Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Пенсиите на ход

Автор: Симеон Борисов* / 12.02.2016
Оцени тази статия:

Неотдавна ИПИ участва в сравнителен анализ на пенсионните системи в три страни от региона на Централна и Източна Европа – Словакия, Полша и България. Това изследване беше публикувано на английски език преди дни и може да бъде намерено тук. Сравнителното проучване анализира текущото състояние на пенсионните системи в трите страни, ефектите от реформите в последните няколко години, както и потенциалните мерки, които могат да бъдат направени за финансовото балансиране на системите.

Финансовата криза, започнала в края на 2007 г., се отрази на Европа не само като икономическа криза, но и като фискална такава. През 2009 г. средният бюджетен дефицит на ЕС-27 бе 6,7% от БВП, като по онова време още не бяха гръмнали всички скрити фискални мини. Естествено, това доведе до натиск върху балансите в публичния сектор. Тъй като  общественото пенсионно осигуряване представлява най-скъпата правителствена политика, тя стана мишена за съкращаване на разходите за повечето от страните в съюза. Всяка от страните избра различен подход и мерки за справяне с фискалните предизвикателства чрез пенсионната система. Техният избор бе силно зависим от следните фактори:

  • Обема на настоящия бюджетен дефицит и държавния дълг;
  • Размера на настоящия дефицит в пенсонната система и наличието на алтернативни мерки;
  • Дълбочината и спешността на демографските процеси, свързани със стареенето;
  • Политическото съгласие за пенсионна реформа.

Някои от държавите промениха пенсионните си схеми още преди кризата, разбирайки важността на проблема със застаряването на населението. Повечето развити пенсионни системи вече бяха въвели автоматични приспособителни механизми, като главната цел на тези правителства по време на кризата бе да удържат на обществения и политическия натиск за отмяна на тези механизми, които ограничават пенсионните разходи в период на повишаваща се безработица или отрицателен икономически растеж. Други страни пък трябваше да въведат дълбоки реформи, които значително и перманентно да повлияят върху щедростта на пенсионните им схеми. Доколко агресивни бяха тези мерки бе силно повлияно от волята на политическата класа да навлезе в тази „забранена” зона, тъй като рестриктивната политика в пенсионната сфера обикновено води до значителен спад в популярността на съответните партии.

В настоящото изследване се анализира „пенсионният” отговор на правителствата на Словакия, Полша и България в след-кризисния период по отношение на устойчивостта на разходопокривните пенсионни системи. В първата част е представен политическият контекст и предприетите мерки, като се откроени базовите параметри на държавните пенсионни системи в трите страни. Във втората част са анализирани и сравнени качествените параметри на пенсионните системи след реформите. Потърсен е отговор на въпроса доколко е правилно определянето на разходопокривните системи като неустойчиви или някои промени в техните параметри биха позволили да се постигне условна устойчивост. В последната част са дискутирани потенциалните мерки, необходими или за финансовото балансиране на системите, или за тяхната структурна промяна.

*Преводът е направен от Симеон Борисов, стажант в ИПИ