Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Политици помпат цените на храните

Автор: Михаил Андреев / 14.01.2011
Оцени тази статия:

Нарастването на цените на храните на международните пазари накара все повече политици, икономисти, анализатори да заговорят за опасност от нова криза. Голяма част от тях се опасяват, че по-високото ниво на инфлация ще ограничи потреблението в бързо развиващите се държави, които имат водеща роля за възстановяване на световната икономика.

Според индекса на храните на Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО), цените са достигнали пик от 214.7 пункта през декември, провокирайки тревожни опасения. Индексът е въведен през 1990 г. и следи ценовата динамика на зърнени култури, млечни продукти, масла и мазнини и меса и захар. Стойността на индикатора надвишавайки дори предишния си рекорд от юни 2008 г. (213.5 пункта), когато бяха отчетени двуцифрени ръстове на цените и бе съпътствано от поредица от протести в повече от 30 държави. Подобни примери на липсват и сега и последните събитията в Алжир го доказват.

Наскоро президентът на Световната Банка призова за спешни мерки за подобряване на предлагането на храни в световен мащаб. Той изрази притеснения за нова вълна от протекционистични мерки и въвеждане на допълнителни ограничения на пазара.

Как да се избегне подобен сценарии ще бистрят и лидерите на Г20 в края на януари. Кое обаче е най-голямото предизвикателство пред тях?

На практика действията на голяма част от членовете клуба на богатите имат съществен принос за шоковото покачване на цените на храните до 2008 г. Мерките за субсидиране на производството на определени земеделски култури в съчетание с налагането на експортни ограничения доказаха, че намесата на правителствата доведе до сериозно изкривяване на пазара. В търсене на истинския „виновник” за високите цени на преден план винаги се поставят неблагоприятното климатично влияние върху производството. Несъмнено това оказва влияние и ще продължи, но далеч не е основния фактор лавинообразния скок на цените.

Подобно бе и мнението на главния изпълнителен директор на швейцарския хранителен гигант Нестле, Петер Брабек-Летмат по време на Световния икономически форум за Източна Азия през юни 2008 г. Според него тогавашният ръст на храните е силно повлиян от няколко фактори, между които целенасочената правителствена намеса има най-голям принос. На практика една трета от поскъпването в било в резултат на политически решения за спиране на износ на храни а решенето за използване на биогорива е повлияло в същата степен. По-високите цени на горивата са имали около 10% принос, също толкова колкото и промяната в предпочитанията на потребителите и спекулациите на пазара.

Подобна оценка прави и МВФ, според чиито анализатори между 20 и 30% от увеличението на цените на храните през пиковата 2008 г. е било в резултат на използването на биогорива. Световен лидер в производството на този тип продукти е САЩ, който заедно с Бразилия държат около 70% от световния пазар на етанол. Както в САЩ така и в ЕС производството на биогорива се превърна в основна приоритет на енергийната политика. Според оценки на ФАО (Josef Schmidhuber, 2007) въвеждането рентабилно производство на биогорива става след като цената на петрола преминава $60 за барел., ниво което отдавана бе задминато.

Все още няма ясни сигнали дали САЩ ще се откаже от щедрите субсидии за биогорива. Нещо повече, Американският сенат дори одобри удължаването на срока за субсидиране на етанола с една година до края на 2011 г. Това, както и ред други държавни протекции от страна на основните играчи на международния пазар ще бъде във фокуса на разговорите на Г20. Постигането на консенсус за оттегляне на държавната намеса обаче изглежда малко вероятно на този етап.