Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Отново в капана на некачествено законодателство

19.09.2014
Оцени тази статия:

Явор Алексиев, Мария Неева*

Един от основните въпроси, които повечето български граждани отдавна вече не си задават, е: „Мисли ли законодателят, когато предлага промени в някой закон?“. Липсата на приемственост в политиките, хроничните недостатъци на нормативната уредба, откровено лобистките текстове и противоречията между разпоредбите на отделни закони с Конституцията и здравата логика се приемат едва ли не като нещо нормално.

Когато тези дефицити на законодателната ни система бъдат подложени на анализ, ситуацията изглежда още по-сериозна, както става ясно от представения на 16 септември девети брой на  „Юридически барометър”.[1]

Според авторите на изданието, в периода януари – юни 2014 г. в Държавен вестник са обнародвани 48 закона, от които: 5 нови, 34 закона за изменение и допълнение (ЗИД) и 9 ратификации.

Запазва се тенденцията едни и същи закони да бъдат многократно променяни в рамките на годината. Отново има и примери за закони, променяни преди да влязат в сила като Законът за обществените поръчки и Законът за кредитните институции.

Високата концентрация на законови изменения в едни и същи области (най-вече в социалното осигуряване и здравеопазването) създава множество негативни ефекти, както за хората, така и за бизнеса. Така, например, Кодексът за социално осигуряване е изменян общо 37 пъти за последните 4,5 години.

Според авторите на анализа (към чието мнение ИПИ се присъединява) честата промяна на нормативната уредба в сферата на здравеопазването и социалното осигуряване показва:

  • Отсъствие на държавнически и професионален подход към необходимите промени
  • Отсъствие на приемственост в политиката
  • Ниска ефикасност на правилата

Продължават и други неблагоприятни тенденции, като например отклоненията от общото правило за влизане в сила на законите (3 дни след обнародването им в Държавен вестник). Около една четвърт от законите, приети в периода януари – юни 2014, предвиждат всички или отделни техни разпоредби да влизат в сила от деня на обнародването.

Естествено, има и пет закона, които влизат в сила с обратно действие – отново признак на недалновидност за законодателя, затрудняващ дейността както на гражданите и фирмите, така и на институциите. Запазва се и делът на законите, които съдържат противоконституционни (според решения на Конституционния съд) текстове – около 30%.

Трудно предвидимата законова среда повишава риска и несигурността за бизнеса и гражданите, което възпира икономическото развитие. Неяснотите, свързани с правоприлагането, затрудняват и гражданите, и институциите. С оглед на сериозните предизвикателства, пред които са изправени някои от най-големите обществени системи (като социалноосигурителната система), пред следващото правителство стои нелеката задача да скъса с порочните практики на половинчатото законотворчество.

 

* Мария Неева е стажант в ИПИ.

 


[1] „Юридически барометър" е инициатива за периодично наблюдение,  анализ и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България. Проектът се реализира от Сдружение „Център за правни инициативи”, с подкрепата на Фондация „Америка за България”. Пълният текст на изследването е достъпен тук: http://cli-bg.org/page.php?id=1