Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Парламентарни избори по области: етнос, възраст и заетост

Автор: Явор Алексиев / 17.05.2013
Оцени тази статия:

Наскоро провелите се избори за народни представители за пореден път показаха ефекта на пъстрата социално-икономическа картина в областите върху предпочитания на гражданите. Резултатите за трите водещи партии – ГЕРБ, БСП и ДПС се оказват в по-силна или по-слаба връзка с три социално-икономически фактора – етнос, възраст и заетост.[1]

ДПС печели от фактора „етнос”

Очаквано, разпределението на гласовете по области е силно повлияно от етническия произход на местното население. В областите, в които над 30% от отговорилите на въпроса за етническото си самоопределение граждани от Преброяване 2011 г. се определят като „турци”, ДПС взима между 28,3% (Силистра) и 59,8% (Кърджали), при общ резултат за партията на изборите от 11,3%. Показателен е фактът, че в области със сходни социално икономически характеристики в западната част на страната, ДПС получава едва 1,1% (Видин) и 0,7% (Кюстендил).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източници: ЦИК, НСИ, сметки на ИПИ

 

БСП печели от фактора „възраст”

За да илюстрираме тази връзка, използваме данните на НСИ за броя на хората във всяка област[2] на възраст над 65 години и съотношението им към 15-64 годишните граждани.

От деветте области, където на всеки трима души на възраст над 65 г. се пада повече от един човек на възраст между 15 и 64 г., т.е. коефициентът на възрастова зависимост надхвърля 33,3%, БСП побеждава в осем. Единственото изключение е Габрово, където ГЕРБ печели 37,2% от гласовете, което е и най-силният резултат на бившите управляващи в цялата страна.

Източници: ЦИК, НСИ, сметки на ИПИ

 

ГЕРБ печели от фактора „заетост”

ГЕРБ е единствената партия от четирите, влезли в парламента, където е налице някаква положителна корелация между относително високата заетост в някои области и по-високите резултати на тази партия в същите области.[3] ГЕРБ е втора политическа сила в петте области с най-ниска заетост в страната – Видин, Ловеч, Монтана, Враца и Плевен, след „Коалиция за България”.

С повишаването на нивото на заетост се забелязва и по-силна подкрепа за ГЕРБ, макар „Коалиция за България” да печели първите места и в някои в области с по-висока от средната за страната заетост като Стара Загора и Перник.

Източници: ЦИК, НСИ, сметки на ИПИ

 


[1] Представените графики са условни сравнения на различни социално-икономически показатели и изборните резултати в областите. Те не са доказателство за вота на отделните граждани на база техния етнически произход, възраст или социално-икономически статут, а описват общи тенденции в политическите предпочитания на групи лица, живеещи в различен социален, икономически и културен контекст.

[2] От обхвата на сравненията на коефициента на възрастова зависимост и резултатите на БСП са изключени петте области, спечелени от ДПС на база етнически вот.

[3] От обхвата на сравненията на коефициента на заетост и резултатите на ГЕРБ са изключени петте области, спечелени от ДПС на база етнически вот.