Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Бюджетът на НЗОК създава нови проблеми, а не решения

Автор: Калоян Стайков / 08.11.2013
Оцени тази статия:

Изминаващата 2013 г. ще бъде запомнена с много особености: социални протести в началото ѝ, които бяха последвани от предсрочни парламентарни избори; избиране на ново правителство в средата на годината, което беше последвано от нови социални протести; напрежение в редица сфери като здравеопазване и енергетика. Но може би едно от най-запомнящите се събития ще остане призивът на лекарите за демонополизация на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), които винаги са подкрепяли централизираното управление на системата. Причините за това са както трупаните проблеми в системата години наред, така и виртуозните решения от последните няколко години, които изглежда са били последната капка, която е преляла чашата.

За първи път в последните 10 г. НЗОК ще приключи годината с дефицит. Колко точно ще бъде той не става ясно, но по груби сметки ще бъде между 105-150 млн. лв. Голямата част от тези средства изглежда са за онкологични лекарства, тъй като още в началото на октомври управителят на НЗОК обяви, че при тях се очаква недостиг от около 80 млн. лв. Т.е. за 2013 г. ще са необходими 170 млн. лв. за тези лекарства. Въпреки това за 2014 г. са предвидени едва 145 млн. лв., което означава нов дефицит от поне 25 млн. лв.

Сагата с разплащането на тези лекарства от НЗОК започва през 2011 г., когато тя прехвърля 340 млн. лв. към бюджета на Министерството на здравеопазването (МЗ) за дейности, които то финансира, включително онкологични лекарства. На следващата година НЗОК прехвърля само 100 млн. лв. към бюджета на МЗ, но част от дейностите, които дотогава са финансирани от министерството, се прехвърлят към касата, която ги обезпечава с 240 млн. лв. С други думи държавата спокойно прехвърля част от социалната си дейност, която се финансира от всички данъкоплатци, към осигуряващите се хора[1], които са около 2,6 млн. души. Иначе казано, не стига, че има сериозни проблеми при финансирането на болниците, което се вижда от растящите им дългове, и лошото качество на здравеопазването в България[2], ами и от 2011 г. има удоволствието да изпълнява и социални дейности. Липсата на достатъчно средства бързо дават резултат – дефицит през 2013 г., който няма да бъде решен през 2014 г.

Връщайки се към цялостния дефицит за 2013 г. и идеята той да се финансира от бюджета на НЗОК за следващата година, ситуацията изглежда още по-трагична. На фона на дефицит от над 100 млн. лв., който според лекари и представители на държавни структури е концентриран в болничната помощ, предвидените средства за болнична медицинска помощ през 2014 г. са с 201 млн. лв. по-малко в сравнение с тази година. Ако няма промяна в извършените болнични услуги през следващата година, това означава дефицит за финансирането им от поне 400 млн. лв. Обикновено допълнително финансиране може да се осигури от резерва за непредвидени и неотложни разходи на НЗОК, но той се увеличава с едва 10,5 млн. лв., което е крайно недостатъчно.

На този фон прогнозите за приходната част не изглеждат особено успокоителни. Трансферите от МЗ за ваксини, здравнонеосигурени лица, интензивно лечение и др. се увеличават от 5,4 млн. лв. на 13,4 млн. лв., но без никакви аргументи. Същите трансфери през 2010-2011 г. са по 17,5 млн. лв., което събужда въпроса дали тогава са отделяни прекалено много средства за тези дейности или сега те са недофинансирани и отново ще се покриват от осигурените лица.

Сходна е ситуацията с друг трансфер – този за групите, които държавата осигурява, като пенсионери, безработни, социално слаби, деца до 18 години, ветерани, лишени от свобода и др. Този трансфер не се променя в периода 2010-2013 г. – 941 млн. лв., независимо от демографските промени, развитието на пазара на труда и динамиката в осигурителните доходи. Предни години дори не беше ясно точно колко души осигурява държавата и колко средства заделя за всяка една група. В проекта за 2014 г. е представена такава разбивка и излиза, че за 4 млн. души държавата плаща 975 млн. лв. – с 34 млн. лв. повече в сравнение с тази година, докато очаква да събере 1,8 млрд. лв. от 2,6 млн. осигурени лица по прогнози на Министерството на финансите. Оттук следва, че здравната осигуровка за осигурените на държавата струва средно 242 лв. на човек, докато тази на осигуряващите се струва на частния сектор 679 лв. на човек – близо 3 пъти повече. Това е друга социална функция, която касата изпълнява от години – лечението на осигурените от държавата, при които има по-голяма вероятност да имат нужда от здравни услуги, се финансира от постъпленията от осигуряващите се лица.

Таблица: Разбивка на приходите по групи, осигурявани от държавата и осигурителни вноски и работодатели и работещи


бр.

лв.

лв./човек

Пенсионери

2 170 432

592 894 251

273.17

Безработни

114 308

29 194 263

255.40

Социално слаби

107 500

21 672 000

201.60

Деца до 18 г.

1 488 011

299 983 018

201.60

Студенти

138 099

27 840 758

201.60

Чуждестранни студенти

328

66 125

201.60

Лишени от свобода и бежанци

-

1 617 840

-

Ветерани

6 182

1 246 291

201.60

Роднини, грижещи се за инвалиди

1 200

241 920

201.60

Лица по чл. 230 и 231 от Закона за отбраната

-

390 679

-

Други лица по чл. 40, ал. 2 и 3 от ЗЗО

280

112 856

403.06

Осигурени лица

2 677 691

1 819 900 000

679.65

 

С две думи – няма промяна във водената политика в този сектор. Напротив, някои проблеми се задълбочават, а други просто се замазват, колкото да се покаже активност. Управляващите правят заявка за демонополизация на здравната каса, но преди това са необходими няколко стъпки:

  • Изготвяне на ясна визия и план за това как ще изглежда новият осигурителен модел;
  • Изчистване на принципни въпроси - НЗОК ще се конкурира с останалите здравно-осигурителни фондове или ще има допълващ характер;
  • Изготвянето  на прогнози при какви финансови и социални показатели новата система е балансирана;
  • Приемането на законодателни промени, с които застрахователните дружества, които бяха заставени да се прелицензират като такива, да си върнат статута на осигурителни.

Всичко това може да се направи още следващата година и да се постигне широка обществена подкрепа за промените, които всеки настоящ и потенциален пациент иска да види. Вече е болезнено ясно, че мантрите от типа „ще управляваме по-ефективно” не работят, а е нужна сериозна реформа, която трябва да започне моментално. След това е въпрос на воля да се следват заложените мерки и принципи.


[1] Близо 2/3 от приходите в бюджета на НЗОК идват от осигуряващи се лица и малко над 1/3 – от държавен трансфер за групите, които държавата осигурява, т.е. от данъци

[2] България е на предпоследно място в Европа през 2012 г. по качество на здравеопазването според Европейския здравен потребителски индекс