Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

(общарамка, нов бюджет за 2004 г. и допълнителни коментари)

15.12.2006
Оцени тази статия:

 

Спор за тълкуванията

Границатана осъзнаването

Какво следваправи правителството?

Алтернативен(реформаторски) бюджет за 2004 г.: КОНСОЛИДИРАН ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ;

Картинана държавната намеса и допълнителна информация

Свободатана оценките

 

Спор за тълкуванията


Ако някой искаше на всяка цена да спечели изборите през 2001 г., кактотова направи сегашният премиер, той или тя трябваше да направят това,което направи сегашният премиер – да накара мнозинството да повярвав чудеса и да дойде сравнително неизцапан с местна кал.

Както ще видите от приведените по-долу цифри и коментари, 1/4 отнаселението на страната се грижи сама за себе си и създава нещо ново(“добавена стойност”), а 3/4 се опитват да живеят на гърба на тези,които създават – благодарение на преразпределителната роля на държавата(по-точно - правителството). Ако от тези 75% извадим онези, коитонямат право да глас в изборите, остават около 60 на от населението,като 50% от всички жители на страната са пенсионери, безработни, студентии други хора “извън работната сила”.

Предвид на казаното, рецептата за успех на изборите бе не по-различнаот тази през 1990 г. – послание, подобно на “сполуката за България”,тогава обещана от БСП. Но нито една партия, освен тази на Симеон Втори,не посмя (а вероятно и не можеше) да подпише такова възвание. Десеттегодини на участие в управлението на страната бяха изтрили всяка възможностто да предизвика въодушевление: не поради друго, а заради персоналиите,от които то би било изказано.

В момента в българското обществено мнение върви спор за тълкуваниятапо повод това, което е било казано и обещано през 2001 г. Ако се придържатекъм буквата на изреченото – няма позоваване на “чудо” и има призивза подчиненост и съвместност в онова, което предстои да се извърши – дори и обстоятелството, че слънцетоизгрява от изток е потвърждение за “успех”. Ако сте мислели, че щестане невъзможното, трябва да се били и сигурно сте разочаровани.Ако сте били реалисти, бихте могли – както това направихме ние послучай първата годишнина от управлението на НДСВ – отдавна да стигнетедо извода, че, слава богу, голяма част от обещаната сполука простоне може да се осъществи.

Естествено, вината за сегашния спор за тълкувания е в крайна сметкана основния деятел – избирателя. Той или тя вярваха и още вярват впревръщането на въздух под налягане в боя. Но също така е естествено,те да обвиняват правителството и премиера, защото - макар и да нее възможно едно мнозинство да живее за сметка на малцинството (обикновеное точно обратното) – НДСВ се старае да поддържа точно тази вяра.

Границата на осъзнаването

До простата истина, че мнозинството не може безкрайно да дои малцинствотоможе да се стигне по два начина. Първият е чрез шок, например чрезвторо издание на кризата от 1996-1997 г. Вторият начин – за съжаление,по-малко вероятен - е по пътя на разумното разсъждение.

Нека предположим, че границата на допустимост на конфискациите отстрана на мнозинството с помощта на държавата е 50% от новосъздадениядоход. Тази граница днес е достигната.

Ако брутната добавена стойност (БДС) от частният сектор през 2003е 100 единици, 49 от тях се събират от правителството чрез различнитеявни форми на данъчно облагане. Ако към тях добавим и квази-данъците,т.е. разходите в пари и натура, работно време и прочие за работа справителството и за съобразяване със законодателството, към горните49 единици би следвало да се добавят 11-12 на сто квази-данъци (около2% от БДС са подкупите [1] , а останалото разходи по административни пречки за навлизане в бизнеса).И така, комбинираното изземване на доход е около 60 на сто от БДС.

Единствената възможност да не се стигне до криза е това изземванеда намалява. Както обаче неведнъж сме коментирали, правителственитепланове, подкрепени от синдикати и други многобройни представителина споменатите три четвърти от населението, са точно в обратната посока,към увеличаване на преразпределението чрез използване на държавнапринуда

.За да покажем, че възможна и друга политика, по-долу привеждаменяколко принципни подхода към ограничаване на тази принуда и единалтернативен бюджет за 2004 г.

Какво следва да прави правителството?


1. Денационализация на ресурсите в стопанството

Най-общо има два канала, по които държавата изземва ресурс от частнитеръце. Първият е държавната собственост върху активи. Вторият е държавнотопроизводство на “публични” услуги и използването на необходимия затова ресурс. Това означава, че трябва да се направи следното: продажбана активите, които са пряко или непряко собственост на държавата;оттегляне на държавата от производството на услуги, вкл. здравеопазване,образование, телекомуникации, енергия.

