Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Отрасъл тютюнопроизводство – къде всъщност са проблемите?

16.12.2006
Оцени тази статия:
Преди няколко дни прословутият фонд “Тютюн” оповести квотите за производство на тютюн за 2006 г. Оказа се, че заявеното от производители и преработватели количество е с около 33,5 % по-малко в сравнение с миналата година, ясен индикатор, че търсенето на суров тютюн намалява. Отзивите по темата са противоречиви според интереса, принадлежността и компетентността на коментиращия – от “не може квотите да се намаляват или премахват” до “не трябва да има квотен принцип”.

В крайна сметка, още преди квотите и тяхното разпределение да станат известни беше ясно, че произведеният, но неизкупен тютюн ще бъде заплатен на производителите с правителствена субсидия – “парична премия” и “целева парична подкрепа”. Това гласи прието от Министерският съвет постановление(1), което, както всяка друга година, до края на януари фиксира минималните изкупни цени на тютюна по типове, произходи и класи (за реколта 2006 няма промяна по нито един параметър в сравнение с 2005г.).

Наред с многото принципни проблеми като поставянето на ценови прагове, грубата намеса на държавата в производството, окачествяването, изкупуването, дори в производството и разпределението на семена за разсад (осигуряват се от фонд “Тютюн(2)”), следващите данни повдигат още един въпрос.

Таблица 1

 

Средна изкупна цена за 2005г. според НСИ

(лв./тон)

Минимална изкупна цена за 2005г. определена от МС (лв./тон)[3]

Тютюн Ориенталски

2 904

4 488

Тютюн Вирджиния

2 425,82

3 250

Тютюн Бърлей

1 937,57

2 485

Източник: НСИ,МС, изчисления на автора

 

Както се вижда, средните изкупни цени (постигнати реални сделки) според НСИ са значително по-ниски от минималните изкупни цени, определени от Министерския съвет. Доколкото не става въпрос за среднопретеглени изкупни цени по вид реализирана продукция (т.е. по-голямото количество продаден тютюн от по-ниските класи да занижава средната цена), считаме, че разликата реално съществува.

Тогава логично възниква и въпросът, след като според Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ - чл. 11, ал. 4) изкупуването на тютюн не може да се осъществява на по-ниски от минималните изкупни цени, как тогава регистрираните от НСИ цени по реални сделки са по-ниски от минималните и то значително?

Както беше споменато, компенсации за тютюнопроизводителите се изплащат по минимални цени, следователно по пътя на логиката за произведен и непродаден тютюн се получават повече левове, отколкото, когато е сключена реална сделка.

Доколкото парите за субсидии се взимат от държавния бюджет (за 2006 – около 150 млн. лв.) в края на краищата се оказва, че в по-малка или по-голяма степен всеки данъкоплатец финансира производството на тютюн, който изобщо не би трябвало да е произведен.

Проблемите, свързани с тютюнопроизводството, ни най-малко не приключват до тук – те са почти толкова, колкото са и параграфите в Закона за тютюна и тютюневите изделия.

  1. Защо изобщо е нужно да има закон за тютюна, след като в крайна сметка той е стока, която трябва да се произвежда и търгува като всички останали. По аналогия също толкова безумно би било приемането на закон за обувките или закон за производството на консерви (обяснението, че няма такива нормативи е в това, че двете стоки не се произвеждат от еднородна компактна маса население, чието основно препитание да бъде толкова строго контролирано, че да може да се влияе на решенията, които взимат).

  2. Редно ли е кметовете на общините със заповед да определят както местата, където трябва да се отглежда тютюн, така и количествата, типовете и сортовете, които да се сеят, а също да имат властта да решават кой производител каква квота да получи за цялата година? Не само, че не е редно, а е и невъзможно да се определи предварително кой, колко и какво трябва да произведе.

  3. Как е възможно дори за производство на тютюневи семена да се изисква специална регистрация и позволението на министерство на земеделието и горите?

  4. Купувачите на суров тютюн подлежат на разрешителен режим - разбира се и за тях се води регистър.

  5. Тютюнопроизводителите и търговците и/или производителите сключват договори за покупко-продажба. Това обаче не са реални договори, доколкото “договор” е постигането на съгласие между две или повече страни, а при “тютюневите” договори всички реквизити са предварително определени със закон:

  • “Договаряното” количество е това, което е зададено за обикновения производител с квота;

  • “Договорите” се сключват не по-късно от 31 март всяка година;

  • Цената не може да е по-ниска от минималната изкупна цена;

  • В “договорите” задължително се предвижда компенсации за тютюнопроизводителите;

  • Изкупуването на суровия тютюн се извършва до 1 март на следващата година.

 

Държавната политика по отношение на тютюнопроизводството, под предлог, че се изпълняват социални функции, е много добър пример за планирана икономика и груба намеса в човешкия живот, която посредством контрол на основното занятие, позволява и намеса при взимането на лични решения.

 

 

 

---------------------------------------

(1) Резюме може да се прочете на страницата на Министерския съвет - http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0012&n=000771&g=

(2) Чл. 7, ал. 2 от Закона за тютюна и тютюневите изделия

[3] Данните са получени чрез изчисляването на средна аритметична от цените за различните класи по сортове