Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Печелившите от финансовия хаос*

Автор: Ричард Ран** / 29.07.2011
Оцени тази статия:

Демократите и техните приятели ще спечелят най-много

Водят се разгорещени дебати по въпроса дали демократите или републиканците печелят политическа изгода от бъркотията около увеличаването на тавана на дълга. Също толкова интересен, и може би по-важен въпрос, е кой има пряк интерес от настоящия финансов хаос. Първо, малко факти:

Сметките показват, че между 3 и 31 август, правителството на САЩ ще получи приходи от около $ 172 млрд. и ще има разходи от $ 307 млрд., което оставя около $ 135 млрд. дефицит. Приходите ще бъдат достатъчни, за да покрият разходите за социално осигуряване и лихвите по дълга, но не и много от останалите задължения.

Приходите от вноските за социално осигурияване в размер на 12,4% от заплатата, който работодателите и работниците, се използват за закупуването на държавни облигации със специално предназначение, които се съхраняват във Взаимния фонд за социално осигуряване (SSTF). Както написа специалистът в областта на социалното осигуряване, Томас Сейвинг, през миналата седмица в „Уол Стрийт Джърнъл”: "По закон Министерството на финансите е длъжно да изкупува обратно облигации, предоставени от Администрация за социално осигуряване. И когато министерството на финансите стори това, общият правителствен дълг, който има отношение към тавана на дълга, пада със сумата на обратното изкупуване – освобождавайки по този начин способността на министерството да издава облигации в същия обем. Доверителния фонд притежава около $ 2,4 трилиона под формата на такива облигации, така че ще минат много години преди те да се изчерпят. Тези постъпления няма да бъдат достатъчни за покриване на социално осигурителните плащания единствено, ако президентът Обама реши да ги изхарчи за нещо друго.

Правителството на САЩ притежава злато, което по текущите пазарни цени възлиза на около $ 400 млрд. Президентът има законовото право да продаде това злато, наред с много други правителствени активи. Така че, дори ако конгресът не постигне споразумение за повишаването на тавана на дълга до 3 август, администрацията може да продаде злато и други активи, за да покрие всякакви краткосрочни нужди от приходи, преди да получи законовото право отново да издава облигации.

В допълнение, научният сътрудник от “Mercatus Institute”, Вероник де Руджи, посочи и обособи още няколко трилиона долара под формата на материални активи и активи на взаимни фондове на американското правителство, които могат да бъдат законно продадени за запълването на дупките в бюджета. В обобщение, като се имат предвид възможните алтернативи, няма причина правителството на САЩ да забавя или да откаже да изпълни което и да е от финансовите си задължения през следващите няколко месеца. Когато администрацията на президента и други длъжностни лица твърдят, че през август може и да не бъдат изплатени заплатите, те не правят друго освен да прилагат безотговорна и сплашваща тактика и разчитат на това, че голяма част от медиите, няма да разкрият истината.

Президентът имаше на разположение няколко месеца, в които да представи план, посредством който да се избегне хаоса около увеличаването на тавана на дълга. В крайна сметка Обама не представи нищо на хартия - единствено неясно очертани идеи, които не могат да бъдат оценени. Републиканците прокараха увеличение на тавана на дълга, само за да видят как законопроекта се проваля в сената. Сенатът все още да не е представил алтернатива, както би следвало да направи. Ако сенатът е недоволен от представения му законопроект, следва да го коригира и след това да организира съвместна комисия, съставена от представители на сената и конгреса, която да изглади различията. Очевидно е, че смущенията на пазара са по-изгодни за демократите, отколкото за републиканците.

Добре известно е, че кампаниите на г-н Обама и демократите получават сериозна финансова подкрепа от Уол Стрийт. Питали ли сте се защо тези богати хора дават пари на президенти и партии, които ги унижават в изказванията си, и твърдят, че искат да им налагат допълнителни данъци и такси? Какво получават в замяна за своята подкрепа? Колко струва да знаеш преди другите, че президентът ще наложи вето или ще подпише даден законопроект или че Министерството на финансите планира продажба на злато или някакъв актив? Хората, които знаят, могат да направят огромни суми пари по време на подобни периоди на пазарни въртележки. В частния сектор разкриването на вътрешна информация или предприемането на действия в следствие на притежаването на такава информация е незаконно, но Комисията по ценните книжа и борсите до голяма степен позволява на повечето хора в правителството именно такова поведение. Правителствените служители рядко биват изпращани в затвора, дори и за нарушения свързани с разпространяването на важна за националната сигурност информация.

Може би си мислите, че почтени хора не биха разкрили вътрешна информация и не биха предприели действия относно предстоящи сделки с дълга или други мерки, които Министерството на финансите може да предприеме. Но нека разгледаме историята на някои от най-големите поддръжници на президента - Джордж Сорос, например. Сорос направи убийствен ход преди няколко десетилетия, когато заложи срещу британската лира, твърдейки че бил научил, че германците и французите са решили да оттеглят своята подкрепа към лирата. Действията му струва скъпо на британските данъкоплатци, но направиха Сорос много богат човек. В последствие той бе осъден от френски съд за търговия с вътрешна информация. Всеки разбира какво означава "Чикагския начин" за правене на бизнес - и погледнете броя на подръжниците на президента от Чикаго.

През 90те години, Украйна също беше изпаднала в ситуация, в която не можеше да емитира  повече дълг, а приходите й бяха недостатъчни, за да покрият задълженията на страната. Политическото ръководство на Украйна имаше възможността да възнагради своите приятели – чрез плащания – и да накаже своите врагове - като не им изплащаше полагащи им се по право задължения. Точно това и стана. Вашингтон не е нито толкова корумпиран, колкото беше Украйна, нито е напълно чист.  If a certain amount of financial self-dealing by political insiders takes place during this politically engineered crisis - no surprise.

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник, 25 юли 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Явор Алексиев – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Като и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.