Посланията към народа на премиера

През седмицата министър-председателят на България произнесе реч, в която,макар и в общ вид, се засягат бъдещите планове на настоящото правителствои въобще на НДСВ (връзкакъм изказването). Това и други подобни изяви са особено полезни за гражданите,за да се ориентират какво да очакват от правителството до края на мандатаи съответно каква политическа платформа от НДСВ предвид наближаващите избори.

В началото на своето изказване г-н Сакскобурготски прави преглед на икономическитеуспехи на оглавяваното от него правителство споменавайки запазването наобщата стабилност, ниския бюджетен дефицит, намаляването на безработицата,постигнатия икономически растеж и други. Запазването на растежа на икономиката,безспорно е успех, само че България продължава да бъде твърде далеч от нивотона доход на ЕС. Ако тенденцията от последните шест години за среден растежмалко над 4% се запази, достигането на средните нива на доход в ЕС ще отнемеоколо 50 години и то при консервативна прогноза за ръста на БВП в общността.Единственият позитивен изход е създаването на условия от страна на държаватаза по-бързо развитие на бизнеса на територията на България. На икономическиезик това означава ниски разходи за правене на бизнес, сравнени с другистрани от Източна Европа, а и със страните от ЕС. На тази основа възниквавъпросът по какъв начин г-н Сакскобурготски и неговото правителство възнамеряватда постигнат по-високи резултати до края на мандата на това правителство,а и след това, ако участват в следващото?

Обезпокоително е например, че в писмото се казва, че “структурните промениса към приключване”. В много сфери е необходимо дерегулиране, освен товаи приватизацията в редица сфери “зацикли”. При това положение би било по-логичнода се каже, че структурните промени трябва да се ускорят и завършат, а нече са приключили.

Като една от първите мерки в изказването се споменава “в този ред на мислиаз съм решен да засиля кампанията срещу неспазването на законите, коетотегли страната надолу.” Очевидно става въпрос за мерки срещу сивата икономика.Това е още едно изказване, в което се казва, че наличието на голям сив секторе основен “враг” на българската държава (връзка).В действителност за съществуването на нерегистрирана икономика има обективнипричини. Всеки икономически субект прави за себе си оценка на разходитеза съобразяване със законодателството или за работа “на сянка” (несъобразяване).Когато разходите по съобразяване са значително по-високи от тези по несъобразяванесе развиват и така наречените “сенчести дейности”. В България явните (данъции квази данъци) и скрити (бюрокрация) разходи за работа с правителствотопродължават да бъдат твърде високи. И така идва ред и за най-съществениявъпрос – как може да се намали сенчестата икономика? Обикновено на всичкинаши предложения за намаляване на данъците ни се отговаря, че колкото ида бъде намалена данъчно-осигурителната тежест в България, така нареченият“сенчест сектор” няма да започне да плаща данъци, защото такъв е манталитетътна българина. Това твърдение не е вярно, защото неформалните дейности създаватразходи и при съществено намаляване на високата данъчно-осигурителна тежеств България “сивият сектор” съществено ще спадне.

На тази основа е логичен въпросът – какви обещания се правят по отношениена данъчно-осигурителната тежест? В изказването на премиера тази тема почтине присъства. От предишни изявления на представители на правителството знаемза следните очаквани данъчни намаления за следващата година: всички ставкипо скалата на ДОД (личните данъци) ще се намалят с по 2%, ставката за найвисоките ще се понижи от сегашните 29% на 24%, данък печалба трябва да спаднеот 19.5% до 15%, а необлагаемият минимум да се увеличи от 120 лв. на 130лв. Също така се въвежда семейно облагане, като детайлите все още не саясни. Тези предложения безспорно са стъпка в правилната посока, но в никакъвслучай не са достатъчно радикални за чувствително подобряване условиятаза правене на бизнес.

В изявлението се споменава, че пенсионната система в България не е в състояниеда осигури високи пенсии. В момента в България на един човек, който създавастойност се пада средно около един пенсионер, така че на практика всекиработещ издържа по един пенсионер (разходно-покривна система). Накратконедостатъците на системата са ниски пенсии, високи осигуровки, липса настимули за участие, преразпределение на доход, липса на лични сметки и индивидуалнаотговорност и други (повече).Според екипа на ИПИ разумното решение е преходът към частна пенсионна система.

Премиерът очаква и “активиране на процеса на комасация – уедряване на земитев резултат на кооперирането на селските стопани”. В тази връзка най-разумното,което може да направи държавата е да премахне всички ограничения пред търговиятасъс земеделски земи и да намали разходите по сделките. Оттук нататък държаватаняма какво да прави. Например централно планиране за уедряване на земитеограничава правата на собственост и изкривява пазара. Кооперирането си еработа на фермерите. А “революцията в селското стопанство”, която предвиждапремиерът, може да означава само повишение на производителността, коетовероятно ще доведе и до намаляване на селяните.

