Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Отново за магистрала “Тракия”

Автор: Димитър Чобанов / 16.12.2006
Оцени тази статия:
Наскоро беше оповестено, че правителството е получило становище от Европейската статистическа служба “Евростат” относно концесията на магистрала “Тракия”, в което се констатира наличието на държавна помощ. По-конкретно – става въпрос за клаузата, чрез която се гарантира на концесионера минимален трафик. От “Евростат” са констатирали, че гаранцията трябва да бъде отразена в баланса на консолидирания бюджет, което не позволява договорът да влезе в сила.

Може би на почти всички наблюдатели на тази сделка им беше ясно, че държавна помощ действително е налице. Единствено държавните институции, които се занимаваха със случая, не бяха убедени в това. Сделката беше сключена в съответствие с действащото законодателство, но клаузите в нея бяха насочени към силно ограничаване на риска, който поема концесионерът, което на практика означава гарантиране на печалбата му. В подобен случай отдаването на магистралата на концесия ставаше безпредметно, тъй като държавният бюджет не се разтоварва от разходи, а дори напротив – твърде възможно беше и повишаването им.

При сключването на сделката няколко факта оставиха негативно впечатление сред хората. Това бяха пълната липса на прозрачност по отношение на избора на концесионер. Използваната вратичка в закона с участието на държавни предприятия позволи отдаването на магистралата на концесия без търг или друга конкурентна процедура, която би осигурила постигането на най-изгодните условия за държавата. Единствено откритата, прозрачна и ясна процедура би гарантирала, че е защитен интересът на данъкоплатците и че ще се получи оптимално съотношение между разходите и ползите от магистралата. Освен това липсата на конкуренция породи съмнения за корупция в предишното правителство, което сключи тази сделка. Те се прехвърлиха и върху правителството на тройната коалиция, която не я преразгледа въпреки предизборните обещания.

Следващият факт, който предизвика реакция сред наблюдателите, е продължителното прикриване на съдържанието на договора. С това се целеше възпрепятстване подготвянето на външна обективна оценка на ефектите от него и в продължение на няколко месеца възникнаха множество въпроси.

Друг много съществен елемент при подготовката на подобна сделка е предварителен анализ на очакваните ползи и разходи от реализацията му, който би трябвало да включва сравнения с подобни проекти. В такива изследвания се сравняват ползите и разходите и проектите се предприемат единствено ако нетният ефект от тях е положителен. В конкретния случай обаче, такъв анализ или липсваше, или не беше публично оповестен, което е необяснимо, при положение че продължителността на проекта е 35 години, а стойността му е стотици милиони левове. Нещо повече – не е ясно как подобен анализ би могъл да докаже, че предоставянето на концесия без търг може да бъде по-изгодно отколкото при конкурентна процедура.

Друг интересен момент в случая е становището на Комисията за защита на конкуренцията, която също трябваше да оцени дали е налице държавна помощ. Комисията би трябвало да бъде независима от правителството и да предостави обективен анализ. В случая има два или повече варианта, най-вероятните от които са: решението на Комисията е повлияно от външни фактори или експертизата и не е достатъчна, за да прави подобни оценки. Резултатът обаче е ясен и е незадоволителен, за което трябва да бъде потърсена отговорност. Изглежда, че в този, а и в други случаи за българските държавни институции е необходим външен авторитет, който да ограничава в известна степен възможностите им за неуместни действия и да ги предпазва от скъпо струващи грешки.

Какви заключения могат да бъдат направени от всичко казано дотук? Необходим е анализ на ползите и разходите от концесионирането на магистрала “Тракия”и други подобни обекти, които са изключителна държавна собственост, или публикуването им, ако са подготвени такива. Процедурата за избор на концесионер трябва да бъде прозрачна и конкурентна, за да даде възможност за избор на най-изгодното предложение от гледна точка на ползи и разходи. Даването на гаранции от страна на държавата при подобни сделки трябва да се избягва, тъй като изкривява стимулите на евентуалните концесионери. Ако тези препоръки бъдат спазени, икономическият ефект от подобни сделки ще бъде по-висок и ще се премахнат съмненията за целта на представителите на властта, които ги сключват.