Плоският и прогресивните данъци – толкова ли са различни?

В последно време добиващата очевидно все по-голяма популярност идея за реформа на българските данъчни ставки в посока намаление и, по отношение на подоходния данък за физически лица, единни ставки бива атакувана и критикувана от най-различни посоки. Те са основно три. Първата линия на атака е, че тази идея, обозначавана с термина „плосък данък”, е твърде радикална от социална гледна точка, като радикалността се изразява в безпрецедентност и несправедливост. Втората линия на атака е, че тя би означавала драстична промяна в сегашните нива и скали на подоходно облагане, което е рисково и нежелателно. Третата линия на атака е, че подобна промяна би довела до непреодолими проблеми за бюджетния баланс на държавата.

В предходен брой на този бюлетин вече беше разгледана несъстоятелността на първата линия на атака срещу плоския данък. А именно, беше развит аргументът, че този данък нито е безпрецедентен, доколкото и в момента у нас има много данъци с единна ставка, нито е несправедлив, доколкото по никакъв начин сам по себе си не пречи на обществото да осъществява онова преразпределяне на доходи, което намира за справедливо.По-долу е развита аргументация, която оборва и втората линия на атака срещу плоския данък, а именно, че той би означавал драстична промяна в сегашните нива и скали на облагане и това носи рискове за бюджетната стабилност.В случая е достатъчна проста илюстрация, която ясно показва как днес съществуващите сложни прогресивни скали на облагане на доходите на физическите лица в България могат да бъдат приближени до няколко лева от значително по-простия и по-малко изкривяващ пазарните сигнали плосък данък. Илюстрацията се основава на едно просто теоретично наблюдение. Данъчната скала всъщност показва функционална връзка между данъчна основа, която е месечен доход нетно от социални осигуровки, и дължим данък. При прогресивната данъчна скала тази връзка е нелинейна, докато при плоския данък е линейна. Добре известно е, че всяка нелинейна функция може да бъде повече или по-малко приближена от някаква линейна функция. Та аргументът, че плоският данък би означавал драстична промяна в сегашните нива и скали на облагане е тъждествен с аргумента, че сега съществуващата нелинейна функционална връзка между данъчна основа и дължим данък не може да бъде добре приближена от линейна такава.Елементарна проверка показва, че това не е така и че наличните в България прогресивни скали на подоходно облагане могат много точно (до части от процента от данъчната основа) да бъдат наподобени от някакъв плосък данък. Това е илюстрирано за прогресивните скали в България за 2004 и 2005 г., които могат да бъдат намерени в таблиците в чл. 38, ал. 1 от Закона за облагане на доходите на физически лица за съответните години. За 2004 скалата предвижда 120 лева на месец необлагаема данъчна основа, следвана от четири подоходни нива на облагане на горници от дохода, съответно с 12, 22, 26 и 29-процентни ставки. За 2005 скалата предвижда 130 лева месечна необлагаема данъчна основа, следвана отново от четири подоходни нива на облагане на горници от дохода, но вече съответно с 10, 20, 22 и 24-процентни ставки.

За целта на илюстрацията, дължимият данък е изчислен за данъчни основи през 50 лева, започващи от 100 и завършващи на 2000 лева за месец. Това дава 39 наблюдения на данъчни основи и съответен на тях дължим данък. Тези 39 наблюдения могат да послужат за елементарна регресия по метода на най-малките квадрати, която да направи линейно приближение на тези 39 наблюдения. Формално, това означава следното. Изразяването на нелинейната връзка между данък и данъчна основа като линейна може да стане по следния начин:

Д = с (О – НМ) + екъдето „Д” е дължимият данък по нелинейната скала, „О” е данъчната основа (еднаква и при двата метода на облагане), „НМ” е необлагаемият минимум при облагане с плосък данък, „с” е (единната) данъчна ставка и „е” е отклонението на нелинейната от линейната скала. Целта на приближението е да се намерят онези стойности на „с” и на „НМ”, които минимизират сумата от квадратите на отклоненията „е”.Резултатът от това упражнение е показан в Таблица 1: 

Таблица 1. Линейни приближения на прогресивните данъци за 2004 и 2005 г.

Изключителната точност на приближението е видна от коригирания R2 на двете регресии. При тези приближения, средната месечна данъчна основа от около 300 лева за 2004 година би била обложена при плосък данък със 168 лева необлагаем минимум и ставка от 28.3 % с 1 лев и 24 стотинки по-малко (0.41 процента от данъчната основа), отколкото по съществуващата прогресивна скала. Очакваната средна месечна данъчна основа от около 350 лева за 2005 година би била обложена с 5 стотинки по-малко (0.02 процента от данъчната основа), отколкото по съществуващата прогресивна скала.

И за двете години най-големите отклонения между двата данъка са получават при данъчна основа от 200 лева на месец (при която плоският данък е с 5.54 лв. по-нисък през 2004 и с 3.31 лв. по-нисък през 2005) и, в обратната посока, при данъчна основа от 600 лева на месец (при която плоският данък е с 5.66 лв. по-висок през 2004 и с 3.69 лв. по-висок през 2005). Подобни разлики са управляемо малки и по никакъв начин не могат да послужат за описване на плоския данък като драстична промяна. Те със сигурност са значително по-малки, от разликите в облагането на доходите на физическите лица, което се получават от промяната в ставките по прогресивната данъчна скала през последната година. Това е илюстрирано на Графика 1, която показва съотношението между данъчна основа и дължим данък за 2004 и 2005 както по важащите за всяка от годините прогресивни данъчни скали, така и по техните линейни приближения с плосък данък.

    Графика 1. Данъчно облагане за 2004 и 2005 – прогресивно и плоско  

На Графика 1 са изобразени 4 криви: двете нелинейната зависимости между данъчна основа и дължим данък за 2004 и 2005 и двете техни линейни приближения, описани в Таблица 1. Разликата в зависимостта между данъчна основа и дължим данък между 2004 и 2005 е видима с просто око – намаляването на ставките по всички подоходни етажи на облагане води до ясно намаляване на дължимия данък за всяко ниво на доход. Но разликите между прогресивното и плоското облагане за всяка от тези две години е дотолкова малка, че са графично неразличими.Така Графика 1 илюстрира две много важни за дебата за данъците у нас неща. Първо, съществуващите у нас днес прогресивни скали на подоходно облагане могат да бъдат заменени от плосък данък без каквито и да било сътресения за приходната част на бюджета. Второ, важен е размерът на ставките, а не тяхната прогресивност.

И така, общият извод от вече написаното за плоския данък и за атаките срещу него е, че плоският данък не е безпрецедентен, не е сам по себе си несправедлив (всякакво ниво на преразпределение може да бъде постигнато с плосък данък) и не води сам по себе си до драстични промени в нивото на облагане и на приходи в хазната. Този извод има две основни следствия. Първото е, че важният дебат за обществото е дали данъците на бъдат ниски или високи за всички, а не дали някой на бъде облаган повече от някой друг. Второто е, че самото присъствие на прогресивна скала за данъчно облагане е опасно, доколкото създава стимул обществена и политическа енергия да се насочва към опити на различни групи от обществото да си прехвърлят данъчно бреме от една към друга, вместо към отговор на въпроса колко всички да бъдем облагани.