Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор

Автор: Адриана Младенова / 09.01.2007
Оцени тази статия:

В края на миналата седмица министър Овчаров обяви, че е възложил на служителите от министерството си да направят подробен анализ на идеята за консолидация на енергийните дружества в един мега холдинг. Според думите на министъра резултатите от проучването ще покажат доколко целесъобразна е тази стратегия и в каква степен да бъде осъществена консолидацията на компаниите. Първоначалното предложение, което ще се тества, е да се обединят в един мега холдинг бъдещите структури на преструктурираните НЕК и “Булгаргаз”, заедно с ТЕЦ “Марица Изток 2”, мини “Марица Изток”, АЕЦ “Козлодуй”.

Идеите на министъра не са изненада предвид изказванията му през последните няколко месеца. Още през месец юли на официални събития и форуми г-н Овчаров недвусмислено посочи, че мисли в посока обединяване на всички дружества под една шапка и даде заявка за своята позиция във водената политика в енергийния сектор: “да не робуваме толкова много на магически думи - преструктуриране, либерализация, приватизация”.

Директивите на ЕС , които касаят пазара на електроенергия и природна газ, предвиждат създаването на функциониращ и конкурентен единен европейски енергиен пазар. От 1 юли 2007 г. енергийният пазар в страната ще бъде либерализиран де юре, тъй като Европейската комисия е заявила набор от мерки, които трябва да бъдат изпълнени от правителството до края на годината. Но за да бъде постигната либерализация на пазара де факто е необходимо държавата да се отдръпне от вмешателството на пазара и да освободи сектора от държавните интервенции и “стратегически” намеси. Но вместо това сигналите, които получаваме от енергийното министерство, говорят за съвсем друго – управляващите търсят начини да запазят влиянието на държавата върху сектора.

Едно от задълженията на България като бъдещ член на ЕС е да преструктурира държавните монополисти НЕК и Булгаргаз и да отдели в отделни юридически лица дейностите по производство, пренос, доставка, разпределение и търговия на електроенергия и природен газ. Водещият мотив за това разделяне (unbundling) на операциите в самостоятелни структури е създаване на конкуренция, разгръщане на пазарните сили в сектора на енергетиката и поставяне на основите за ефективно функциониране на единен европейски пазар. Следователно, идеите на министър Овчаров за последваща консолидация на дружествата, която е дирижирана от държавата, противоречи на основните постулати, залегнали в модела на Европейската комисия за либерализиране на сектора.

Министър Овчаров обосновава предложението си с довода, че обединяването на компаниите така или иначе се случва в повечето страни и като пример дава развитието на пазара във Франция и Испания. Но трябва ли точно тези две страни да бъдат модел на подражание? Именно Франция и Испания в средата на годината отказаха да допуснат на пазара си чуждестранни играчи, като се противопоставиха на стратегически сделки с техни ключови ютилити компании, което е в противоречие със заявените цели на Европейската комисия за разгръщане на конкуренцията и отваряне на пазарите. Енергийният пазар във Франция е доминиран все още от държавни монополи и според външни оценки е неконкурентен и затворен до голяма степен.

 

Действително се забелязва тенденция в областта на ютилити сектора към конвергенция и обединяване на операторите, които предоставят различни услуги и създаване на мултиютилити компании. Но тук става въпрос не за увеличаване на пазарната сила на компаниите и отстояване на стратегически, политически или национални интереси, а за стратегическо управление на активите и търсене на начини за увеличаване на ефективността в сектора. Държавата, за разлика от свободния пазар с наличието на конкурентен натиск, не може да прецени точния баланс и степента на консолидация на компаниите.

Ако се върнем само няколко месеца назад и проследим хронологията на сделките в енергийния сектор в страната, ще стигнем до становището на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), която през месец юли миналата година забрани на руската компания РАО да придобие ТЕЦ-Варна и ТЕЦ-Русе, поради опасността от концентриране на твърде голям пазарен дял в една компания. На фона на това решение, предложението на министъра за създаване на мегакомпания изглежда нелогично и противоречащо на политиката на антимонополния регулатор, което говори за липсата на прозрачни и консистентни принципи и правила, по които да се води държавната политика в енергийната област.

Ефектите от дирижираната консолидация и изкуственото създаване на мегахолдинг, в който се централизира голям дял от целия енергиен пазар, са следните:

• Увеличаване на уязвимостта на енергийния сектор от политически и икономически интереси. Създават се предпоставки за корупция и злоупотреба с правомощия и власт от струпването на голям брой потенциални интереси;

• Ограничаване на конкуренцията в сектора per se, което означава намаляване на ефективността при управление на ресурсите. Алтернативните производители на електроенергия като ТЕЦ и АЕЦ трябва да се конкурират по между си, а не да се обединяват в един холдинг, което крие опасност от крос-субсидиране на дейностите им.

• Необходимостта от допълнително регулиране, създаване на бюрократични структури, които ще се намесват на пазара, ще “преценяват” кои цени са “справедливи”, ще изискват да не се злоупотребява с монополно състояние. Прекаленото вмешателство и свръхрегулациите, макар и на приватизиран пазар, често създават повече проблеми пред пазара, тъй като не позволяват на пазарните сили да действат свободно и да коригират поведението на предприемачите по начин, който отговаря на търсенето и предлагането и на тенденциите на пазара.

Какво трябва да се направи?

Правилният подход е първо да се разделят дейностите по веригата в самостоятелни юридически компании и после да се приватизират. Положителното в думите на министър Овчаров е изказаната готовност да се продадат акции на бъдещия холдинг през борсата, което значи НЕК и Булгаргаз да се извадят от забранителния списък за приватизация и да се раздържавят. Но за да има това действително позитивен ефект върху пазара и потребителите е необходимо компаниите да бъдат напълно приватизирани и държавата да не запази мажоритарен пакет от акции или дялове, а да се отдръпне от управлението на собствеността и съставянето на бизнес стратегии за функциониране на дружествата.