Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

По-високо брадвата, г-н министре

Автор: Красен Станчев / 16.12.2006
Оцени тази статия:

През седмицата се случи едно значително събитие. То бе отразено в пресата. И подходящо коментирано в Интернет. Което рядко се случва. Вижте например електронното издание на в-к Сега от 15 т.м. Коментарите бяха точни, защото случаят е крайно тревожен, защото бележи връщане към практика от 1995 г. – контрол върху цените и продажбите.

Долу малката цветарка!

Става дума за атаката срещу продавачите на цветя, състояла се в дена на Св. Валентин (Трифон Зарезан). Какво каза пресата?

Атаката е по заповед на министъра на икономиката Румен Овчаров. Извършена е от инспектори на Комисията по търговия и защита на потребителите (КТЗП). Те обиколили 167 цветарски магазина, наложили глоби на 59 продавачи на обща стойност 60 000 лева. Причините? Ето ги:

- „надути” цени по случай празника, т.е. по случай по-високото търсене;

- подозрение за картелен сговор за „качване на цените в празничен ден” и намерение на КТЗП да разследва („анализира информацията” – както любезно са се изразили от министерството) и прати заговорниците-цветари на Комисията за защита на конкуренцията за по-нататъшни санкции, ако подозренията се потвърдят.

За какво става дума?

КТЗП работи по Закона за защита на потребителите. Между другото, когато той бе приет, получи наградата за най-неразумен закон на годината. Въпреки цялата му неразумност, той не дава основание на инспекторите да се възпламеняват, разследват и глобяват заради „надути” цени. Разпоредбите на членове 3-8 и 12 от този закон описват изчерпателно поводите, по които инспекторите могат да извършват проверки. В първоначалния вариант на закона имаше и рубрика „И други”, която отпадна при една от промените.

Най-близкият до случая на Св. Валентин повод за намеса е изискването на чл. 3, ал. 2 (във връзка с ал. 1 на същия член) продавачът да дава на купувача „ вярна, пълна, точна и ясна ” информация за цената, качеството и количеството на стоката или услугата. Т.е., когато цветарката каже на купувача, че цената на розата е примерно 5,50 лева, тази информация трябва да е вярна. Ако цветарката иска да получи тази цена, няма начин тя да назове друга цена. Сделката би се извършила, ако продавачът цени розата повече от 5,50. Инспекторите на КТЗП няма как да са установили нарушаване на тази нормална практика, защото: а) няма да бъде посочена друга цена, б) те не са присъствали на сделката или дори и да са присъствали, не са могли да установят нещо, което не може да се случи.

Получава се, че

•  цветарките са получи акт за глоба поради страх от нещо друго,

•  мотивът на проверката е самото повишено търсене, което в този ден е помогнало на инспекторите да съберат 60 000 лева приходи за издръжката на КТЗП, т.е. на самите себе си.

Между другото глобите, налагани от инспекторите, според чл. 78, ал. 1 от закона, са легитимен източник на финансиране на комисията. Дори и да няма нарушения, КТЗП трябва да ги измисли, иначе ще си остане само на бюджетна сметка.

 

Смисълът на деянието и гордостта от извършеното

Слабо вероятно е пресата да е била уведомена от 167-те проверени цветарки или от някоя от глобените 59 от тях. Пресата разбира за случилото се от пресцентъра на икономическото министерство. Иначе казано, министърът се гордее с извършеното от неговите подчинени, възлага на пресслужбата си да разпространи стореното от тях и смята, че въпреки съмнителната законност на действията на комисията, разпространената информация ще се хареса на публиката.

 

По-достойните занимания

Основания за особена гордост обаче няма.

През 1996 г., на Великден, подарих на тогавашния началник на г-н Овчаров – Жан Виденов една книга, озаглавена „ Какво всеки трябва да знае за икономиката и просперитета ”. По-късно в-к Труд дори публикува снимка, на която се вижда какъв е подаръкът. Г-н Виденов май не прочете книгата. Или, ако я е прочел, по нищо не си пролича, че я е разбрал. Гордостта на министерството от случилото се на 14-ти февруари показва определен начин на мислене, който, изглежда, се споделя и вдъхновява от министъра.

В тази връзка препоръчвам на г-н Овчаров да вдигне по-високо теслата на защитата на потребителите и да се заеме със следното:

1. Да прочете книгата, на която г-н Виденов не обърна подобаващо внимание. Тъй като наличностите са изчерпани, мога да му подаря своето лично копие. Но книгата може да бъде намерена и на образователната страница на Института за пазарна икономика ( www . easibulgaria . org ). Ако съдържанието му се стори елементарно, там ще намери и още 200 източника, в които известни икономисти обясняват вредата от контрола върху цените и разказват до какви неприятни последици води този контрол.

2. Тъй като идва 8-ми март, най-добре е министърът да остави на мира цветарките.

3. Вместо това би било по-достойно да се заеме с други и изцяло доказани случаи на сговор за поддържане на високи цени за определени доставчици на стоки и услуги, които действат в момента или е вероятно да се появят на пазара. Отчитайки знанията на г-н министъра, тези случаи са например следните:

- монополното положение на Русия в доставките на енергийни ресурси за България;

- изкуствено налаганите високи и ненужни разходи за строителството на АЕЦ Белене;

- неконкурентното предоставяне на концесии и разпореждане с държавно имущество;

- предвид на желанието си за защита на потребителите, вицепремиерът би могъл да обърне внимание и на кастовизацията на обществото, прокарвана през законодателството и политиката - адвокати, лекари, архитекти, винари, строители, съдебни изпълнители, банкери, социални помощници и др. под. – общо деветнадесет касти, които имат привилегии, установени със закон;

- освен това, той би могъл да обърне внимание и на изкуствено завишените цени и натурални разходи за административни „услуги” – записи и преписи в регистри, такси, сложни процедури за вписване, лицензи и разрешения, инспекции, здравни и пенсионни осигуровки.

В едно отношение цялата тази работа е по-лесна от преследването на цветарките – във всичките изброени занимания, проверката е чисто кабинетна работа, защото става дума за политика, провеждана от самото правителство.