Още един детайл от неравното третиране на съда и прокуратута

Пет години след последните конституционни промени българските граждани отново протестират, като този път протестът отчетливо е за права, а не за блага. Исканията за оставка на правителството и главния прокурор са съпроводени с призив за справедливост в обществото, като това е сведено до важна конкретика – съдебна реформа, с особен акцент върху изсветляване на дейността на прокуратурата. Това поражда множество предложения, някои включват свикване на Велико народно събрание и изработване на нова Конституция, други предвиждат реформа при запазване на настоящата и т.н. Ако обаче искаме да бъдем реалисти, ще трябва да търсим възможния работещ вариант, а на този етап той се свежда до изменения от Обикновено народно събрание, тъй като проблемите са повече от ясни, а решенията – съвсем постижими.

Въпреки че на преден план вече излиза преразглеждане на фигурата на главния прокурор и отчетливата разлика, че няма как съдът и прокуратурата да се ползват с еднаква степен на независимост, тъй като имат различни функции, в периферията остава един съществен въпрос, а именно – как се харчат парите на данъкоплатците за съда и за прокуратурата? Основно перо, освен заплатите на съдиите, прокурорите и следотавателите, са капиталовите разходи на съдебната власт – тоест харчовете за сгради, оборудване, информационни системи, автомобили и др. И тук отново на преден план излиза един сериозен дефицит.

С изменение на Конституцията от 2015 г. правомощието по стопанисване на недвижимите имоти на съдебната власт се прехвърля от Министерство на правосъдието към пленума на ВСС, като той е отговорен и за разрешаването на общите организационни въпроси на съдебната власт (чл. 130а, ал. 2, т. 4 и т.6). Съветът, по закон, изпълнява тази си функция посредством постоянните си комисии – „Бюджет и финанси” (КБФ), „Управление на собствеността” (КУС) и  „Професионална квалификация и информационни технологии” (КПКИТ). Съгласно чл. 37 от ЗСВ пленумът на ВСС избира от своя състав членове в Комисия „Бюджет и финанси“ и постоянна Комисия „Управление на собствеността“. Тези комисии са с равно по численост представителство от съдийската и от прокурорската колегии.

По отношение на съдилищата за всеки капиталов разход, както и за редица текущи такива, административният ръководител на съда следва да поиска разрешение от Комисията „Управление на собствеността“ и от Комисията „Бюджет и финанси“ на ВСС. Те решават дали да одобрят извършването му и предлагат на пленума на ВСС да вземе окончателно решение. И докато такава тромава процедура е донякъде обяснима за големите инвестиционни проекти, тя е крайно нефункционална и неефективна за малките капиталови разходи, с които КБФ и КУС постоянно се занимават. С други думи – в резултат на тромавата и силно централизирана процедура, както и на стимулите за потискане на капиталовите разходи, съвсем логично е по-трудното изпълнение на тези разходи в рамките на съдилищата. Подобна процедура обаче не съществува за прокуратурата, която сама определя какви инвестиции ще прави през годината. Същевременно прокурорите, чрез гласовете си в пленума на ВСС, влияят пряко на решенията за капиталовите разходи на съда.

Съгласно чл. 65 от ЗСВ всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка и се представляват от административния ръководител или друго определено лице като правилото е председателят на съд да осъществява общото организационно и административно ръководство, докато според чл. 136 от ЗСВ Прокуратурата на Република България е единна и структурата ѝ е в съответствие с тази на съдилищата. Това е и причината на практика Инвестиционната програма на ВСС да е реално списък на чакащите и неодобрени искания от съдилища, оставени в графа „Преходни ангажименти” за съответната година (виж тук).

В действащия модел на българската прокуратура, начело на която стои всевластен, но безотчетен главен прокурор, практическият смисъл от съществуването на прокурорската колегия е повече от спорно. При основното ѝ правомощие по кариерните въпроси на прокурорите и следователите членовете ѝ доминантно гласуват по волята на главния прокурор. Вторичните въпроси като бюджет и материална обезпеченост на прокуратурата и нейните структури в страната решенията се взимат еднолично от главния прокурор или неговата администрация и се изпълняват от администрацията на прокуратурата. По този начин нормите на закона реално обхващат само системата от съдилищата, а прокуратурата не е обвързана от тази процедура и решенията за инвестиции остават подчинени на волята на главния прокурор. Детайлен анализ за капиталовите разходи на съдебната власт, изготвен от ИПИ, вижте тук.

Към настоящия момент главният прокурор не се подчинява на никакви правила за прозрачност и отчетност по отношение на повдигане на обвинения и предаване на съд, но заедно тази безотчетност се простира и върху начина, по който се харчат парите на данъкоплатците. Ако фигурата на главен прокурор концентрира в себе си толкова правомощия и толкова малко задължения за прозрачност и отчетност, въпросът е какъв е смисълът от съществуването на прокурорската колегия на ВСС? Нормативната уредба и практиката по определяне на капиталовите разходи в системата от съдилища навеждат на мисълта, че тя се използва като инструмент за влияние върху съдилищата.