно най-високите заплати. София остава абсолютен лидер в тази сфера, но през последните години се наблюдава и движение към по-големите вторични центрове. В Пловдив вече има 4 хил. наети в ИКТ сектора при средна заплата в рамките на 2 500 лв. на месец, а във Варна са 3,6 хил. наети при средна заплата около 1 900 лв. на месец (данни за 2018 г.). Тази бройка може и да изглежда все още силно ограничена, но тя е ясен сигнал за отпушването на ИКТ сектора в Пловдив и Варна и появата на перспектива за високо платена работа за младите хора, извън традиционната индустрия.

Ако погледнем към следващите по големина вторични центрове – това биха били Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен, то ще видим, че те неизменно имат по една или няколко слабости спрямо дискутираните Пловдив и Варна. Дали ще имат по-слаба индустрия в периферията (Бургас), силно негативни демографски тенденции (Плевен и Русе), влошена образователна структура на населението (Стара Загора) или по-малък брой студенти (Бургас, Плевен, Стара Загора) все фактори, които по един или друг начин ограничават техния потенциал. ИКТ секторът, макар и да прави плахи стъпки в тези градове, все още не дава реално отражения на средата.  

Всичко казано дотук идва да покаже, че следващата регионална новина най-вероятно ще е в подема на водещите вторични центрове. Големите градове, които традиционно имат приток на студенти и привличат млади хора, висшистите им са солиден дял от работоспособното население, имат силна индустрия в своята периферия и успяват да се „закачат“ за ръста на ИКТ сектора, започват да разкриват своя потенциал. Това е видимо не само от икономическите индикатори, но и от промяната в социалната среда – в т.ч. появата на множество алтернативи градски пространства. Следващите ги вторични центрове, като Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен също имат своя потенциал, но пред тях стои и предизвикателството да обърнат демографските процеси устойчиво в своя полза.