Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Обща данъчна основа – старата песен на нов глас

27.04.2012
Оцени тази статия:

Докато всички си мислим, че Европейският парламент е тромава институция, която не е способна да взема бързи решения, той за пореден път ни изненада, при това неприятно. Преди малко повече от година беше приет Пакта „Евро плюс“, в който се говори основно за стабилност и конкурентоспособност, но накрая, съвсем бегло, се споменава нещо и за данъчните системи на страните-членки. Подписалите го страни поемат ангажимент за „водене на структуриран диалог по въпросите на данъчната политика, по-специално с цел обмен на добри практики, избягване на вредни практики, както и предложения за борба с данъчните измами и избягването на данъци“. Съвсем между другото на стр. 20 се споменава и за законодателно предложение за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД). Не щеш ли, година по-късно законодателното предложение на Европейската комисия (ЕК) е прието от Европейския парламент.

Всъщност цялата инициатива започва още през 2004 г. със създаването на работна група, която да помага на Комисията. Оттогава са направени много анализи, които така и не могат еднозначно да демонстрират дали ефектите от подобна хармонизация са положителни или отрицателни[i]. За изминалите седем години първоначалните предложения търпят редица изменения, докато стигнат до сегашния вариант, който най-общо предвижда:

  • Първоначално ОКООКД се въвежда за европейски коопоративни фирми;
  • След пет години се въвежда за всички останали компании;
  • Малките и средни предприятия имат възможността да останат извън хармонизираната данъчна основа;
  • Консолидиране на данъчните основи във всички страни на дейност на компанията, което ще позволи облекчаването ѝ с евентуални загуби в отделни страни-членки;
  • Консолидираната данъчна основа се разпределя в страните-членки, в които компанията оперира на база формула от елементи с равно тегло – работна сила, активи и оборот.

Дори и някои анализи за общите ефекти от въвеждането на ОКООКД да показват положително влияние за икономиката, те са правени на ниво Европейски съюз (ЕС), а не на национално ниво, и като такива са осреднени. А проблемът с осредняването е, че докато едни страни печелят, други губят.

Вместо да обясняваме всички проблеми, свързани с това предложение, нека разгледаме един силно опростен и напълно произволен пример с две компании – майка и дъщерна, които оперират в две страни:

 

 

Дъщерна компания

Компания-майка

Бр. заети

1200

1500

Разходи за заплати

10

30

Активи

200

1000

Оборот

50

200

Данъчна основа

0,5

0

Данъчна ставка

16%

26%

Данъчни задължение

0,08

0

Данните са в млн. евро, с изключение на бр. заети

 

В сегашната ситуация дъщерната компания дължи данък в размер на 80 хил. евро, а компанията майкане дължи данъци, тъй като данъчната ѝ основа е 0. Ако се въведе ОКООКД обаче нещата изглеждат по различен начин.

Данъчната основа на компанията-майка ще се изчислява по следния начин:

[1/3(1000/1200) + 1/3(200/250) + 1/6(1500/2700) + 1/6(30/40)] x0,5 = 0,382 млн. евро

Данъчната основа на дъщерната компания възлиза на:

[1/3(200/1200) + 1/3(50/250) + 1/6(1200/2700) + 1/6(10/40)] x0,5 = 0,119 млн. евро

Тогава компанията майка дължи данък в размер на 0,382*26% = 99,32 хил. евро, а дъщерната компания - 0,119*16% = 19,04 хил. евро.Общо компанията ще плати 118,36 хил. евро в данъци в двете страни.В сравнение със сегашното състояние излиза, че с въвеждането на ОКООКД двете компании ще плащат с 38,36 хил. евро повече данъци. Заедно с това в страната, в която оперира дъщерната компания, приходите от данъци ще намалеят с близо 61 хил. евро. С две думи общото данъчно бреме за някои компании изглежда ще се увеличи на фона на значителен ръст на данъчните приходи в страната, в която оперира едната компания и значителен спад в страната, в която оперира другата.

Заедно с това се нарушават залегналите в Лисабонския договор принципи на субсидиарност (чл. 5, параграф 3) и пропорционалност (чл. 5, параграф 4). Облекчаването на данъчните и бюрократичните тежести пред бизнеса несъмнено може да бъде постигнато в достатъчна степен от отделните държави-членки (субсидиарност). Това ясно личи от класацията Doing Business, в която 6 страни от ЕС са в топ 20. За сметка на това въвеждането на ОКООКД само за някои компании в ЕС ще доведе до въвеждането на две различни данъчни законодателства в отделни страни-членки, а това води със себе си и нови административни и финансови тежести (пропорционалност).

Категорично против предложението се изказа Народното събрание на България още през април 2011 г.Тази му позиция беше допълнително потвърдена в началото на тази година, когато парламентът гласува присъединяването на България към Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и валутен съюз, въпреки че в него не ставаше въпрос за хармонизиране на данъчни основи.

Крайно време е Европейската комисия да осъзнае, че осредняването на данни и ефекти, на базата на които се взимат решения, е грешен подход, когато става въпрос за страни с голямо различие в степента на развитие. Докато общият ефект за ЕС може да е положителен от гледна точка на икономически растеж и данъчни приходи, това може да е за сметка на загуби за отделни страни. При това положение излиза, че ЕС с едната ръка помага за икономическото и социално сближаване на страните-членки, а с другата го ограничава.

 

 


[i]Ernst&Young, 2011: Common Consolidated Tax Base

Jacobs et al., 2005: EU Company Taxation in Case of a Common Tax Base

Schreiber, 2008: Evaluating the Common Consolidated Corporate Tax Base

Mintz, 2004: Corporate Tax Harmonization in Europe: It's All About Compliance

Spengel and Wendt, 2007: A Common Consolidated Corporate Tax Base for Multinational Companies in the European Union: Some Issues and Options

Kolmar and Wagner, 2007: Tax Competition with Formula Apportionment: The Interaction Between Tax Base and Sharing Mechanism

Matei and Pirvu, 2010: Effects of the Formula for Common Consolidated Corporate Tax Base Apportionment

Nielsen et al., 2006: Company Taxation and Tax Spillovers: SeparateAccounting versus Formula Apportionment