Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Пазарът на труда набира скорост

Автор: Явор Алексиев / 21.11.2014
Оцени тази статия:

За трето поредно тримесечие броят на заетите в икономиката отбеляза ръст. По този начин 2014 г. се очертава като най-силната за пазара на труда от началото на кризата. В периода юли-септември в икономиката са заети 3 062 хиляди души, което е с близо 50 хиляди повече от същия период на миналата година. Броят на работните места се увеличава в 17 от 28-те области на страната, като най-чувствителен в сравнение със същия период на миналата година е ръстът в София-столица (20,7 хил. заети) и Варна (19,8 хил. заети). Най-голям спад е регистриран в Плевен (-5,5 хил. заети) и Русе (-5,5 хил. заети).

Противоречиви данни за северната част на страната

Разделението между бързо възстановяващия се север и изоставащия юг остава, като 63% от новите работни места са в южната част на страната при 81,1% през първото тримесечие и 76% през второто. В същото време, огромната част от новосъздадената заетост в северната част на страната се дължи на област Варна, където броят на заетите надхвърли 200 хил. души за пръв път от началото на кризата в резултат на позитивна тенденция, която ИПИ коментира още в началото на годината. От началото на 2014 г. позитивни тенденции се наблюдават и в съседните на морската ни столица области Шумен и Добрич.

Пазарът на труда в Северозападна България регистрира четвърто поредно тримесечие на намаляване на броя на заетите на годишна база, като единствената област, която отбелязва ръст, е Монтана. С оглед на финансовите затруднения, пред които е изправено едно от най-големите предприятия в региона (видинското „Видахим” АД поради забавени плащания от НЕК), съществува риск от по-нататъшна (временна или по-дългосрочна) загуба на работни места, докато предприятието получи дължимите му средства.

С изключение на чувствителния спад на броя на заетите в Русе, третото тримесечие на 2014 г. е по-скоро положително за останалите области в Северна Централна България – Велико Търново, Разград, Габрово и Силистра регистрират ръст на броя на заетите, макар и минимален. Поне на този етап ясни позитивни тенденции в този район на страната могат да бъдат обособени единствено в Габрово и Велико Търново.

Южна България се възстановява по-бързо

Безспорно най-бързо възстановяващият се район на страната остава Южният Централен район. Вече седем последователни тримесечия се наблюдава ръст на заетите в областите Кърджали, Пазарджик и Пловдив. Пазарът на труда в Хасково и Смолян се представя по-колебливо, но тенденциите през последните две години са по-скоро положителни.

В Югоизточна България най-стабилно продължава да се представя пазарът на труда в област Бургас, като при едно добро четвърто тримесечие на годината, средногодишната заетост може да достигне нивата отпреди кризата. След дълъг период на загуба на работни места, положителни признаци са налице и в област Стара Загора. Ямбол губи над 3 хиляди заети в сравнение със същия период на миналата година, с което областта регистрира пето поредно тримесечие на спад на броя на заетите.

В югозападната част на страната възстановяването на пазара на труда в столицата започва да оказва, макар и ограничен, положителен ефект и върху заетостта в съседните София (област) и Перник. В същото време пазарът на труда в областите Благоевград и Кюстендил остава потиснат.

Въпреки положителните данни за динамиката и броя на заетите в икономиката, ясна равносметка за случилото се на пазара на труда през 2014 г. ще може да бъде дадена едва когато са достъпни и данните за последното тримесечие. Макар тенденцията на увеличаваща се заетост и намаляваща безработица на национално ниво да изглежда устойчива, данните за последното тримесечие могат да се окажат решаващи за крайната картина в много от областите на страната. 

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Страница на проекта: www.bednostbg.info 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

http://www.ngogrants.bg/