Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Плановете за управление на ДПС са по-скоро неясни

Автор: Стоян Панчев / 19.04.2013
Оцени тази статия:

Да се извлече конкретика от предизборната платформа на „Движението за права и свободи” за парламентарните избори тази година не е особено лесна задача. Особено проблемни са политиките в сферата на икономиката и прост пример за това е фактът, че в текста не присъстват думи като „данъци” и „осигуровки”. Все пак в предложенията на ДПС има няколко акцента, които могат да бъдат коментирани, както и директен ангажимент за запазване на валутния борд до евентуалното влизане на страната в еврозоната.

След доброто начало с подкрепа на партията за „финансова стабилност” чрез запазване на паричния съвет следва странното изказване, че фискалната политика не е част от една такава стабилност и още по-странното твърдение, че най-голямата заплаха за макроикономическия баланс е бедността. На практика е оставена вратичка, чрез която може да се оправдаят всякакъв вид разходи, преследващи светлата цел за по-малко бедност. Авторите косвено ни казват, че балансиран бюджет с нулев дефицит едва ли ще можем да очакваме от тях. До подобни заключения можем да стигнем и от обещанията в сферата на социалната политика. Например поет е специален ангажимент за намаляване на младежката безработица, за което ще се ползват и средства от бюджета.

Като акцент в документа е обособена образователната политика. Идентифициран е проблемът със „задълбочаващата се диспропорция между пазарна нужда и образователен продукт”- нещо, за което бизнесът сигнализира от доста време. Предложеното решение обаче не е особено оригинално – увеличаване на бюджетните разходи за наука и образование. Повечето разходи, обаче, биха задълбочили проблемите на една нереформирана система, защото ще стимулират досегашното неправилно поведение на управляващите я. Извеждането на материалната база в училищата като основна цел за промяна показва недобро разбиране на сериозните системни недостатъци на образователната система. Същото важи и за „актуализирането на учебното съдържание”, което вече отдавна се прави, но без особен резултат.

Две хубави идеи можем да видим в програмата на ДПС. На първо място е либерализирането на пазара за електроенергия и премахването на законовите пречки пред свободния избор на потребителите. Може би още по-добре би било да не се ограничаваме до свободна размяна само в сферата на енергетика, но все пак е начало. Другото  похвално намерение е споменаването на децентрализация и по-голяма активност на местно и регионално ниво. Институтът за пазарна икономика отдавна говори за по-големи правомощия и съответно отговорности на местните власти предвид нарастващите разлики между регионите.

Някои от предложенията за здравеопазването звучат разумно, но им липсва дълбочина и конкретика. Модерното на тези избори премахване на монопола на здравната каса виждаме и тук, което е положително, но остава съмнението, че точно популярността на този вид реторика, а не конкретни идеи за промяна, е причината за включването на подобно изречение в програмата. До намаляване на разходите в системата ще доведат предвиденото засилване на ранната диагностика и въвеждането на интегрирана информационна система. В същото време на преден план е изведено харченето за малки, неефективни общински болници, което ДПС иска да възстанови.

Като цяло предизборната програма на партията не навлиза в конкретика и не предлага оригинални или убедителнни предложения за справяне с основните проблеми на обществото ни. Съвсем бегло описаните политики трудно могат да представят една пълна картина за намеренията на бъдещите народни представители.