Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Още бариери за влизане в туристическия бизнес

14.12.2006
Оцени тази статия:
Още бариери за влизане в туристическия бизнес - Word Format (Word Format)

Нова наредба за лицензиране на туроператорите и туристическите агенти (публикувана в бр. 93 на "Държавен вестник" от 1 октомври 2002 г.) поставя нови ограничения пред навлизането в туристическия бизнес. Наредбата дава още повече свобода за произволни действия на администрацията и овластява частни лица с възможността да спират конкуренцията.

Наредбата е пренаписване на старата Наредба за лицензиране на туристическите дейности от 1998 г., като основните разлики са в установяването на повече и още по-скъпи за формално изпълнение изисквания. Ето някои от изискванията, освен лицензионната такса, за получаване на лиценз за туроператор:

" "минималната численост на специализирания персонал на туроператора е 5 души." (чл. 14);

" "лицето, осъществяващо функции по управление на туроператор или туристически агент, трябва:

1/ да има завършено висше образование или придобита професионална квалификация съгласно Закона за професионалното образование и обучение и най-малко 10 години стаж в областта на туризма;

2/ да владее писмено и говоримо два чужди езика, удостоверени с документ;

3/ да има най-малко 5 години стаж в туризма." (чл. 15)

" "туроператорът упражнява своята дейност в помещение, което е оборудвано с компютър, телефон и факс." (чл. 19)Лицензираните туроператори и агенти по реда на старата наредба няма да е нужно да кандидатстват за нов лиценз, което означава, че няма да е нужно отново да платят съответно 5,000 лв. (за туроператорите) и 2,500 лв. (за туристическите агенти). Лицензираните към средата на 2002 г. туроператори бяха 835, а туристически агенти - 397, което означава, че събраните само от тях такси са около 5.2 млн. лв. или около 25% от очакваните разходи за национална реклама през следващата година.

Въпреки че размерът на лицензионните такси остава непроменен, изглежда става по-трудно за нови играчи да влязат на този пазар. Причините са няколко. Първо, изискванията за получаване на лиценз ще наложат допълнителни разходи; например само формалното назначаване на 4 човека означава плащане на задължителни социални осигуровки върху 4 минимални работни заплати. Второ, администрацията има повече власт да откаже лиценз (и съответно власт за изнудване), тъй като някои от изискванията са тотален нонсенс, т.е. могат да бъдат тълкувани произволно; например концепцията за "5 години стаж в туризма" може да означава всичко.

Третата причина за по-трудното влизане в бизнеса произтича от това, че в комисията по лицензиране ще участват представители на "национално представените туристически сдружения". Това вероятно са поне Българска асоциация на туристическите агенции, Българска туристическа камара, Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация, Българска асоциация за алтернативен туризъм и Българска асоциация за селски и екологичен туризъм. Едва ли има много причини, поради които членовете на сдруженията - вече установени играчи в бранша - да са съгласни с влизането на нови участници на пазара.

Новата наредба за лицензирането в туризма определено е по-антилиберална от Постановление 35 на МС от 1990 г., прието от кабинета на Андрей Луканов. С ПМС 35 от 1990 г. се приема "Модел за развитие на туризма като приоритетен отрасъл на националната икономика"; то съдържа социалистическия дух на централно-моделираната икономика, но не утвърждава конкретни ограничения пред навлизането в бизнеса и не дава допълнителна власт на администрацията.

Сега по времето на правителство, което е политически различно от правителствата на Луканов, изглежда основен мотив за съществуването на специална нормативна рамка за туристическия бизнес е изпълнение на Директива 90/314 на ЕС. (Пълният текст на английски се намира на Директива 90/314). В нормите на директивата няма такива, които да задължават страните-членки да въвеждат специални разрешителни режими, да превръщат туристическите предприемачи в специален източник за бюджета или да дават власт на гилдиите да спират влизането на нови участници в бизнеса. Точно обратното: директивата съдържа текст, който е експлицитно насочен срещу законодателства в страните, които "създават пречки пред свободата на предоставяне на услуги под формата на [туристически] пакети, както и нарушаване на конкуренцията между отделните оператори..."

Директива 90/314 съдържа норма (чл. 7), която задължава приемането на конкретен регламент: според него туроператорът или агентът е задължен да докаже, че може да възстанови парите на клиентите в случай на банкрут. Има и норми, според които договорът за продажба на туристически пакет трябва да съдържа определени реквизити, за да се счита за изряден. Но директивата не съдържа изисквания за численост на персонала, квалификация, стаж и пр. по отношение на правилата, които важат за туристическия бизнес.

Специалните правила за туристическия бизнес дадоха възможност на т.н. браншови организации да поискат (и в някаква степен да получат) от държавата специална позиция: сега някои от тях ще имат глас при допускането на нови играчи, а членството в гилдията ще е предпоставка за получаване на държавен лиценз (по подобие на членството в Съюза на стоматолозите например). Това може да се окаже добър коз в ръцете на гилдиите в другите сектори - като например товарен транспорт - повечето от които изглежда имат желанието да превърнат своя сектор в "стратегически", "приоритетен" или "част от националните интереси".

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!