2. Справедливи данъци

Чрез данъците гражданите финансират легитимните държавни функции,т.е. тези, които се отнасят до защита на личните права. Това означавафинансиране на дейности като поддържане на обществения ред, правораздаването,защитата на собствеността и договорите. Разходите за изпълнение натези функции са справедливата сума данъци. Тежестта би следвало дасе понася еднакво от всички, защото всички се ползват от облагите,финансирани с данъци. Облагането би следвало да е максимално опростено,прозрачно и предвидимо във времето. Справедливостта означава “плоски”данъци. При тях всички са равни пред закона, а онези, които имат по-нисъкдоход имат стимул за по-висок такъв, а не за изземване на доход чрезсегашното прогресивно данъчно облагане. При положение, че сегашниятреално плащан данък доход (по линия на облагането на физическите лица)е малко под 13% на регистриран платец, вероятно приемливият размерна плоския данък би следвало да бъде около 10% с възможност за по-нататъшнонамаляване. (Наистина не всички плащат посочените 13%, но това е иедна от причините за намаляване на законово определената ставка.)


3. Стабилни пари

Парите обслужват размяната в стопанството. Това, че само обслужватсъздаването на богатство, не означава, че те са неутрални към процеситев стопанството. В условията на държавен монопол върху “законното платежносредство”, държавата има възможност да влияе на икономическите отношения.Възможните канали за това влияние са най-общо два: девалвация на законнотоплатежно средство и манипулация на кредитната активност на търговскитебанки. За да се предотврати това, е нужно следното: стойността назаконното платежно средство никога да не се променя с държавно решение;държавата никога да не рефинансира търговските банки. В обозримо бъдещее възможно закриване на централната банка по пътя на евроизацията,въвеждането на свободното банкиране и запазването на надзорните функциив една обновена институция


4. Неприкосновени лични права

Това означава защита на живота и собствеността на индивида от принудатана други, включително държавата. Нещо повече, възможностите за частназащита на личните права не трябва да бъдат ограничени. Единственотолегитимно нарушаване на нечии права е с цел защита на правата. Вероятнотова ще наложи промени в чл. 7 и 120 на конституцията, както и в нейнатаглава осма, регламентираща конституционният съд.


5. Неограничавана конкуренция

Този принцип се съдържа в горния: правото на собственост изключвавъзможността някой да те ограничи да произвеждаш или да продаваш.(Извеждаме го като отделен принцип, защото ограниченията пред размянатапопулярно се приемат като нещо различно от посегателството върху правата.)Но неограничаваната търговия и състезание на пазара е неразделна частот личните права, които трябва да са неприкосновени. За това е необходимо:да се премахне държавната забрана и ограничение за търговия на определенипазари; да се премахнат субсидиите, контрола на цените, митата (исъответно да се закрият митниците), квотите, стандартите, лицензите,разрешителните режими.


6. Единственото преразпределение на доход е доброволното

Насилственото преразпределение на доход от малцинството произвеждащибългари към всички останали би следвало да бъде прекратено. За даима изобщо какво да се преразпределя, доходът трябва да бъде гарантиранза този, който го произвежда. Преразпределението на доход към хора,които имат нужда, ще продължи, но то ще бъде доброволно, частно администрирано,разходно-ефективно и неизкривяващо стимулите да се създава богатство.Затова предлагаме преди всичко: приватизация на пенсионната и здравнатасистема (съответно закриване на НОИ и НЗОК); освобождаване на пазаритена здравеопазване, здравно и пенсионно осигуряване; премахване наданък “пенсия” и данък “здраве”; лична отговорност, а не обществена,при планирането на спестяванията и намаляването на рисковете.


7. Яснота за намеренията на управлението

Финансирането на демокрацията (на политическите партии и изборите)и всички политическите действия трябва да бъдат прозрачни, така чевъв всяко едно от тях да може да бъде разпознат отговорът на следнитечетири въпроса: кой печели, кой губи, кой плаща сметките, как ще изглаждатнещата след няколко години (дали ползите ще надхвърлят разходите).

 

Алтернативен (реформаторски) бюджет за 2004 г.


Предистория и допускания

Проектът за бюджет за 2004 година, който министерството на финанситеизготвя на базата на подкрепената от правителството бюджетна рамка,на практика не предвижда осезаемо намаление на преките данъци (включителноосигуровките) и, от друга страна, предвижда увеличение на косвенитеданъци. Следователно резултатът от предложения бюджет ще е запазванена ситуацията на високо преразпределение през бюджета и съответнона изземване на огромна част от доходите на хората, които произвеждат.Тази политика на високи данъци не е справедлива, доколкото тя представляваузаконен грабеж на голяма част от доходите на тези които произвеждат.Тази политика също така не е икономически ефективна, тъй като тя нестимулира предприемчивостта и икономическото развитие.

Свободната пазарна икономика е тази, която осигурява свобода, справедливости благосъстояние. Едно от изискванията за свободна пазарна икономикае намаляване на данъците и преразпределението през бюджета. Първакрачка в тази насока би могъл да бъде бюджетът за 2004 година, койтопредлагаме по-долу. Този бюджет се основава на следните реформи:

1. Намаление на ставката по данъка върху печалбата от 23,5% на 10%за всички фирми.

2. Намаление на ставката по данъка върху доходите на 10% за всичкидоходи на отделните хора (след приспадане на осигуровките).

