Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Перспективи пред земеделските пазари в Европейския съюз за периода 2007 - 2014*

Автор: Зорница Манолова / 18.04.2008
Оцени тази статия:

Пазарните величини, представени в този анализ относно зърнените култури, маслодайните култури, месото и млечните продукти в ЕС 27 са изведени с известен брой предположения. Те обхващат перспективите пред макроикономическата среда с постепенното възстановяване на икономическия растеж в ЕС и укрепването на щатския долар в средносрочен период. Засягат се световните пазари на земеделски продукти, за които се предполага нарастващо търсене и търговия и поддържане на ценовите нива. Анализът е базиран на наличната информация в края на декември 2007 г. Затова в сметките не се вземат предвид последните решения на Съвета на Европа за увеличаване на квотите на млякото с 2% от 2008 г. Освен това не се разглежда потенциалният продукт от многостранните търговски преговори в рамките на Преговорите от Доха. Следователно Спогодбата от Уругвай за земеделието и други търговски споразумения се приемат за непроменени за периода 2007 - 2014 г.

Пазарите на житни растения показват изключително развитие през последните няколко месеца с цени на рекордни нива. Това е резултат от комбинацията на структурни фактори (например постоянното нарастване на търсенето на храна в световен мащаб, появяването на пазара за биогорива, огромното намаляване на зърнодобива в ЕС) и някои по-краткосрочни фактора като неблагоприятните климатични условия и рестриктивната политика по отношение на износа в някои ключови световни производителя. В ЕС двете слаби реколти през 2006/2007 и 2007/2008 довеждат до изчерпване на запасите. Подобна недостатъчност на пазара ще поддържа цените на житните култури на много високо равнище в ранния етап на периода, поне докато се възстановят запасите на ЕС.

В средносрочен период се предвижда цените на зърното в ЕС и по света да поддържат по-високи равнища, отколкото през последното десетилетие, но все пак по-ниски от сегашните. Още повече, че се очаква цените да бъдат по-нестабилни, отколкото в близкото минало. Продължителното високо и постоянно увеличаващо се търсене на царевица в САЩ най-вероятно ще доведе до трайна промяна на цените на по-ниско качественото зърно. Това частично ще облагодетелства европейския износ на ечемик и царевица. Постепенното намаляване на царевицата ще повлияе пазарите в Унгария, Словакия, България и Румъния в средносрочен период и ще намали риска от структурни регионални излишъци.

Средносрочните прогнози очертават положителни перспективи за европейския пазар на зърнени култури благодарение на въздействието на реформата на общата селскостопанска политика, умереното нарастване на реколтата, възникването на биоетаноловите пазари, постепенното интегриране на България, Унгария, Словакия и Румъния на единния пазар и по-благоприятните условия на световния пазар. Очаква се вътрешното потребление на зърнени култури в ЕС да се повиши поради възникването на индустрията на биоетанол и биомаса в следствие на инициативата на страните-членки за директивата, свързана с биогориво и плана относно биомасата. Развитието на вътрешния и външния пазар ще резултира в относително балансирани пазари на зърно за средносрочен период. Всички тези благоприятни прогнози все пак ще са под въздействие на несигурни фактори особено по отношение на климатичните условия от страна на предлагането и развитието на сектора на биогоривата в ЕС и САЩ от страна на търсенето.

Пазарните перспективи в сектора на маслодайните растения в ЕС са нарастване на търсенето на биодизел в ЕС и благоприятни тенденции на световните пазари. Потенциалната продукция на маслодайните култури, които не са за консумация, обаче, ще остане ограничена от Споразумението на кабинета на Блеър (максимална продукция трябва да е 1 млн. т.). Въпреки средното увеличение от 9 млн. т. планувана продукция за следващите седем години, ЕС ще продължи да бъде голям нетен износител на маслодайни и зеленчукови масла.

Средносрочните перспективи за животинските продукти са положителни що се отнася до домашните птици, свинското месо и млечните пазари, докато продукцията на говеждо месо ще продължава да намалява. Общото потребление на човек от населението, показващо бързо възстановяване след западането в следствие на Птичия грип през 2006 г., се очаква да се повиши с 3,2% в средносрочен период.

Производството на говеждо месо се очаква да се понижи до 7.6 млн. т. през 2014 г. във връзка с фактори като структурното намаляване на стадата на мандрите и др. Докато потреблението ще бележи по-умерено намаление през разглеждания период, вносът се очаква да се увеличи, за да запълни разликата и да достигне 743 000 т. до 2014 г.

Производството и консумацията на свинско месо се очаква да се повишат в средносрочен период, но с по-малък темп, отколкото през последното десетилетие, в следствие на конкуренцията на птичето месо и по-високите цени на храната за животните. По-големият износ на ЕС ще срещне конкуренцията на страните, които произвеждат при ниски разходи, но вътрешната търговия се очаква да се разширява и развива през периода.

Очакванията за птичето месо остават относително положителни с конкурентни цени в сравнение с другите меса, а силното потребителско предпочитание ще изиграе благоприятна роля в производството. Търговските споразумения с Бразилия и Тайланд за нов режим на вноса ще резултират в увеличаване на вноса в кратък период, последван от относителен растеж в средносрочен период. Докато износът на ЕС продължава да намалява, ЕС 27 скоро ще стане нетен вносител на птиче месо.

