Политика по управление на държавния дълг

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

1/ Политиката по обслужване на държавния дълг е важна част от общата икономическа политика поради факта, че обслужването на дълга влияе върху съотношението между произведения и използвания БВП. Високият номинален размер на дълга (около 9.5 млрд. долара, 90 % от които е външен дълг) и разходите по обслужването му на практика означава ограничаване на брутния вътрешен продукт, разполагаем за вътрешно използване. В България съотношението дълг/БВП е относително високо-75-80 %, което ограничава възможностите за маневриране при вземане на всички важни решения във връзка с натрупването и потреблението, което в крайна сметка оказва своето отражение върху темповете на растеж на икономиката. Обслужването на дълга предполага и ангажирането на фискални ресурси, които иначе биха могли да се използват за финансирането на публични инвестиционни проекти. От величината на тези бюджетни разходи зависи и евентуалното намаляване на данъците.

2/ В областта на управлението на държавния дълг правителствената програма залага на „разработване на стратегия за активно управление на дълга“, „увеличаване на дела на дълга, деноминиран в евро“, „подобряване на лихвената структура на дълга чрез увеличаване на дела на дълга с фиксирани лихви“, „подобряване на матуритета на новоемитирания вътрешен дълг и разширяване кръга на новопредлаганите инструменти“ и т.н. Всъщност основните въпроси пред политиката по управление на дълга са каква е цената на неговото управление, допустимо ли е по-нататъшно му нарастване и има ли опасност от затруднения в обслужването му. Когато се планира управлението на дълга, трябва да се има предвид, че новите кредити увеличават допълнително обслужването, а върху размера на плащанията влияят и колебанията в лихвите на международните кредитни пазари. По нищо не личи да са правени някакви конкретни сметки по тези въпроси при разработването на програмата. Не е ясно например с какво увеличаването на деноминирания в евро дълг ще облекчи неговото обслужване предвид на това, че валутния риск така или иначе не може да бъде избегнат. Наред с това явно се изхожда от презумцията, че от активното управление на дълга само ще се печели. Не е изключен обаче и обратния сценарий – загуба в резултат на една „по-агресивна“ политика. Възможен е и вариант, при който разходите по активното управление да превишават ползите от преструктурирането на дълговия портфейл. Няма признаци това да е отчетено.

3/ Принципно и в момента дългът е добре разсрочен, а лихвеното му ниво е относително ниско. Не съществува някакъв проблем с неговото превъртане и разсрочване. Затова и няма някаква обективна причина за активизиране на политиката по неговото управление чрез агресивни и на пръв поглед ефектни, но на практика безсмислени финансови операции. Обратното изкупуване на дълга има смисъл само при наличието на значителен фискален излишък. Такъв поне в средносрочен план не се очертава. Това, което изглежда най-смислено и оправдано сред задачите, които си поставя правителството е „недопускане нарастване на дълга с темпове, изпреварващи растежа на БВП“.

4/ Не е много ясно какво се има предвид под разширяване на кръга на новопредлаганите инструменти. Ако това означава активна емисионна политика (ако изобщо това се визира), то тя крие няколко риска, които не са за подценяване. Активизирането на емисионната политика означава изтеглянето на финансов ресурс от банките (за които държавните ценни книжа са атрактивен и ликвиден инструмент). Това, съчетано с липсата възможности за изгодно и нискорисково пласиране на ресурси на кредитния пазар, може да доведе до допълнително свиване на кредитната активност в банковия сектор. Предвид на ограничения пазар, масираните емисии на ДЦК могат да доведат до дисбаланси по отношение на пазарното равновесие и да окажат негативно въздействие върху финансовата система като цяло. Затова ползите и рисковете от подобни действия трябва да бъдат претеглени много внимателно.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.