3. Намаление на осигуровките от 42,7% (35% за самонаетите) на 16,7%за всички доходи до 1000 лева:
- 10% от тези осигуровки отиват в частен пенсионен фонд за осигуряванесрещу пенсия и застраховка срещу трудова злополука и заболяване. Сдруги думи това означава пълно приватизиране на пенсионната система;
- 6,7% от осигуровките са за НЗОК и други фондове, които все още неса реформирани и приватизирани.

4. Максимално намаление на митата, което е възможно според споразумениятас Европейския съюз.

5. Намаление на разходите за държавната администрация и издръжкас около 25% спрямо 2003 година.

6. Намаление с над 1/3 на разходите за помощи и обезщетения спрямо2003 година (които бяха значително увеличени по програмите на министърШулева).

7. Намаление с над 1/3 на разходите за дълготрайни активи спрямо2003 година.

8. Бърза приватизация и използване на приходите от нея за изкупуванена държавен дълг, с което се намаляват разходите за лихви в бюджета.

9. Премахване на резерва за преразпределение на втори етап.

10. Намаление на разходите за осигуровки в бюджета заради намалениетона ставките по осигуровките.

Фискални алтернативи “2004”


 

Картина на държавната намеса и допълнителна информация

Зависими от правителството граждани

- 2,4 млн. пенсионери

- 460 хил. безработни

- 440 хил. заети в бюджетната сфера

- 39% от хората между 15 и 64 години не са икономически активни

- 80% от гражданите са получили някаква социална помощ от държавата(по данни от 2001 г. на Световната банка)


Данъчна тежест върху добавената стойност в частния сектор

- 49% от брутната добавена стойност в частния сектор

Преки субсидии от бюджета

- 520 млн. лв.

Лицензионни и разрешителни режими

- 360 според последното преброяване от 2002 г., изразени чрез 19правни понятия, разхвърляни в около 5 000 разпоредби на различни нормативниактове.

Население на България (НСИ, 2002)

· Според бюджет 2003 за социално осигуряване и грижи се изразходват5.3 млрд. лв., а за субсидии 0.7 млрд. лв. При допускане, че произвеждащитебългари са 2 млн. (1.8 млн. заети в частния сектор и 0.2 млн., коитодобавят стойност в държавния сектор), един произвеждащ българин загодината плаща 3,000 лв. за социални дейности (осигуряване + субсидии).

· Брутна добавена стойност в частния сектор (екстраполация за 2003г. на база първи шест месеца) ще бъде 22 млрд. лв. Данъчни приходи(бюджет 2003) 10.7 млрд. лв. Така измерени – данъчни приходи към БДСв частния сектор – данъчната тежест е 48.6%. (Измерена като дял отБВП, тя е 30.2%)

· Според консолидирания държавен бюджет, общите разходи като дялот БВП намаляват през последните няколко години. Същевременно, обаче,се забелязва и друга тенденция – допълнително събраните средства (надочакваните) също да бъдат изразходвани, нещо което вече се случи през2002 г. Ако това се повтори и тази година (което е много вероятно),общите разходи в консолидирания бюджет ще нараснат значително от 38.6%от БВП (по данни от консолидираният държавен бюджет за 2003 г.) до43% от БВП. За сравнение това ще бъде повече от общото ниво на разходитепрез 2001 г. (40.6%).

· Това очакване се основава на превишението на приходите над очакванитес 729 млн. лева за първите осем месеца. Ако екстраполираме този резултатдо края на годината, получаваме общо превишение над очакваните приходиот 1 млрд. лева. През миналата година допълнително събраните средствав бюджета в последствие бяха похарчени. Запазването и продължаванетона една такава тенденция ще означава увеличаване на намесата и държаватаи съответно преразпределението в икономиката.

· Един от ясните белези за това доколко има политическа воля за реформи,е приватизацията. В Управленската програма на правителството (стр.131) ясно е казано, че този процес трябваше да завърши до 31.12.2002г. На практика обаче, това правителство показа невъзможност да завършираздържавяването на стопанството в България. Две от така наречените“емблематични” сделки – БТК и Булгартабак се превърнаха в “безкрайноходене по мъките” и прехвърляне на отговорност между различни институции.

Свободата на оценките

Ако сега се върнем към темата за тълкуванията на резултата от измисления800-дневен юбилей на правителството, можем да припомним следното.Досега никой не е предложил алтернатива на това управление. Повечетоидеи са в руслото на все същата “сполука за България” от 1990 г. Внякои икономически послания на опозицията се долавя упрекът, че НДСВне е достатъчно активно в управлението на икономиката, че секторнитеполитики не за достатъчно добри или че са неясни. Ако перифразирамеедин афоризъм на Уди Алън – материята, която имат предвид тези господа,е същата, но по-голяма. Отново се оказва, че светът, в който живееме най-добрият от всички възможни. Това е така, защото алтернатива,подобна на изложената тук засега не издигната. Тя не е издигната вероятнопо-същите причини, поради които НДСВ спечели изборите.

Институтът за пазарна икономика все пак се надява, че чрез изложенотов този кратък доклад е допринесъл за освобождаване на тълкуваниятаи оценките от гипсовата ризница на популизма.


[1] Според изследване на Витоша Рисърч.