Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Отражение на гръцката криза върху икономиката на България

Автор: Климент Стефанов* / 03.08.2012
Оцени тази статия:

Спрягана за основния проблем на еврозоната, гръцката икономика, макар и сравнително малка по размери, оказва значително влияние върху политическите и икономическите процеси на континента. Логично е да бъде зададен въпросът как случващото се в държава, от която зависи толкова много за цял един континент, се отразява и на българската икономика. Като страна, имаща важно значение за икономическото развитието на България по линия на географската близост, тесните търговски връзки, преките инвестиции и значителното присъствие на фирми и банки с гръцки капитал на българския пазар, проблемите на съседа в много случаи могат да се окажат и вътрешни проблеми. Ето защо е важно да се изследва как случващото се в Гърция може да се отрази или вече се е отразило на страната ни.

***

Силните икономически взаимоотношения между България и Гърция претърпяха срив вследствие на икономическата и дългова криза в южната ни съседка.

  • Потокът преки инвестиции от Гърция в България намалява стабилно от 2007 г. насам. През 2011 г. нетните преки инвестиции от Гърция дори са с отрицателна стойност, т.е гръцките фирми у нас не са влагали пари в българската икономика, а са изтегляли инвестиции.
  • Въпреки това като цяло се наблюдава нарастване на износа на България към Гърция през последните две години след спад през кризисната 2009 г. Този ръст може да се отдаде на относително по-ниските цени на българските стоки и преориентиране на гръцките вносители към тях заради спадането на реалните разполагаеми доходи в Гърция (проява на т.нар. ефект на заместването).
  • По-високото и увеличаващо се данъчно и осигурително бреме в Гърция е причината за 3781 гръцки компании да се преместят в България, поне на хартия. Вследствие на тази миграция новорегистрираните фирми заплащат данъци в България, което води до приходи за държавния бюджет, а в същото време поне част от тях ползват и съпътстващи бизнес услуги като счетоводство, правни консултации и др.
  • От пролетта на тази година се наблюдава ясно „разделяне” на двете страни в инвеститорските възприятия, ако съдим по динамиката между CDS-ите на България и Гърция. Ниското ниво на възвращаемост от 4,43%, изискано от инвеститорите при скорошната емисия на български дълг за 950 млн. евро, също може да се разглежда като доказателство за това разграничаване и за по-доброто възприятие на България през последните месеци.
  • Хипотезата за изтичане на капитали от банки с гръцки капитал се потвърждава, имайки предвид повишеното кредитиране към кредитни институции и изтеглянето на депозити от кредитни институции. Това обаче може да е в резултат както на пренасочване на средствата към по-доходоносни алтернативи, така и на нужда на банките-майки от ликвидност. С други думи това не е непременно лошо развитие. Дивиденти през годините на кризата, не се изплащат. Въпреки отливът на средства от банките с гръцки капитал, това не оказва негативно влияние върху банковата система, както се вижда от нарасналите кредити и депозити в сектора, а напротив – банките с гръцки капитал укрепват позициите си, съдейки по нарастващите им нива на капиталова адекватност и ликвидност.

 

Целият текст на анализа можете да прочетете тук.

 


* Климент Стефанов е стажант в ИПИ.