Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Особеностина парламентарното напрежение

16.12.2006
Оцени тази статия:

Внесеното искане за вот на недоверие на кабинета има някои особености.Те засега не са коментирани. Но ако се вникне в съдържанието им, ще станеповече или по-малко ясно, че вотът:


o Има нищожни шансове да успее;
o Дори и случайно да успее, не може да доведе до смяна на сегашното състояниев управлението на страната с нищо по-добро.

Единството на опозицията по повод отстраняването на г-н Герджиков съвсемне означава, че може, след успешен вот, да има нормално функциониращо правителствов рамките на този парламент.

Информацията
Въпреки че всички говорят, онова, което се заявява от партиите, подкрепилимотивите за вота, е малко, неясно и объркано.
Интересно е, че само СДС са публикували мотивите на своята страница. Тяхнотосъдържание съществено се различава от онова, което се изговаря от политическитеводачи и съответно се разпространява от пресата.

Мотивите
Мотивите не са по конкретен повод, макар кризата да започна от спрянатаприватизация на “Булгартабак”. Те са за цялостното управление и по-специално“провала му във вътрешната политика”.

Гореспоменатите особености са, от една страна, в текста на мотивите, аот друга – в обясненията на онова, което подкрепящите вота смятат че трябвада последва.

Ето какво имам предвид.

Първо, прецедент е в официален политически акт за оценка на политика направителство опозицията у нас да употребява думата “ползи”. Нейното съдържаниее интуитивно ясно. Макар и да няма процедурно изискване всяко политика дабъде “в обща полза”, това изискване се подразбира поне от Аристотел насам.

Освен интуитивното съдържание, понятието “полза” има и чисто икономическисмисъл. А той предполага и определени чисто аналитични начини на пресмятанетона ползите, сравняването на разходите и с пропуснатите ползи.

Второ, в обясненията на следващите действия се предпоставя възможносттаза съставяне на “експертен кабинет”. Такава формула присъства в тълкуванетона близката политическа история, но е невъзможно за употреба в рамките напроцедурите, които влизат в сила при успех на вот на недоверие.

Процедурата
Според чл. 99 от конституцията президентът, в ситуация на криза на довериетов даден кабинет, е длъжен да проведе консултации с парламентарните фракциии да възложи “на кандидат за министър-председател, посочен от най-голяматапо численост парламентарна група, да състави правителство”. За тези съгласуванияняма срок. Но след като мандатът е даден, кандидатът за министър-председателима седем дни да предложи състав на кабинет. При неуспех, в същия срок “вторатапо численост парламентарна група” ще получи от президента (той няма правона избор) покана да състави министерски съвет. Ако и тя не сполучи, президентътможе да подбере на коя от другите парламентарни групи да възложи посочванетона възможен министър-председател.

Има и по-лоши уредби на правителствените кризи от тази в конституциятана България. Например по-объркана е процедурата според конституцията наАлбания.
Същественото обаче е, че при всички случаи мандатът е политически, а не“експертен” и няма начин той да не бъде такъв.

Последиците
Оттук особеностите на вота на недоверие следват и някои характеристики наполитическата обстановка.
Очевидно е, че има прекалено много случаи, политики, договори и поводи,за които може да са твърди, че не са “в полза на хората” – например от неспазванетона законодателството за обществените поръчки при договора с “Краун Айджентс”до отдаването на магистрала “ Тракия” на концесия без търг, но все пак напълнов рамките на закона. Опозицията обаче, не се занимаваше с разкриването наползи и разходи в продължение на години. Сега е неминуемо поводът за вотада бъде общ. Но той може да има много повече точки, от онези, които са включенив него.

Избирателите рано или късно ще се запитат, защо чак сега тези оценки самотив на политическо действие.

Това настроение ще окаже въздействие върху реториката на предстоящите избори.Вотът – независимо от неговите изгледи за успех – ще позволява на опозиционнитепартии да наричат управлението на НДСВ “вредно управление”. Но то не е толковавредно, колкото управлението на БСП. От икономическо гледище, щом доходитерастат, бедността намалява и са налице повече инвестиции и растеж, ползитеот дадено управление са повече от загубите от него.

Такава бе експертната оценка и на правителството на ОДС преди края на мандатаму в началото на 2001 г. И сега предизборните настроения ще замъглят преценкатана това дали можеше управлението на НДСВ да бъде по-добро и ако да – каквиса пропуснатите ползи. Предизборната кампания ще прилича на тази от 2001,с много популизъм и малко внимание върху качеството на онова, което се предлага.

И така, пряко следствие на вота ще бъде недалновидния характер и на тезиизбори.

Това ще създава проблеми и в бъдеще.

Освен това съгласие по повод каквото и да е управление между партиите всегашната опозиция изглежда невъзможно. Затова следващата последица от вотавероятно ще бъде разкриване на псевдо-единните действия през изминалатаседмица и продължаване на борбата за самоотъждествяване и коалиране. Заразмисъл по въпроса какво да се прави занапред отново няма да остане време.

 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).