Оптимизацията на мрежата от административните съдилища – необходимост, възможност или прищявка?

През последните години българската съдебна карта се развива в посока, обратна на логичното – вместо оптимизация на мрежата, която да позволи по-ефективна натовареност на съдиите, специализация и адекватно кариерно развитие, както и ефективност на разходите за правосъдие, се наблюдават малки по размер съдилища, които не отчитат местните особености, и неравномерно разпределение на магистратите между тях. През 2007 г., както вече сме писали, е осъществена и „реформа“ на административното правосъдие, като административните дела се извеждат от окръжните съдилища в отделни 28 самостоятелни административни съдилища: това са 28 на брой нови самостоятелни административни единици със съпровождащата ги администрация и сграден фонд. На всеки областен град е „връчен“ (вероятно с политическа мотивация) по един административен съд, без оглед на предварителна оценка на необходимостта от неговото съществуване или ефективността на разходите за подобна структура.

Как се развива във времето дейността на административните съдилища?

На база обобщената статистика на ВСС можем да направим бърз сравнителен анализ на дейността и резултатите на този вид съдилища по определени показатели. Общият брой разглеждани дела спада между 2014 и 2016 г. (графика 1), след което започва да се увеличава, като достига до 57 803 бр. през 2018 г. Обяснение за увеличени брой дела може да се търси поне частично в законовите промени в административното правораздаване през 2018 г.[1], но те не обясняват целия ръст. В същото време броят на заетите магистрати се движи в обратната посока – особено видимо е  това след 2015 г., когато  при намаляване на делата магистратите се увеличават, а при ръст – спадат[2]. На фона на тези данни бихме очаквали, че ефективността на системата от административни съдилища ще се е увеличила през последните 3 години.

Графика 1. Брой дела и брой действително заети магистрати в системата на административните съдилища за периода 2014-2018 г.

Източник: Обобщени статистически таблици на ВСС, http://www.vss.justice.bg/page/view/1082

Дали обаче се получава така?

На графика 2 е представена действителната натовареност на съдиите в административните съдилища и средната действителна натовареност на всички съдии. Независимо от относително големия отчетен брой административни дела през 2018 г., действителната натовареност на съдиите спада, като причините не са в увеличението на броя на съдиите – през последните 3 години броят на съдиите спада (макар и с много малко), независимо от по-високия общ брой дела.

Графика 2. Действителна натовареност на съдиите в административните съдилища и средната действителна натовареност на всички съдии в страната за периода 2014-2018 г.

Източник: Обобщени статистически таблици на ВСС, http://www.vss.justice.bg/page/view/1082

Също така, от данните може да се види, че за целия период е типична значително по-ниска натовареност на административните съдилища в сравнение със средната за страната: административните съдии на практика работят с близо 40% по-ниска натовареност от средната за страната. В рамките на групата на административните съдилища също има големи вариации: най-натовареният административен съд (АдмС – Перник) има средна действителна натовареност от 19,36 дела на месец[3], докато на-слабо натовареният съд (АдмС – Разград) – едва от 7,92. Това означава, че оптимизация на съдилищата е възможна, така че натовареността да се изравни със средната, без да пострадат резултатите от работата на системата. 

Има ли резултати по-ниската натовареност?

Информацията, която ВСС събира от съдилищата, не дава кой знае какви възможности за оценка на ефективността. Все пак, например може да се разгледа делът на делата, завършени в срок (графика 3).

Графика 3. Дял на делата, завършени в тримесечен срок за периода 2014 – 2018 г.

Източник: Обобщени статистически таблици на ВСС, http://www.vss.justice.bg/page/view/1082

Оказва се, че при по-ниска натовареност на административните съдилища, завършените в срок дела са значително по-малко. Особено впечатляващ е този факт за 2018 г., през която се обръща тенденцията за постепенно увеличаване на процента  дела, приключили в срок.

И накрая – тежестта на административните дела. За съжаление статистическите таблици на ВСС не представят коригирани данни съобразно тежестта на делата – много чест аргумент против използването им за сравнителен анализ между отделните видове съдилища и съдиите в тях. Този проблем ще се реши с пълното въвеждане на Системата за измерване натовареността на съдилищата (СИНС), която ще прави такива корекции. Правилата за работа на СИНС и приложенията към тях показват, че коефициентите за тежест на административните дела са относително ниски, което вероятно ще влоши още повече оценката на натовареността на административните съдилища.

Необходимостта от реформа на административното правосъдие е очевидна, като вариантите за това са различни, например връщане на административните дела в рамките на самостоятелни отделения при окръжните съдилища или закриване на най-нисконатоварените и пренасочване на делата към съседни съдилища. Друга възможност е развитието на електронното правосъдие, което ще облекчи достъпа на гражданите до правосъдие. Отказът от адекватен анализ и реформа обаче струва скъпо – загубено време и разпилян обществен ресурс, който може да бъде по-ефективен другаде.

[1] Например разтоварването на ВАС и свалянето на дела срещу някои министерски актове надолу в съдебната йерархия, въвеждане на практика за електронно правосъдие. Повече информация за ЗИД на АПК може да се разгледа тук.

[2] Част от причините за разминаването в динамиката на броя съдии спрямо делата може да се търси както в забавяне на работата на Комисията по атестиране и конкурси към Съдийската колегия на ВСС, така и в технологичното време за изпълнението на конкурсите и обжалването им. Повече подробности относно проблемите на атестирането на магистратите могат да се разгледат тук.

[3] Сравнително високата натовареност на Пернишкия административен съд в рамките на системата от административните съдилища следва да се анализира допълнително, тъй като за нея няма видима причина.

Материалът е изготвен по проект на ИПИ „Върховенство на закона и икономически растеж“ (№ BG05SFOP001-3.003-0049), финансиран по “Приоритетна ос № 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система“ по процедура „Граждански контрол върху реформата в съдебната система“ на Оперативна програма „Добро управление”