Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Поредното отлагане на реформи. Този път е НАП

Автор: Методи В. Методиев / 06.07.2007
Оцени тази статия:

През изминалата седмица на вниманието на обществеността изплуваха леко позабравените проблеми около Националната агенция по приходите (НАП). Една от тях беше поредното отлагане на стартирането на единната информационна система.

Към днешна дата идеята за електронното функциониране на системата на НАП в съответствие с принципите на е-правителството е доста далеч от практическото изпълнение.

Основната идея на е-правителството е да се опрости, в максимална степен, взаимодействието на гражданите с правителството и да се намалят разходите за това. За съжаление, подобно на други добри идеи за реформи засега цялостното реализиране на този проект не се получава с желаната скорост, под предлог, че „електронната системата за управление на приходите е най-големият и сложен ИТ проект в държавната администрация у нас и фиксирането на точни дати за приключването на една или друга фаза вече е трудно".

Вместо да се правят скъпоструващи (сумата, определена за изграждане на електронната система за управление на приходите, възлиза на над 4 млн. евро) и бавни реформи, по-добре би било да се съсредоточат усилия към извършването на бързи, ефективни и евтини за данъкоплатеца промени, които реално водят до подобрение и следват най-добрите световни примери

За да подскажем и по-точно, за да повторим едно вече работещо решение за реформа в тази насока ви представяме примера на Гватемала. Една бедна страна съумяла да внедри за кратко време и с минимални разходи една интегрирана електронна система за подаване на данъчни декларации и плащане на данъци онлайн. Резултатът е, че за една година от функционирането и, чрез нея се събират около 84% от данъчните приходи.

Данъчните закони в Гватемала са променени през 2001 г., за да позволят декларирането по електронен път. За да се идентифицират данъкоплатците, които са клиенти на търговските банки, получават име и парола. Тоест банките изпълняват част от функциите на държавата (които са функции на данъчните служби в останалите страни) и се предоставят на частните финансови организации да оперират с тях. В Гватемала банките са оторизирани да издават сертификат за идентификация на данъкоплатците, да събират декларациите и да извършват плащанията.

Разходите за проекта възлизат на $220 хил., предимно за консултанти и оборудване. Комисионните за банките се формират на базата на сума, изразена като процент от събрания данък и такса за подаване на данъчна декларация.

Ако само една малка част от сумата, (например) предвидена за сграда на агенцията по приходите, беше насочена към ефективно подобряване на електронното подаване на документи, положителният ефект щеше да бъде огромен. В момента цялостното интегриране на софтуерни решения за електронно управление на услугите предоставяни от НАП е замръзнало в т.нар. от специалистите фаза 2. Тя би трябвало да даде възможност на всеки данъкоплатец чрез генериране на личния си код да има достъп до данъчно-осигурителната си сметка, т.е. да може да види във всеки един момент какви данъци и осигуровки е платил и какво още остава да плати. Важно е да се отбележи, че принципите на е-правителството не се свеждат до възможността да се „даунлоудват" файлове, налична на интернет-страницата на институцията харта на клиента или пък въведена информация за дължими такси и работно време на съответната администрация.

Напротив, необходима е техническата възможност гражданите/бизнесът да комуникират с администрацията по електронен път, достигайки нивото на т.нар. „транзакция" между държавата и гражданите/фирмите[1].

Въпросите, като дали наистина тази втора фаза по проекта за електронно функциониране на системата е последната и кога ще завърши напълно реформата в НАП, остават неизяснени.


 


[1] Транзакция - когато гражданите и фирмите комуникират с държавната администрация по електронен път и обратно он-лайн. Съществува механизъм за потвърждаване на действителността на транзакцията