Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Обсъждане на обмяната на външния дълг в бюджетната комисия

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

На 11 септември бюджетната комисия обсъди сделката за замяна на брейди облигации на българското правителство в размер на 800 милиона долара с еврооблигации. Бяха изказани някои мнения, по-интересните от които са:

1. Според Пламен Орешарски освобождаването на обезпеченията по брейди облигациите не представляват спестяване, както се опитва да го опише Министерството на финансите, тъй като те така или иначе съществуват и сега. В този смисъл нетният размер на дълга не се променя от освобождаването на обезпеченията. Също така според него лихвените прогнози на правителството не са правилни, защото се базират на форуърдните лихви, които включват и надбавка за риск, което означава, че всички елементи на сделката не са коректни, защото се основават на тези прогнози. И трето, "ние се страхуваме от нарастване на лихвите до 6-7% и затова ги фиксираме още сега на 8%, при което със сигурност губим и то веднага".

2. Според Милен Велчев и Красимир Катев сделката с външния дълг ще създаде ликвиден пазар на български облигации, което ще ни дава възможност в бъдеще "всяка година да се рефинансираме като всяка нормална държава". Коментар: Правителството възприе нормалната икономическа логика да поддържа нулев бюджетен дефицит и няма никакъв смисъл да създава възможности да се емитира по-лесно дълг, което да изкушава правителствата занапред да започнат да работят с дефицит по бюджета. Освен това изглежда, че целта на министерството на финансите не е да изплаща дълга до изчезването му, а постоянно да го превърта и поддържа, т.е. създава се работа за цял отдел в министерството и за инвестиционните банки, работа, която е ненужна.

3. Според Милен Велчев и Красимир Катев през 2015 година след извършване на сделката ще имаме плащания по външния дълг в размер на 1.45 милиарда долара, а брутният вътрешен продукт ще бъде 30-35 милиарда долара, което означава, че няма да имаме проблем с обслужването на дълга. Коментар: При тези сметки са пропуснати дълговете на правителството по разходо-покривната пенсионна система, които ще бъдат огромни в този момент на времето. В този смисъл сметките на министерството са правилни, единствено ако се приеме, че проблемът с пенсиите дотогава е решен, т.е. ако пенсионната система е приватизирана. (за повече виж Какво може да се прави с пенсионното осигуряване и http://www.pensionreform.org/)

4. Красимир Катев сподели, че обезпеченията по брейди облигациите "са в сейфа на Федералния резерв и сега ги слагаме в семейния сейф и можем да ги продадем". Коментар: Това може да означава или че министерството готви други мащабни операции по изкупуване на дълг и затова му трябват средства, или че смята да похарчи средствата преди изборите, например. И в двата случая е по-добре обезпеченията да си останат "във Федералния резерв", за да няма изкушения за правителството.

5. Според Георги Пирински проблемът на икономиката ни се състои в отрицателното търговско салдо, което няма да ни позволи да имаме достатъчно валута да погасяваме дълговете си. Коментар: Това е израз на недоверие в пазарната икономика и във възможностите й да функционира без надзор от страна на правителството. Всъщност наличието на отрицателно търговско салдо е резултат от решенията на икономическите агенти и дори само по тази причина това не може да е проблем. Ако разгледаме въпроса по-дълбоко, ще видим, че отрицателното търговско салдо е само едно от перата на платежния баланс, което се балансира от положителното салдо по други пера - например капиталовата /финансовата/ сметка. И наистина, в страната влизат чужди инвестиции, което означава, че влиза чужда валута, но хората и фирмите не се нуждаят от допълнителни спестявания в чужда валута, т.е. нямат желание да държат повече пари, отколкото държат в момента. Най-рационалното за тях е да похарчат тези средства и да си купят неща, които искат да притежават - хората - потребителски стоки, а фирмите - инвестиционни, с което подобряват производствените си възможности. В крайна сметка след като целта на икономиката е хората да могат да си купуват нещата, които искат да притежават, как може да намираме проблем в момента, когато тези желания се реализират по най-естествения доброволен пазарен подход?

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!