Продукцията на агнешко месо ще намалява постепенно във връзка с изминалите дългосрочни трендове. Очаква се вносът да остане стабилен в средносрочен срок с леко повишаване в края на изследвания период в резултат на вътрешното търсене, което ще се намали до малко по-ниско ниво от това на производството през по-късните години.

Общото потребление на месо се очаква да се увеличи от 84,5 кг. на човек през 2006 г. до около 87,2 кг. на човек през 2014 г. Свинското ще остане най-предпочитано за европейските потребители със среден дял от 50%, следвано от птичето месо, което ще увеличи дела си до 28% (+1.5 процентни пункта).

Производството на мляко в ЕС 27 леко ще се увеличи в краткосрочен период с увеличаването на квотите за производство в 11 страни-членки от ЕС 15. Все пак до 2014 г. производството на мляко ще се намали до 147,3 млн. т. в средносрочен период, заради намаляването в настоящата продукция в ЕС 12. От друга страна,  предаденото в мандрите мляко ще се увеличи в средносрочен период, водейки до 2.2% увеличение на млякото за преработка през 2014 г. Добитъкът в мандрите ще се намали от 24,2 млн. глави през 2006 г. до около 21,9 млн. през 2014 г.

След временното намаляване през 2007 г., производството на сирене в ЕС 27 се очаква да се разшири с 10% в краткосрочен период. Този растеж ще бъде продиктуван от продължителното силно увеличаване в ЕС 12. Износът ще се повиши за кратък период, но нарастването на вътрешното потребление ще консумира повечето от нарастването в продукцията, водейки до стабилно намаляване на износа за средносрочен период.

Изключителната ценова среда през 2007 г. доведе до увеличаване на производството на масло и обезмаслено мляко на прах. Все пак производството на тези продукти ще намалява със съкращаването на предлагането на мляко и увеличаване на производството на млечни продукти с по-голяма добавена стойност.

Производството на масло в ЕС 27 се очаква да падне под 2 млн. т. до 2014 г. Потреблението ще спадне, както ще се случи и с износа. Запасите, употребени през първата половина на 2007 г., ще останат незапълнени до края на 2014 г.

Средносрочното развитие на производството на обезмаслено мляко на прах показва намаление от 6,4%. Както при маслото, ще износът ще намалее през разглеждания период.

Средносрочните перспективи за земеделския доход са положителни като се очаква да нараснат с 18,1% между 2006 и 2014 г. в реално изражение и на единица труд. Общите доходи ще смекчат разликата между ЕС 15 и ЕС 12. За 2006 - 2014 г. доходите в ЕС 15 ще се покачат с 7,1%; в ЕС 10 - с 31,2%, а в ЕС 2 - с 87,6%. Освен от промяната на ценовите равнища, растежът ще се предизвика и от въздействието на общата земеделска политика, единния пазар и значителното повишаване на субсидиите за земеделските производители в ЕС 12.

Общите изгледи за европейските земеделски пазари и доходи през следващите седем години са положителни като изключим несигурните променливи величини. Фактори като макроикономическата среда (вкл. цените на петрола и курса долар/евро), политиките за възобновима енергия, пътят на технологичната промяна, бъдещите климатични промени и т.н. също ще повлияят в голяма степен на бъдещото развитие на земеделието и пазарите на земеделска продукция в ЕС.

Перспективи за дохода от земеделие в ЕС 27, 2005 - 2014

 

2005

2006

2008

2009

2010

2011

2012

2013

2014

Факторен доход в номинално изражение

ЕС 27

97

100,0

109,3

108,2

109,1

109,0

108,2

108,7

108,5

        ЕС 15

 

100,0

108,4

106,3

106,2

105,5

104,3

104,4

103,6

        ЕС 10

 

100,0

114,1

119,3

128,2

131,4

131,1

133,2

136,9

        ЕС 2

 

100,0

117,0

120,3

124,8

130,1

135,1

139,4

141,7

Трудов ресурс

ЕС 27

102

100,0

94,8

91,7

88,6

85,7

82,9

80,2

77,6

        ЕС 15

 

100,0

95,0

92,9

90,7

88,6

86,6

84,6

82,7

        ЕС 10

 

100,0

96,9

93,5

90,2

87,1

84,0

81,1

78,2

        ЕС 2

 

100,0

92,1

87,5

83,1

79,0

75,0

71,3

67,7

Доходи от земеделие в реално изражение на единица труд

ЕС 27

97

100,0

110,3

110,6

113,0

114,3

114,9

116,9

118,1

        ЕС 15

 

100,0

109,4

107,7

108,0

107,7

106,9

107,4

107,1

        ЕС 10

 

100,0

109,8

114,8

123,3

126,2

125,9

127,7

131,2

        ЕС 2

 

100,0

121,9

130,4

141,1

153,2

165,1

177,0

187,6

Източник: Европейска комисия, Главно управление за земеделието и селското развитие

Бележки: ЕС 10: Страни-членки, които са се присъединили на 1 май 2004 г.;

                  ЕС 2: България и Румъния 

* Анализ и прогноза на Европейската комисия, Главно управление за земеделието и селското развитие, Март 2008. Преводът е на Зорница Манолова