Опитът на другите, който просто трябва да приемем

На 1 и 2 ноември в Букурещ се проведе конференция на тема „Превенция и борба с корупцията в съдебната власт”. Организатор на събитието бе Националната дирекция „Антикорупция” (НДА) на Румъния.  Главният прокурор за борба с корупцията и ръководител на НДА Лаура Кьовеши модератор на дискусиите през първия ден. Участваха висши магистрати и членове на висшите съдебни съвети от Румъния, Хърватска, Молдова, Сърбия, Македония, Черна гора, Албания и България, както и съдии и прокурори от Германия. Направи впечатление също, че всяка от изброените страни бе изпратила представител на прокуратурата с изключение на България, макар такъв да е бил поканен. 

Представителите на всяка страна направиха презентации, които да покажат опита на националните органи в борбата с корупцията. От румънска страна презентации изнесоха ръководителят на отдела за борба с корупцията в съдебната власт в НДА Флорентина Мирича и членът на Висшия съдебен съвет на Румъния Кристи Даниле. Г-жа Мирича представи подробно едно от най-известните дела за корупция в съдебната власт в Румъния. По това дело основните обвиняеми са адвокат Адриана Даскалу, която е станала известна в румънските медии още с титлата „Кралицата на подкупа”, две съдийки и богат румънски гражданин, който е бил осъден на 7 години затвор. Адвокат Даскалу е била връзката между влиятелните хора от бизнеса и съдии, които били готови да извършат определена услуга. Случаят толкова прилича на „Двете каки”, че няма как да не усетиш déjà vu. Разликата, както се досещаме, е, че „Кралицата на подкупа”, двете съдийки и крупният бизнесмен са в затвора.

Друго интересна информация, която беше представена, е, че Антикорупционната прокуратура на Румъния има 60% доверие на румънското общество и се нарежда на 4-то място от всички институции след пожарната, армията и жандармерията. Върховният касационен съд е на 9-о място с 44% доверие, правителството и парламента се нареждат на последните места с около 15%. В България прокуратурата и съдът имат обществено доверие, което е по-ниско от това на правителството и е сходно с това на парламента – под 10%. [1] Тази криза на доверие в българското правосъдие е критична и води до липса на достъп до правосъдие и до некачествено разследване на престъпността. Ако гражданите нямат доверие на съда и прокуратурата, то те не биха сигнализирали за престъпления и нарушения на закона. На второ място недоверието води и до липса на съдействие – Гражданите си казват „Защо да свидетелствам, като няма да има разследване и наказание за виновните, а само ще си навлека неприятности?”. Авторитетът на съдебните институции е от първостепенно значение за резултатите им.

На конференцията беше отчетен и особеният напредък в съдебната реформа на Молдова и Черна гора, които са възприели голяма част от опита на Румъния. В Молдова е създадена антикорупционна прокуратура по модела и с помощта на румънската страна. Напредъкът на двете страни бе потвърден и от Европейската комисия в процеса по кандидатстване за членство в Европейския съюз, както и от Комисията GRECCO на СЕ – Група държави срещу корупцията. Може да изглежда странно, но в тази област България вече ще трябва да настига не само Румъния, но и държави, които все още не са членки на Европейския съюз.

Зададох на делегатите два въпроса, които касаят пряко дебатите за промените на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) в България. Както знаем, в проекта за изменение и допълнение на НПК е предвидено корупционните престъпления на политици, висши държавни служители и магистрати да се разглеждат от Специализирания наказателен съд. В тази връзка бе и първият ми въпрос – дали имат специализирани съдилища за борба с корупцията и как биха коментирали такава идея? Отговорът на румънската страна бе, че макар Антикорупционната прокуратура да разследва корупционни престъпления по високите етажи на властта, обвинителните актове се внасят в общите съдилища. Единствената специфика е, че когато обвинението е срещу представител на парламента или правителството, то се внася във Върховния касационен съд на Румъния. Германските представители също отговориха отрицателно, макар там системата на съдилищата да е доста различна и да се залага на специализацията на съдиите в различни отделения. Те също нямат специализиран антикорупционен съд.

Вторият въпрос, който зададох, бе свързан с тъй наречените „прокурорски преписки” или предварителни проверки, които според проекта за изменение и допълнение на НПК и на ЗСВ няма да отпаднат от дейността на българската прокуратурата. Прокурорските преписки съставляват половината от работата на прокурорите в страната. От Годишния доклад на Прокуратурата за 2015 г. се вижда, че наблюдаваните преписки са 272 663, а новообразуваните за същата година са 236 151. За сравнение самите наказателни дела по НПК са 213 181.

Голяма част от действията по предварителните проверки са  сведения на свидетели, проверки на вещи, проверки на помещения, обиск на лица, които действия се извършват по ЗМВР, но са уредени и от Закона за съдебната власт. При тези действия българските разследващи органи извършват „неформални действия по разследването” под наблюдението на прокурора, без тези действия да са основани на Наказателно-процесуалния кодекс. Така от една страна гражданите не могат да се възползват от гаранциите за защита на техните права, които са уредени в НПК, а от друга – повечето от тези „предварителни действия” след това трябва да бъдат повторени в самия наказателен процес.  Тоест извършва се два пъти сходна дейност. На въпрос дали в Румъния и Германия има такива предварителни проверки бе отговорено, както следва – в Румъния е имало предварителни проверки идентични като тези в България до 2012 г., когато са били премахнати. Дотогава при съмнение за извършено престъпление се пристъпва директно към образуване на досъдебно производство и действия, съобразени с наказателно-процесуалния кодекс на Румъния. В Германия няма такива предварителни проверки и всяко действие се основава на наказателно-процесуалния кодекс.

Въпросът за прокурорските преписки не е маловажен, тъй като от една страна те са инструмент, с който се накърняват граждански права, а от друга са излишна дейност за самата прокуратура, която забавя процеса и отнема значителни ресурси.

Българските институции трябва да приемат сериозно опита, споделен на това събитие. Това може да им помогне да разберат дали предприетите мерки за съдебна реформа са адекватни и достатъчни. Също така трябва да се възприемат работещите модели и мерки за разследване на корупцията, които могат да бъдат адаптирани в България с помощта на международното партньорство. 

 


[1] Според представително проучване на Алфа Русърч към септимври 2016 г.


Свързани публикации.