Решението на правителството за увеличаване на минималната работна заплатасе посочва, като решителен успех в борбата с бедността. В действителностняма как хората да станат по-богати с административни мерки (повече).В речта се казва, че “не забравяйте, че ако страната не произвежда богатства,всяка социална политика на преразпределение е немислима”. В тази мисъл имамного икономическа логика и изводът от нея би следвало да бъде, че държавататрябва да концентрира усилията си върху намаляване на данъците и подобряванена средата за бизнес, за да се подобри благосъстоянието на хората, а невърху преразпределителни политики.

Друга важна тема, която се споменава, е реформата в държавната администрация.По редица причини досега са постигнати незавидни успехи в тази област. Вмомента в държавната администрация работят около 440 хиляди души, коетое прекалено много за малка страна като България. Преговорите за членствов ЕС се използват като формално основание за назначаването на нови и новислужители. Качеството на работната сила в държавната администрация ще сеповиши при съществено намаляване на броя на служителите, което би позволилозначително по-високо възнаграждение.

Реформите в образованието и здравеопазването са посочени като бъдещо предизвикателство.Действително и двете области са особено проблематични. Образованието е примерза сфера, в която реформите предстоят и колкото по-рано всички ние си дадемсметка за естеството и дълбочината на проблемите, толкова по-добре. Напримерв България отношението между учители и ученици е с около 35% повече от средноторавнище в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В редицаслучаи се поддържа изкуствена заетост, за да не бъдат уволнени учители.Също така има и много проблеми, свързани с висшето образование. Държавнитеуниверситети определено не са гъвкави и все повече не отговарят на пазарнототърсене (повече). Има същественипречки и ограничения пред създаването на частни университети, което възпрепятствапазарното решение на проблема.
Нарастването на инвестициите (вътрешни и външни) води до нарастване търсенетона квалифицирани работници от страна на бизнеса. Този процес е особено интензивенпрез последните шест, седем години. Ако образователните институции не саспособни да отговорят на нарастващото търсене с необходимото качество, сестига до ограничаване на бизнес активността, защото фирмите не могат данаемат на трудовия пазар необходимите им работници.

Всеки, който скоро е ползвал услугите на държавната здравна система е наясно,че първо качеството е незадоволително и второ, че ако работи трябва да сивземе отпуска, за да отиде на лекар или да си направи изследвания. Презтази и миналата седмица в пресата имаше редица мнения и статии за проблемитепред българското здравеопазване. Имаше информация за възможни злоупотребисъс средства на здравната каса. Освен това беше отправено искане към правителствотоза отпускане на нови средства за “запушване на дупките” на здравната каса.

С гордост се споменават инфраструктурните проекти за магистрала “Тракия”и АЕЦ “Белене”, като вторият се определя като “най-мащабния инвестиционенпроект от десетилетия у нас”. Само че това, че един проект е голям, не означава,че е ефективен. Досега правителството не е представило убедителен анализза необходимостта от построяването на нова атомна централа и за икономическатацелесъобразност на проекта (повече).Както сме казвали и преди – пазарното решение на този въпрос е реализиранетона проекта от частни инвеститори без държавни гаранции.

Един от най-положителните моменти в изказването е обещанието за “консултациитес обществото, предварителното обсъждане на новите концепции и проекти, откритосттаи прозрачността да са валидни за всички процедури”. Екипът на ИПИ от годининастоява за въвеждане на системна предварителна оценка на въздействиетона регулациите. Накратко, това означава анализ ползи/разходи не само завлиянието върху бюджета, но и върху средата за бизнес за всички регулации,консултации с пазарните участници и задължително публикуване на всички материалив Интернет. Не е ясно обаче какво пречеше всичко това да се направи досегаи защо прозрачността и сметките не се прилагат при проекти като “Белене”,“Краун Ейджентс” и пр.

Заключение
От изказването на премиера можем да направим извода, че правителството непланира мерки за радикално и бързо подобряване на средата за бизнес, коетоби довело до по-висок икономически растеж. Също така не се говори за изтеглянена държавата от икономиката и съответно намаляване на преразпределениетопрез бюджета. Колкото повече ресурси отделя държавата за проекти със съмнителнаикономическа ефективност като АЕЦ “Белене”, толкова по-малко ще останатза изпълнението на присъщи дейности, като създаването на публични услуги.Без бързо и решително подобряване на условията за бизнес в България достиганетона средните нива на доход в ЕС ще бъде много бавен процес.