Пазарът и политиката

Където и да се огледаме по света ще видим примери на успешни реформи в здравеопазването, пенсионната реформа, борбата с корупцията, образованието и пазара на труда. Затова често се чудим защо българските правителства трябва да откриват топлата вода и да пропиляват години за скъпия за обществото процес на проба и грешка докато най-после достигнат до разумните идеи и ги приложат на практика. Новата социално – икономическа политика, оповестена след последната среща на коалицията отново страда от половинчатост, неяснота, не-смели предложения и кошмарно отлагане на промени. Въпреки че все пак повечето от обсъжданите мерки са в правилната посока (което можеше и да е обратно), решителността за следващата голяма промяна (след плоския данък и въвеждането на матурите) май липсва.

Идеите за реформа

Политиците рядко са автори на реформаторски идеи – те обикновено измислят как да се приложи една идея на практика, могат да изготвят стратегия, която да получи подкрепа на политическата арена, ще защитават и убеждават за необходимостта от реализирането им, но всъщност други създават идеите за реформи. Най-често предложенията идват от академичните среди, неправителствения сектор и външни фактори като международни организации (ЕС, МВФ).

За да се превърне идеята в реалност обаче е необходимо (1) да се открие проблема, (2) той да се вкара в политическото говорене, (3) да се направи задълбочен анализ на причините за съществуването му, (4) да се предложат начини за решаване, (5) да се избере този, който има положителни ефекти за всички в обществото и (6) да се приложи на практика. Затова правителство без дългосрочна визия, изградена върху ясни идеи няма да успее да постигне дългосрочна промяна – ако не защитаваш нещо, ще се провалиш във всичко.

По отношение на здравеопазването и пенсионната система в България сме на петия етап, но стоим там от няколко години без ясна стратегия кога ще се случи нещо осезаемо и с положителен ефект. Често се твърди, че катализаторът за трудните промени е кризата – тогава обществото е наясно, че ще трябва да изтърпи непопулярни мерки, политиците имат мандат за това и вече има провал във водената към момента политика. Все повече обаче се налага и другата теза, която е потвърдена емпирично от редица страни по света – глобализацията и възможността на хората да се движат и работят свободно, а фирмите лесно да се местят на добри за бизнес места е основната причина правителствата да провеждат реформи. Ние също не сме изключение.

Пазарът и политиката

В условията на демокрация държавата има монополното право да използва сила за да налага определени правила в обществото. Всеки път когато политиците решат да водят политика на намеса в икономиката това замества пазара. Основната разлика тук е, че при свободен пазар всяка доброволна сделка води до печалба и за двете страни (иначе нямаше да има сделка ако и двете страни не бъдат убедени в това), докато в политиката една страна винаги печели за сметка на друга (има само 100% гласоподаватели и определени места в парламента, така че ако една партия спечели, друга ще загуби). Това е само една от много разлики между пазара и политиката. Ето и другите:

1. Индивидуални срещу колективни решения – на свободния пазар няма решения, които да се вземат от името на всички участници и всяко решение е явно продиктувано от собствения интерес на страните в една сделка. Това означава понякога да се поема риск. Политиците от своя страна искат да бъдат избрани и затова по-често не са склонни да поемат такива рискове – това проличава най-вече в нежеланието да се провеждат дългосрочните реформи в пенсионната система и здравеопазването.
2. Конкуренция на пазара срещу сътрудничество и лоялност в политиката – ако да се конкурираш на пазара е лесно, т.е. има по-малко бариери (свободно търгуваш, лесно започваш бизнес, няма привилегии за определени бизнеси и т.н.), то най-добрите и предприемчиви ще останат, от което ще спечелят всички. В политиката не е достатъчно само да спечелиш изборите (клиентите при пазара), а трябва и постоянно да си взаимодействаш с другите участници под формата на коалиции. Лоялността в политиката е под формата на услуги, подкрепа и бъдещи ангажименти.
3. Точна и пълна информация при свободен пазар под формата на цени срещу непълна, манипулирана в името на дадена цел информация в политиката.
4. Ясни цели на пазара срещу двусмислени цели в политиката – докато основната цел на всеки участник на свободния пазар е да намери клиенти и да постигне печалба, в политиката целта е да бъдеш преизбран, понякога и с цената на отлагане на реформите или погрешни такива.
5. Всяка алтернатива на пазара се оценява обективно от гледна точка на разходите и ползите срещу представянето на тези политики и резултати, които ще изглеждат най-добре за определени групи в обществото от политиците.
6. Избор на най-доброто решение от участниците на пазара срещу избор на политиката, която ще облагодетелства най-важните групи за даден политик, представяйки я като най-добрата за цялото общество.
7. Търсенето е определящо на пазара, докато в политиката се използва убеждаването и стремежът към властта за налагането на решения.

Изводът е, че политиката трябва все по-малко да се намесва и опитва да замества пазара. Най-доброто, което българските политици могат да направят е да гарантират свободен пазар и ясни правила, които да се прилагат за всички. Дали това е възможно?

В Ирландия за по-малко от два правителствени мандати успяха да намалят данъците, освободят търговията и повишат значително качеството на образованието. Това привлича големи инвестиции, които оказват влияние върху всички в икономиката.

В началото на 90-те години Австралия премахва високите тарифи, прехвърля договарянето на заплатите от ниво правителство към отделните сектори, извършва приватизация, премахва значителен брой регулации и отваря границите си за емигранти.

Естония често е сочена за пример сред страните от Нова Европа и с право. Ниските данъци, премахването на митата и въвеждането на електронно правителство е причината за по-малко от десетилетие нивото на естонските доходи като процент от средно европейските да достигнат внушителните 72% в момента от 17% в началото на реформите.

Дания стана пример за Европейския съюз със своя модел за политика на пазара на труда, при който гъвкавостта е на най-високо ниво (лесно се наемат и освобождават работници), помощите за безработица са значително по-високи от средните за Европа, но са и за много по-малък период от време. Дания е и страната, в която около 80% от заетите са членове на синдикати, но последните са отворени за реформи и подкрепят всички идеи, които ще дадат възможност на хората да работят.

Великобритания винаги ще бъде сочена за пример за проведената приватизация, която по времето на Тачър води до намаляване на държавната собственост с 60%.

В момента Словакия е страната, която е най-големият производител на коли на човек от населението в света. Причините – приватизация, дерегулиране, ниски данъци, отваряне на икономиката.

От началото на 2006 година в Холандия всеки гражданин трябва да си купи частна здравна застраховка, като работодателят също плаща определен размер. Ако през годината работникът не е използвал здравни услуги за повече от 255 евро, част от платените от него пари му се възстановяват.  Хората с ниски доходи могат да кандидатстват за помощ. Новата система е въведена в сила за един ден след множество консултации и към момента дава много добри резултати.

През 1993 година Швеция въвежда ваучерите в образованието. Училищата се управляват от общините, въпреки че правителството продължава да участва в образователния процес чрез национален план за формата и съдържанието на образованието. Ученикът получава ваучер, с които избира училище – сред общинските и частните. Десет години след реформата броят на децата, избрали частните училища се увеличава с 400%, като качеството на образованието в общинските училища също нараства значително поради конкуренцията в страната.

Явно е, че наличието на възможност за избор, свободната конкуренция и отдръпването на държавата като доставчик на услуги (образование, здравеопазване и т.н.) води до невероятни резултати. В този смисъл, българското правителство няма извинение ако бави или въобще не провежда реформи, защото знанието съществува и трябва просто да се използва.