Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Популизъм в името на нашите деца

Автор: Явор Алексиев / 07.06.2013
Оцени тази статия:

Детските надбавки винаги са били прекрасен популистки инструмент, с който управляващите могат да се опитат да спечелят общественото благоразположение. Те влизат в почти всеки дом под надслова “за нашите деца”, поради което всякакви користни мотиви на управлението остават на заден план.

Преди половин година бившият социален министър Тотю Младенов заяви, че голяма част от родителите „изпиват” парите на децата си. Въпреки това своеобразно признание за неефективност на програмата, стъпки в посока прекратяване на злоупотребите със заветните 35 лв. месечно не бяха предприети. Изборите дойдоха, колелото се завъртя и начело дойдоха „нови” хора с нови „свежи” идеи за детските надбавки. Последната такава беше лансирана от зам.-председателят на БСП Янаки Стоилов, според който размерът на месечната помощ трябва да се вдигне на „50-60 лв.”, а броят на децата, които ги получават, да се увеличи. 

С това наум, сме се опитали да илюстрираме евентуалните последствия от едно такова решение.

За целта сме разгледали два различни варианта на направеното предложение. При първия вариант детските надбавки се увеличават от сегашните 35 лв. на 50 лв. месечно, а при втория – на 60 лв. месечно. В момента месечна помощ получават около 65% от всички лица на възраст до 20 г., като за 2012 г. точният им брой е 808 680 души (по данни на АСП). Тъй като все още няма яснота с колко ще бъде увеличен броят на децата, получаващи помощта, в примера допускаме, че и в двата случая в програмата влизат 100 хиляди нови получатели. По този начин бенефициентите нарастват от 65% на 72% от всички лица на възраст до 20 години.

Източник: АСП, Министерство на финансите, ИПИ

Става ясно следното:

  • Ако идеята за повишаване на размера на месечната помощ до „50-60 лв.” бъде възприета, това ще означава допълнителен годишен разход от поне 150-200 млн. лв. за бюджета, дори ако броя на лицата в програмата не бъде увеличен.
  • Ако приемем, че таванът за допустимост по програмата също се повиши и това даде право на нови 100 хиляди деца да получават помощи (при новите нива от 50-60 лв.), ще имаме допълнително увеличение от съответно 60 или 72 млн. лв.
  • При кумулативното натрупване на двата ефекта (увеличаване на размера на месечната помощ на 50 или 60 лв. и включване на нови 100 хил. бенефициента в програмата), общата необходима сума набъбва до поне 200-250 млн. лв.
  • В зависимост от възприетия вариант, делът на програмата ще нарасне до някъде между 1,7% и 2,0% от всички държавни разходи, т.е. ще е приблизително равна на половината бюджет за образование.

Какво не е наред

С оглед на предложенията за увеличаване на броя на бенефициентите, може би следва да си зададем въпроса: колко процента от децата искаме да подпомагаме? 80? 90? И ако ще е така, какъв е смисълът от бариери на входа на самата програма, след като 7-8 от всеки 10 деца потенциално ще имат достъп до нея? Нещо повече – ако изключим от статистиката за броя на лицата тези от тях, които завършват средното си образование преди да навършат 20 г. (т.е. преобладаващата част от учащите), излиза че процентът и в момента е много по-висок, а новите управляващи искат да го вдигнат още.

Наливането на пари в нереформирани системи не води никога до нищо добро. Резултатът от подобни авантюри са нарастващи харчове за държавата и запазване на нискоефективни програми. С това наум, едно адекватно повишаване на размера на детските надбавки (което по възможност да не изгърми бюджета), може да бъде постигнато само чрез повишаване на ефективността на системата:

  • Реформа на системата и ограничаване на броя на подпомаганите лица чрез въвеждане на диференциран подход при определянето на размера на плащането, по подобие на този при други социални помощи.
  • Реално обвързване на отпускането на надбавките с редовното посещение на училище (т.е. подобряване на контрола в образователната система). Изискването и сега е налице, но се прилага формално поради лошия контрол в училищата.
  • Намаляване на възрастта, до която децата могат да получават детски надбавки, ако не са завършили средно образование (в момента тя е 20 г.). Задължителното образование в България е от 7 до 16 годишна възраст. Може да се помисли за вариант, при който подпомагането на деца след навършването на 16 г. да бъде обвързано с успеха им в училище.

Изборите минаха. Сега е време за реформи и за сериозни политики. Предложенията за помощи на калпак, обаче, не спадат в тази категория. Всеки грешен ход в социалната сфера обвързва бюджета с обществено популярни, но трудно обратими и в общия случай ниско ефективни политики. Другото им определение е популистки.