Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Пореден опит за разширяване намесата на държавата в икономиката

15.12.2006
Оцени тази статия:

Темата за състоянието и развитието на българското образование е многоактуална в годините на преход, тъй като то също трябва да се приспособи,за да може да отговори на изискванията в променената икономическа и социалнасреда. С него се занимават както специалисти, така и хора, които не са непосредственосвързани с тази област - като например министър Велчев - поради голяматастепен на обществената му значимост. Няма да се спираме на положителнитеефекти от образованието, но те в действителност са много на брой и са безспорни.То е свързано с усвояване на знания и умения, натрупване на човешки капитал,увеличаване на богатството и икономическия растеж.

Едно от условията за качествено образование е наличието на достатъчни поразмер средства, които да се инвестират за обучение. Във връзка с това еи предложеният от министерство на образованието законопроект за кредитиранена студентите по време на тяхното следване. За целта в държавния бюджетза 2005 г. се предвиждат 1.1 млн. лв. за подпомагане на студентите. Основниятсмисъл на проекта е държавата да поеме изплащането на лихвите и част отглавницата на кредитите, отпускани от търговските банки на студентите. Тезикредити могат да бъдат използвани за учебната такса или за издръжката повреме на следването.

Този законопроект все още се разглежда на ниво министерство и не е внесенза обсъждане в парламента, но ИПИ е длъжен да изложи своята позиция по въпросаоще преди приемането на подобен закон.

Това е още един пример за необоснована намеса на държавата в частни отношения,без от това да има някаква икономическа необходимост - банките и сега отпускатподобни кредити. Естествено е студентите като обществена група да поискатколкото е възможно повече привилегии за себе си, които са за сметка на останалитехора. Само че те и в момента получават такива във вид на сравнително нискитакси за обучение, стаи в общежития, евтини карти за градския и за железопътниятранспорт. Целта на всички тези предимства е насърчаване на образованиетоот страна на държавата. За съжаление, въпреки че улесняват в известна степенживота на студентите, те не правят образованието по-качествено, тъй катоне влияят нито начина на преподаване, нито на мотивацията на студентитеи преподавателите.

Чрез поемане на част от плащанията по кредита фактически се променят иизкривяват стимулите на студентите по това тяхно отношение с банките. Принормалните пазарни условия, когато участниците сами носят цялата отговорностза действията си, те са принудени да положат повече усилия, за да постигнатпо-добри резултати. Връщането на получения кредит е достатъчен мотив, койтода им даде възможност да оценят разходите за полученото от тях образование.При намесата на държавата обаче, тези стимули за усвояване на повече знанияи умения са по-малки. Така с предлагането на още един вид субсидия се постигавсъщност точно обратното на заложената в закона цел.

Логично е с подобна мярка обслужването и връщането на кредитите да станемного по-евтино за студентите, но това се случва чрез преразпределение насредства от бюджета към тях. Това е една от многото програми на правителствотоза подпомагане на определени групи на интереси за сметка на всички данъкоплатци.Макар че напоследък студентите не се проявяват толкова активно за оказванена натиск върху властта, те все пак представляват една сравнително лесназа организиране група и поради тази причина правителството се опитва даги привлече на своя страна чрез подобни мерки.

Друга група на интереси, която ще се възползва от тази субсидия е тазина банките. За тях ще се създадат условия да отпускат повече кредити застуденти и съответно да реализират по-високи печалби. При наличие на държавнагаранция за изплащането на кредитите обаче, това може да породи мораленриск макар и в малки размери, тъй като тези кредити са много малка частот портфейлите на банките. Все пак и при тях ще се получи изкривяване настимулите, породено от намесата на държавата.

От своя страна, данъкоплатците са неорганизирани, имат различни политическипристрастия и затова в крайна сметка техните интереси се защитават значителнопо-трудно и при много по-високи разходи от тези на малките групи с яснанасоченост към дадена цел. От това следва и приемането на най-различни “полезни”програми за тяхна сметка и постоянното нарастване на размера на субсидиитевсяка следваща бюджетна година както и в конкретния случай, ако законътбъде приет.

Този законопроект е поредната мярка, свързана с образованието, която измествафокуса на проблемите в системата. Той представлява още една стъпка за засилванена ролята на държавата в образованието и увеличаване на зависимостта отбюджета на повече хора вместо да се прави обратното каквито бяха първоначалнитенамерения на управляващите, когато получиха своя мандат. Реформата в образованиетотрябва да бъде насочена точно в противоположна посока – чрез либерализация,ориентиране на системата към изискванията на работодателите, оптимизиранена броя и структурата на учебните заведения чрез финансирането им на пазаренпринцип и т.н. С подобни законопроекти, целящи засилване на популярносттаси преди изборите през следващата година, правителството обаче не печелиповече привърженици, а само доказва, че няма желание да спазва даденитеобещания. А по този начин става все по-трудно хората отново да повярвати да гласуват за сегашната власт въпреки многобройните и усилия в тази насока.

 


 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).