Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Популизъм в пощите

Автор: Явор Алексиев / 04.05.2012
Оцени тази статия:

Крайният срок за пълното либерализиране на пощенския сектор в ЕС наближава (31 декември 2012 г. според предписанията на Директива 2008/6/ЕО), а половинчатите опити за реформи в структурата на националния ни оператор продължават да поставят на дневен ред въпроса за бъдещето на “Български пощи”.

Както често се случва, когато държавна компания излезе на загуба, управляващите започнаха да си прехвърлят отговорността за състоянието ѝ като горещ картоф. В края на миналата година министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Ивайло Московски, обвини предишния кабинет, че е избързал с либерализирането на сектора, преди да е гарантирал конкурентоспособността на “Български пощи”. През последните три години, обаче, знаци на действителна промяна в посока оптимизиране на дейността на дружеството не се виждат. На практика единственият ангажимент поет към този момент е този “да не бъдат разкривани нови пощенски станции в местата с под 800 души население”.

След премахването на монопола на “Български пощи” върху писмата с тегло под 50 грама от началото на 2011 г., държавната компания отчете загуби, които по предварителни оценки възлизат на около 10 млн. лв. Освен от загубата на пазарен дял вследствие на отпадането на споменатата резервирана услуга, тези загуби се дължат и на задължението на оператора да предоставя на българските граждани гарантираната в Конституцията на Република България “универсална пощенска услуга”. Именно последната е редовното оправдание компанията да се реди на опашка за държавни помощи, които да компенсират финансовите ѝ неволи. Това са допълнителни помощи освен парите, които „Български пощи” получава от бюджета за предоставянето на универсалната услуга.

Защо се бавят реформите в пощите?

По всичко личи, че вероятността да станем свидетели на закриване на пощенски станции в малките населени места преди предстоящите парламентарни избори е минимална. Предизборната параноя, която обхваща всеки кабинет към края на мандата му, си има своя собствена математика, при която закриването на 1000 пощенски клона в населени места с по 800 души население, възлиза на 800 000 изгубени избирателя. Скъпичко.

Евтиният популизъм, обаче, винаги е излизал скъпо на българските данъкоплатци. “Социалната услуга”, която “Български пощи” предоставя, си има и социална цена, чийто размер следва да съответства на степента на обективната нужда от предоставянето ѝ. В случая с “Български пощи” тази цена не само не е оправдана, но при запазване на сегашното статукво, най-вероятно ще продължи да нараства с оглед на крайно съмнителния шанс компанията да оцелее в рамките на свободен европейски пазар на пощенски услуги.

Действителността, обаче, налага спешни и решителни действия, които ако не успеят да подготвят оператора за приватизация, следва поне да гарантират дългосрочната финансова стабилност на “Български пощи”. Това няма как да бъде постигнато без закриване на губещите пощенски станции в малките населени места (селищата с население под 800 души). Към момента те възлизат на 1 377 от общо 2 981 пощенски станции на компанията.

Универсалната пощенска услуга не означава задължително наличието на поща. И към момента “Български пощи” обслужва близо два пъти повече населени места от тези, в които има свои станции. При изготвянето на ефективен план за доставка и събиране на пощата от по-малките селища, трябва да бъде взета предвид и новата демографска карта на страната, така че да бъде постигната максимална ефективност. По този начин ще бъдат намалени загубите, а залегналият в европейското законодателство принцип за доставяне/събиране на пощата минимум веднъж дневно и пет дни в седмицата, може да бъде спазен. Освен повишаването на гъвкавостта на “Български пощи” и оптимизирането на разходите на компанията, този подход ще помогне за допълнителното либерализиране на сектора и ще създаде възможности за пробиването на по-малки местни оператори, които да предоставят универсалната пощенска услуга в отделни райони на страната.