Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Образованието в развитите страни!

Автор: Петър Ганев / 05.10.2007
Оцени тази статия:

В наскоро публикуван доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за образованието могат да бъдат намерени интересни факти, които да ни позволят да погледнем от различен ъгъл върху проблемите на българските учители.

Наливането на повече пари в образователната система не е достатъчно условие за постигането на по-високо качество. Изчисленията показват, че моментното качество на образованието в ОИСР може да бъде постигнато с 30 % по-малко средства. Интересно е също така, че по-качествено образование се получава в по-големите училища, като частното финансиране има силен положителен ефект. Въпреки това делът на частните инвестиции в началното образование продължава да е нисък в сравнение с частните средства във висшето образование.

Страните от ОИСР отделят средно по 6,2% от брутния си вътрешен продукт за образование, като тук се включват и частните инвестиции. През последните 10 години в почти половината страни покачването на БВП изпреварва покачването на разходите за образование. Това означава, че няма толкова сериозни колебания в дела на разходите за образование в БВП, като най-сериозните отклонения за тези 10 години са покачване с един процентен пункт в Дания и свиване с 0.6 процентни пункта в Испания.

В развитите страни е силно развита системата на диференцирано заплащане на учителите. Най-добре платените учители в ОИСР получават средно по 70 % по-високи заплати спрямо стартовата заплата за началните училища. Възнаграждението на учителите се определя на база опита, квалификацията и усилията на учителя. Това е силно мотивиращ фактор, който предопределя по-високото качество на образованието в тези страни. Друг фактор е, че в повечето страни учителите преминават през едногодишен изпитателен срок, което спомага за по-високата квалификация на учителския персонал.

Важен елемент от заетостта на учителите има формата на договор, с който са наети. В повечето страни в ОИСР един от всеки шест учители е зает на почасова работа в основното и средно образование. Положението е различно в отделните страни - в Гърция и Мексико при основното образование не е позволено наемането на почасова работа на учителите. В девет страни от ОИСР почасовата работа е разрешена, но за максимум 10% от учителите в едно училище. В останалите десет изследвани страни повечето преподаватели са наети почасово. В преобладаващите случаи решението за почасова работа се взема от училището или местната власт. По този начин се повишава гъвкавостта на учителите от една страна, което позволява допълнителни доходи, а от друга - по-лесно самите училища реагират и наемат необходимите им специалисти.

Допълнителни плащания се предоставят на учители за добри резултати в 13 страни в ОИСР. В девет от тях (Чехия, Дания, Великобритания, Холандия, Нова Зеландия, Финландия, Словения, Унгария и Швеция) решенията за тези бонуси се вземат на ниво училище. Начините за изчисляването им са различни. В някои страни за критерии се използват постиженията на учениците в комбинация с квалификацията и опита на учителите. В други, бонусите се изчисляват от директора на училището или от местната структура на образователното министерство.

Последното десетилетие се характеризира с все по-голяма децентрализация на образователната система в страните от ОИСР, която означава повече свобода и отговорности за училищата. Исканията на българските учители за по-големи заплати и по-голям дял от БВП за образование са реалистични само в условията на децентрализация и свобода на отделните училища да решават съдбата си. Системата на диференцирано заплащане е силно наложителна, както за да повиши качеството на образованието, така и за вдигне доходите на учителите.